по заглавие   по съдържание

Жоржета Чолакова: "Лицата на човека в поезията на чешкия авангардизъм"

12.10.2015
Снимка 1

Същности

Авангардизмът като modus vivendi

Авангардистичното изкуство се появява още в първите години на XX в., за да заяви раждането на една нова културологична концепция за човека, която ще очертае духовния профил на цялото предстоящо столетие. Новият личностен манталитет превръща свободата в тотална аксиологическа категория и в нейно име дава предимство на поетическото внушение пред познанието, жертва доверчивостта на логическото мислене, за да докаже превъзходствата на неочакваната образна провокация. И всичко това – с преднамерено любопитство към живота, с детинска естественост и палава игривост, с интелектуална съсредоточеност и медитативна вглъбеност, но винаги с една-единствена цел – да изживява света като чудо. И както казва Ричард Джилман, „именно тази знаеща наивност, това тактическо учудване е условието за новаторство” (Джилман,1972,395).

Във всичките си проявления – кубизъм, футуризъм, експресионизъм, дадаизъм, сюрреализъм и редица други „изми” – това изкуство неотменно защитава своята главна философска и естетическа кауза: да постигне същността на нещата край нас – реално съществуващи, но недостижими чрез аналитичната умозрителност на разума. Светът е възприеман в неговата феноменологична автентичност и тоталност.

В името на нонконформизма авангардизмът застава зад онези центробежни сили, които се противопоставят на авторитарната ценностна система във всички сфери на живота и изкуството.

Универсализмът на неговите възгледи е заявен в отказа от строго програмно рамкиране на художествените възгледи – те се явяват комплексен израз на една глобална представа за света и човека на новия  XX в.

Хърватският изследовател Александър Флакер очертава някои от основните опозиции в естетиката на авангардизма, чието антиномично напрeжение бива овладяно от характерната за авангардизма тенденция към тоталитет, всеобхватност, универсализация на света. Първата опозиция е в отношението към съвременната цивилизация: от една страна, техницизъм и прослава на машините (футуризъм), от друга – апология на примитивизма, инфантилизма и праизкуството. Като втора опозиция Флакер извежда склонността към рационално-конструктивно мислене (кубизъм, конструктивизъм), така и към ирационализма (експресионизъм, сюрреализъм). Третата опозиция има отношение към езика: експерименталност, която стига до херметизация на структурите (дадаизъм, сюрреализъм), и в същото време създаване на нов език, предназначен за масите (поетизъм, футуризъм). Четвъртата опозиция Флакер определя като индивидуализъм – колективизъм в позицията на творческия субект. Петата опозиция засяга обекта на изображение: в едната посока е трагизъм на битието, а в другата – напълно безформена структура, визираща ревификацията и автентизма (Флакер,1972). Парадигмата от антиномични концепти може да бъде продължена, при това не с разграничаване и противопоставяне на отделните течения, а с извеждане на корелативни опозиции в рамките на всяко от тях: например  цивилизация – природа, абстрактност – фигуралност, сън – реалност и т.н.

По-важното е на този етап да очертаем една от фундаменталните постановки на авнгардизма, а именно, че разделянето на отделни течения не се основава на някаква принципна естетическа конфронтация между тях. Причината за раждането на толкова много „изми” в границите на обща естетическа концепция се състои преди всичко в характера на тази концепция, в нейния стремеж да обхване всички антрополгически аспекти на света. Авангардизмът не е художествен метод, той не е предназначен единствено за изкуството, а чрез формите на изкуството изразява принципно нов тип човешко съзнание, преструктуриращо света. В този смисъл художествеността вече не е цел, водеща към разбирането за съществуващите сложни взаимоотношения на човека със света, а средство за формиране на нова екзистенциална установка, съзвучна с представите за антигравитационните, при това реално съществуващи в човешката природа, състояния.

следва продължение

Откъс от книгата на доц. д-р Жоржета Чолакова "Лицата на човека", Пловдив, 1998 година.
Разговор с доц. д-р Жоржета Чолакова прочетете в "Диаскоп" тук