по заглавие   по съдържание

Жоржета Чолакова за книгата на Христина Мирчева "Ускорени пейзажи"

19.11.2015
Снимка 1

 

"Ускорени пейзажи" - магическа притегателност на стаени посоки

 

На 11 ноември 2015 година в рамките на Литературен Резонанс в галерия Резонанс, Пловдив, беше представена поетичната книга на Христина Мирчева "Ускорени пейзажи", ИК "Жанет 45". Цветя и топли думи за автора и стихосбирката поднесе г-жа Божана Апостолова, издател, поет и общественик. Водещ на събитието беше доц. д-р Жоржета Чолакова. В присъствието на много гости - приятели и почитатели на поезията, се проведе разговор, прочетоха се немалко стихотворения - от публиката, от модератора и от автора. Вечерта завърши незабравимо с фойерверк от рози и автографи.

"Диаскоп" предлага на читателското внимание думите на доц. д-р Жоржета Чолакова за "Ускорени пейзажи".

 

Още първата книга на Христина Мирчева – Минава ден, минава нощ (УИ "Паисий Хилендарски", 2012), зазвуча с автентичен поетически глас. Нейните Ускорени пейзажи ("Жанет 45", 2015) продължиха в тази тоналност, но внесоха нови, още по-убедителни образни внушения за непрогледността и в същото време за магическата притегателност на стаените посоки и смисли на привидно обикновените неща, сред които живеем и които ни живеят.  Това е поезия, която уловя и прави видими миговете на един реално измерим между предметите на делника живот – привидно обикновен, без високопарни думи и героични пози, но именно затова много истински, импулсивен и раним. Поезия, изживяна и въздействаща с чистата енергия на една неподправена чувствителност и с умението неусетно да въведе читателя в един свят, в който ускореното развълнувано дишане е овладяно и предпазено от сантиментален нарцисизъм. Пестеливото отношение към думите създава усещане за лаконичност, която обаче е по-скоро израз на съзнателна и интелигентна сдържаност, на една овладяна и промислена устойчивост пред  словесното разхищение. Всяка дума, всеки образ е точно там, където най-непредсказуемо може да излъчи собствения си сугестивен потенциал и да предизвика лирическо трептене на премълчаното. Така се създава един вътрешен хоризонт на смисъла, който отваря непредсказуеми посоки. И именно защото този хоризонт се ражда не от овъншнена и в този смисъл еднозначна позиция на погледа, а от вътрешно стаената променлива скала на преживяното, той не е фиксиран, а е образно кодиран от множественото и при това деликатно движение на интровертния поглед – хоризонт от невидими на пръв поглед парчета живот, които мозаечно съвместяват накъсаните ни мигове.

Дори когато в образния свят на Христина Мирчева е назовано азовото присъствие и взиращите се в пространството очи, видените фрагменти се явяват знаци не на някаква дистантна реалност, а на вътрешния пейзаж на душата. "Снижавам се, залягам, дебна, взирам се" – думи, които подвеждащо говорят за някакво овъншнено движение, но всъщност означават вътрешната напрегнатост на погледа да улови невидимите състояния на света, поредицата от променящи се ракурси, които търсят скрития смисъл на нещата, сред които сме и които са част от нас самите. В поетичния свят на Христина Мирчева определяща е визуалната активност на субекта, неговото усилие да проникне зад баналните и поради това незабележими форми на делника. Затова и старицата от стихотворението "Трафик" е "невидима за другите, прозирна", но точно тя "гледа унесено дъжда", "гледаше завесата от дъжд, каза, че асфалтът е река, която ни поглъща".  Има много пластика в образните й решения, а редица стихотворения разкриват нейното умение за постигане на поетически синтез с постимпресионистичната живопис.

Търсенето на вътрешния хоризонт на нашия битиен смисъл логически извиква мисълта за дом, но той се оказва само частично постижим – затова неслучайно позицията на субекта  принадлежи по-скоро на онези гранични пространства, които са между вън и вътре  – покриви, тераси, прозорци...

Нов момент в "Ускорени пейзажи" е жанровото многообразие – от лирическата миниатюра до стихотворението в проза (напр. "Ел Кактус анданте", "Жълтият мотел", "Алиби"), а това е поредно свидетелство за писателското развитие на Христина Мирчева и за основанията на нашето читателско очакване на следващите ù книги.

 

Водеща снимка: Дончо Дончев

Снимки от събитието: Амалия Сиракова, виж още и в Албуми тук

Повече за книгата в "Диаскоп" тук