по заглавие   по съдържание

Нели Лишковска: "Сънна поезия"

13.12.2015
Снимка 1
Нели Лишковска за поетичната книга на
Надежда Радулова "Когато заспят" , ИК "Жанет 45", 2015
 

Сънната пареза, позната и като сънна  парализа, е състояние обратно на сомнамбулизма. Първите сведения за сомнамбулизма датират от времето на древен Шумер, където една принцеса се разхождала на сън, а когато се събуждала – не помнела нищо.

Сънната пареза  „запечатва” съзнанието на човека в един определен момент по време на сън. Той остава физически неподвижен, но в пълно съзнание на границата, в мига преди събуждането. Хората осъзнават случващото се с тях, но ужасът, който изпитват от факта, че не могат да помръднат, е по-вцепеняващ от кошмар. Убедени са, че около тях витае нещо зловещо. Виждат силуети, чуват странни шумове, усещат тежест в гърдите си.

Този феномен е описван във всички земни култури през вековете и се е превърнал в основа за множество митове и легенди, свързани с духове и демони, които посещават хората, докато спят.

...не е сън, нито сянка, само спомен...

„Нека ти разкажа за Марица”

Някои от изследователите на сънната пареза я свързват с вампиризма в неговата „енергийна форма”. Гладните за жизнена енергия разумни същности навестяват жертвите си през нощта и именно по време на сън – когато са най-уязвими и податливи на влияние. Други учени поставят знак на равенство между това състояние и гостуването на инкуба – дух, който посещава човеците на сън. С това състояние се свързват и историите за гоблина, който се настанява в гърдите на жертвата си и я задушава. В Япония пък е разпространена легендата за деца, които сядат на гърдите на спящите и крадат дъха им. В по-нови времена сънната пареза се свързва с историите за извънземна намеса – с всякакви посещения и отвличания.

...а над тях пътешества душата – в балон,
и най-сетне боли, и най-сетне боли...
И небето е кактус с милиарди игли...

„Луиза излиза”

Проф.Крис Френч от университета в Лондон, който е един от водещите учени, изследващи това състояние, смята че 30% от хората преживяват този феномен поне веднъж в живота си, а 5% страдат от него редовно. В една от статиите си ученият дава подробно описание на сънната пареза и обяснява, че очите на страдащите са отворени и за страничен наблюдател тези хора изглеждат будни. Всъщност  те остават неспособни да се движат или помръднат. След време, което на пациентите се струва като цяла вечност, способността за волево движение се връща, като това може да се случи изведнъж или постепенно.

...съгласен съм, съгласен! –
да го лишат от сянката му
за вечни времена...

„Градски легенди”

В интерес на научната истина ще отбележа, че учените имат само бегла представа какво всъщност причинява сънната пареза и защо нейното проявление при някои е по-слабо, а при други – в особено тежка форма. В рамките на една нощ човек минава през различни фази на съня. REM* фазата се свързва с по-образно сънуване и засилени телесни усещания. При нея е нормално мускулите на тялото да се парализират, за да не може човек да повтаря онова, което се случва в съня му. Когато тялото излиза от REM съня, се възвръща и контролът над мускулите преди окончателното събуждане.

При сънната пареза обаче нещо се обърква.

Но там, където е преминал ножът,
стените са зараснали накриво, ронят се...

„Изтръгнатите”

Съзнанието се събужда, връща се от измеренията на съня. А тялото – не. Не успява да го последва толкова бързо. И именно в този отрязък между сънното и будното състояние образите и халюцинациите от сънищата се пренасят в реалността. Световете не просто се докосват, те се сливат в една обща действителност. Сътворяват една нова вселена в мащаби, надхвърлящи човешките възприятия, осезателни и ментални възможности. Взривяват разбиранията му за всичко познато.

...най-дългите нощи са симптоми за свършека...

„Купеста облачност, северозапад”

Процесът не е еднозначен. Формите на проявление на сънната пареза са различни. Може би толкова, колкото биха могли да бъдат и новите вселени, които тя изгражда. Интересното тук е, че всички попаднали в тези нови светове, изпитват неописуем ужас. Сковаващ страх, който обаче не е породен от присъствието на демонични силуети, чуването на странни звуци или рязкото преместване на цялото тяло в леглото, независимо и против волята на човека. Проф.Френч заключава, че страхът не е реакция на мозъка на съответна визуална или слухова халюцинация, а е съставна част от самото състояние. Той поражда чудовищните картини и усещания, а не обратното.Страхът е ядрото на феномена. Непоносимостта на мисълта, че когато заспят ще изпитат отново сковаващия ужас, кара много от пациентите да правят всичко възможно, за да останат будни. Това води до допълнителни усложнения – безсъние, депресии, психически разстройства и неврологични деформации.

...- Ще ви нахраним, защо да не ви нахраним,
но нека първо се събудим...

„Няма да заспим”

Едно от предположенията е, че е възможно духовете и зловещите силуети, шумове и пр. да са опит на объркания мозък да си обясни страха, който изпитва в този момент. В тази новообразувана реалност. Но така ли е в действителност? И какво точно се опитва да си обясни човешкото съзнание? Кое е онова непосилно за човешките сетива нещо, изплувало от дълбините на мрака, което то иска да потули, да приглуши, да скрие от самото себе си?А може би всичко това е по-добре да остане загадка?

...И всички живи съюзиха се срещу смъртта...

„Четвъртият ров”

Поетическата парализа в „Когато заспят...” е състоянието, което дава своето обяснение за реалността. За нейния екзистенциален ужас и непосилна битийност. Но не само за тази, в която живеем, но и за другата – на съня. И за другите – отвъд него. Ярката връзка между поетическия сън и будната действителност парализира читателя със своята сила.Образите от двете измерения се смесват, хвърляйки съзнанието от една вселена в друга до непреодолима степен на осъзнаване. Но тук, в поетическата вселена - не толкова до „степен на страх”, колкото на смирение.

Преплитат се реални и паранормални същности, трансформират се в халюциногенни подобия на действителни и имагинерни предмети и населяват със себе си и двата свята. Всички светове.

Успокояващото е, че затваряйки тази книга, читателят се освобождава от собствените си зловещи видения и усещания, тъй като е намерил и изпитал лично онова, което му е липсвало. Запълнил е всички празнини в ума и сърцето си. Поправил е пукнатините на душата си.

Чрез  любовта.

Като човек, който сам е изпитал  описания феномен, не завиждам на онези, чието съзнание остава във време-пространството  между двата свята. Там, където няма нито сън, нито будуване. В измерението на Сънната пареза.

И се моля за тях – с поезия.

----------------------

*Rapid Eye Movement, бързо движение на очите.

 

Снимка: д.р Митко Василев, Поетичен Никулден , 06 декември 2015, галерия "Средец"

 

Стихотворения от книгата "Когато заспят" на Надежда Радулова в "Диаскоп":

 


 

©Христина Мирчева