по заглавие   по съдържание

"Заедно" - изложба на пловдивските карикатуристи в Москва

16.12.2015
Снимка 1
ПЛОВДИВСКИТЕ КАРИКАТУРИСТИ ГЛЕДАТ НА СВЕТА  
НЕ САМО С ПЛОВДИВСКИ ОЧИ
 

На 09 Декември 2015 в Москва - Мраморна зала на Библиотеката за чуждестранна литература, се откри изложбата "Заедно", която представя творби на карикатуристи от град Пловдив - културна столица на Европа за 2019.


Експозицията е един от етапите на Първия московски фестивал на ироничната графика и карикатура, организирана от Гилдията на карикатуристите от Медиясъюз Русия.

Специални гости на Фестивала са художниците от България - Ириен Трендафилов, Нежна Филипова и Цочо Пеев. Своето участие те посвещават на родния си град Пловдив, който това лято стана носител на престижния конкурс на ЕС и получи правото да бъде "Европейска столица на културата 2019"

Защо беше избран Пловдив? Пловдив - древен град, кръстопът, където се срещат културите на различни народи, пребиваващи заедно от векове в мир и хармония; мост между Изтока и Запада, съхранил до наши дни невероятния Старинен град, Античния театър, Римския стадион; град, в който православни храмове съжителстват с джамии.

Пловдивските карикатуристи се отличават с особен поглед към света, с деликатната способност чрез детайла и иронията да изразят своето отношение към случващото се. Темите на творбите им са разнообразни: от битови проблеми до политика, винаги актуални, колкото и време да е минало от създаването им.

Изложбата в Mраморна зала ще бъде отворена до 16 януари 2016 година.

 

КОМЕНТАР НА "ДИАСКОП"

Какво се случи, откъде тръгнаха нещата?

Автор: Георги Чепилев

Редакцията на „Диаскоп” иска да поясни тази културна новина с думи, казани преди 28 години - на 18 януари 1988 г. Но преди това ще се направи едно предисловие с наградите за култура. Ние сме свидетели на една глобална криза, която остро поставя проблема за съотношението изкуство и живот. Днес, когато всичко се разслоява и разпада , са неизбежни кризата в изкуството и кризата в живота. Прекалената свобода опустошава съвременния човек. В техничният ни свят излиза наяве безсилието на  творческия акт от несъответствието между замисъла и осъществяването му. Разбира се, изкуството, както и всички сфери на културата, трябва да продължават. Въпросът е как да продължат, когато всички стари институции се разпадат?  Не само сега, но и от началото на 20 век както у нас, така  и при германците и при повечето народи, почести се давали на великите хора едва след тяхната смърт, за да се преодолее „хорската завист” и отказвали да поддържат дори гении от първа степен. Но унгарците  дали прекрасен урок - те организирали комитети за парични фондове  на изрядни таланти, които дарявали своя народ с духовно богатство и плодовита дългогодишна художествена или научна дейност. Във вид на хонорар, стипендия, орден или медал, име на улица и пр. Т.е. имало е степени, отварящи една след друга врати като със златен ключ. Същият този народ, който плащал  средствата вече познавал творчеството и постиженията, той  създал  комитети от специалисти, а и  критериите били ясни и прозрачни на всички. Колко смешни изглеждат някои съвременни награди на фона на разпада – не се публикуват предварително  критериите, по които ще се журират кандидати за награди, същевременно мнозина един на друг си дават награди. Но тъй като по този начин се счита българския народ за прост, тази интелигенция се лишава от масовата подкрепа – ето защо днес напр. книги се купуват по-малко от преди години  (не е причината само в Интернет или електронните медии). Тази криза у нас в изкуството,  както и дълбокото противоречие между творец и публика идва от социализма. Тогава се създаваха специални самодейни кръжоци, но не се допускаше пренасянето им в сферата на обществените отношения. Ето защо след промените много перспективни области останаха без икономическа база и изостанаха от чуждестранните си колеги. Докато старите непотребни (според времето) институции не само не се реформираха, но и до днес са с девиз „до когато може”. А в останалия свят карикатуристите, комикс творците, аниматорите и пр. имаха и имат сдружения, образуват социална група с привилегии и задължения  в обществото. У нас те стоят някак си в сянка на „големите изкуства”.

Групата на пловдивските карикатуристи години наред бе в сенчесто пребиваване, но бих допълнил – озарено от едно умно вглеждане, обогатено с ентусиазъм и упоритост. Това са автори със свое виждане, вяра в творческите си идеи, дисциплина и традиция. Пловдивските карикатуристи не се страхуваха от трудности и опасности, понасяха с мъжество и настойчивост разните препятствия за художественото осъществяване на идеите си. Пред нас се поставя въпросът кои са тези препятствия.

Отговорът е в  приложената статия „Карикатурата – обичана и пренебрегвана” от вестник „Комсомолска искра” бр.3 (18 януари 1988 г.) От  тази дискусия се вижда принципната разлика между групата на карикатуристите и групата на СБХ. И това е естествено! Репин най-добре го изразява чрез спомена си как учителят по скулптура настоявал ученика му да разбие на парчета комичната си статуйка – не може и с тези и с онези, или - или. През социализма, както се вижда от споменатата дискусия, групата на пловдивските карикатуристи нямаше писан устав, йерархия и въобще собствена организация. Тя тогава беше независимо движение – една пловдивска способност да се действа без подчиняване на някакво лице, което издава декрети и налага деспотичната си воля над всички. Редиците на пловдивските карикатуристи бяха свободни за всеки, който, вдъхновен от идеи, желаеше да участва в това общо дело. Аз имам незабравими спомени от зимни празници в заведението „Детелината”, където се провеждаха сбирките, от украсените с карикатурни оригинали стени.

От статията във вестника се вижда, че всички представители на групата високо оценяват престижа на СБХ, но това са два различни и противоположни свята – единият расте за сметка смъртта на другия и обратно. В дискусията са подчертани  фактите, че техните творби често са отхвърляни, а доста от тях на път за международни изложения не са достигали, тъй като са се загубвали по независещи от тях причини и изисквания, както и не малко пъти били творчески ограбвани. Членовете на групата на пловдивските карикатуристи  бяха пришълци от различни съсловия, от хуманитарните професии, през умствения труд и други, но много малко сред тях бяха професионалните художници от СБХ. И макар за онова време да бяха извън секция на СБХ и да не бяха професионално обединение, тази група в никакъв случай не беше аморфна. Тя бе и си остава толкова ярко очертана, различна от останалите дружества, че нейните представители винаги се отличават със своята скромност и интелигентност. Трудно е да се характеризира тяхното творческо мислене, но именно различието им и творческите им качества справедливо заслужават вниманието на културния свят. Резултатът днес е налице. В Пловдив през настоящата година в Етнографския музей  се показа  Осмото по ред МЕЖДУНАРОДНО БИЕНАЛЕ, а пловдивските карикатуристи освен организатори са и майстори на карикатурата.

Снимки от откриването на изложбата "Заедно" в Москва, 09.12.2015

Назаем от в-к "Комсомолска искра", бр. 3, 19.01.1988 год. в "Диаскоп" тук