Георги Милев: "Драскотини върху зеницата"

08.12.2015
Снимка 1
да поиграем на криеница, но
без да се крием
и без да жумим
 
започваме ли?
 
едно...
 
 
Сега,  
точно на свечеряване
когато вятърът е кратък
за пускане на хвърчила
 
кажи ми нещо топло
 
от тъгата ме е страх
единствено от нея защото я познавам
 
 
Еднакво безразличие, нееднаква
несъстрадателност.
Защо стана така, а не обратното на парадокса?
Пчели жилят по-приятно дори от ухапването на змия.
Един облак се скри в изпарението.
Просяк бие благодетеля си.
Искам да те прегърна, но ме е страх, че ще те обидя.
Искам да те целуна по грипния вирус: моля те!
Сещам се за гората без дървета и без дънери,
където преди да замълчим заваля дъжд;
после една улица ни заведе във вторник –
спомняш ли си? – беше рано за сняг,
беше късно за всичко останало.
 
 
малко ме заболя
не е нужно да има скалпел
или грубост
нито деформиране отвън
 
просто една нетактичност
се загнезди
и снесе яйцата си
 
 
вчера ме ухапа беззъбо куче
стана ми жал:
толкова искаше, а не можа
погалих го докато ме ръфаше
и станахме приятели
 
 
Стихотворенията са от поетичната книга на Георги Милев
"Драскотини върху зеницата", ИК "НИКЕ-89-НТ", 2015
 
Илюстрация: ©Георги Чепилев
 
Отзив за книгата от Иглика Дионисиева в "Диаскоп":
 
 

 
©Христина Мирчева