по заглавие   по съдържание

Режисьорът Ани Васева: "Степента на гнилост на света не се променя"

22.02.2016
Снимка 1
Интервю на Евелина Здравкова с Ани Васева, режисьор на постановката "Малдорор" – моноспектакъл на актьора Леонид Йовчев.
 
"Малдорор" гостува на сцената на Кукления театър в Пловдив на 22 февруари от 19.00 часа.
 
 
Как ви хрумна, че от поемата "Песните на Малдорор" става театър?
 
Всеки текст става за театър. А „Песните на Малдорор“ има страшно силен потенциал със свръх-наситените си образи и екстремността си. Бароковият ексцес на изказа поставя много високо изискване, но и разкрива огромни възможности за сложна, едновременно детайлна и експлозивна работа с текста.
 
Френската поезия на Изидор Люсиен Дюкас е сложна, дори странна за възприемане, изисква нагласа, познаване, интерес... Как я открихте вие? Какво ви грабна, какво ви впечатли?
 
Лудостта на Изидор Дюкас не само обхваща, но и надскача света. Чудовищната му фантазия е способна да създава реалности с напрегната докрай интензивност. В тях се разкрива възможността за постоянно апокалиптично съществуване, в което посредствеността не съществува.
 
Не е ли странно за вас, че един текст, който е широко приет и коментиран в началото на ХХ век, и харесван в тези години, век по-късно е точно толкова актуален и интересен, колкото и тогава. Как си обяснявате този факт?
 
Така става с произведения, които носят истинска лудост, истински порив към смърт и живот, а не са подчинени на формули за успех с ограничена давност.
 
Сюрреализмът в XXI век – има ли почва?
 
Като естетическо движение с огромно въздействие върху литературата и изкуството изобщо, макар и отдалечен във времето, сюрреализмът няма как да бъде отделен от културата ни.
 
Лотреамон е арогантен човек, дали би живял по-смислено, ако беше наш съвременник?
 
Не бих определила Изидор Дюкас като арогантен и не смятам, че днешното време е по-смислено от което и да било друго (както и обратното). Степента на гнилост на света не се променя, само формите й.
 
"Песните на Малдорор" са едно от най-загадъчните произведения в световната литература. Как си обяснявате този феномен. Какво неразгадано остана за вас?
 
Дебрите на мрачната фантазия на Лотреамон нямат нито лесно, нито просто обяснение, с което да бъдат осакатени. В неразпознаваемото и необяснимото се крие чудото.
 
Какво споделя с вас публиката? Какви мисли бушуват във вас, след като спектакълът тръгна по своя път, заживя своя живот?
 
"Малдорор" има най-хармонични взаимоотношения с публиката от всичките ни спектакли.
 
На снимката: Ани Васева, сп. Blistermagazine-Бунтарт
 
По темата в "Диаскоп":
 
 
 

 
©Христина Мирчева