по заглавие   по съдържание

Христина Мирчева: ""Битката за теб" - ножица за плитка вена"

20.03.2016
Снимка 1

Христина Мирчева за новата книга на Марин Бодаков "Битката за теб", Издателство за поезия ДА, 2016

Битката за нея. Коя е Тя – „ножица с прочувствени криле” или „плитка вена”? Още с първите две стихотворения се надвесва предчувствието за тежки сражения. Но както е в поезията на Марин Бодаков, говорим не за платна с батални сцени, а за скици, в които линията е толкова фина, че става невидима. Става дума за „разкаляно поле”.

Това е книга на „дъха” и „съсирека”, на Тук и Там, на Да и Не, на една крайност и на друга крайност. На крайности, между които лежи единствено пропастта на отчаянието. Като всички крайности и тези двете са близнаци – трудно можеш да ги различиш.

Макар че думата „уют” се появява почти невидимо само в „осуетено стихотворение” – „уютни пристанища”, преди още дори да я забележа, тя ме обля хипнотично – жаждата за уют, търсенето на онова, в което да се скриеш, за да се почувстваш защитен. Дали е уютно детството със спомена за неравния път от „Училищен автобус” и местата, където авторът е разпознат като чужденец, макар че е роден точно тук? Или зрялата възраст с руините и ландшафта, възприеман като абсолютно чужд – като храм, от който търговците няма как да бъдат изгонени, свят, в който „линейките катастрофират без всякаква причина, /къщите изглеждат още по-празни с нас”.

Стаената драма е в липсата на уют където и да било. Само едно е мястото на истинския покой – то е „долу”, в размяната на „новите книги за четене/през прогнилите места/в савана”.

Така натрапчиво буквално е усещането и за решетки. Явили се един единствен път в „Ако вдигнеш глава…”, те изпъкват релефно по привидно гладката кожа на книгата. Внушението се засилва от заявената скръб в предното стихотворение:

„Две-три точно неказани думи се целуват върху кожата, скрита
от къдриците на скръбта.” („Вече не съжалявам…”)
 
Решетки се издигат навсякъде. Обреченост, която не може и сякаш не иска вече да бъде преодоляна. В този затвор „луковиците на старостта разцъфтяват” – оксиморон, който пронизва в дълбочина литературния текст. Нещо като запролетяване на зимата в очакване на онова „долу”, където сред книгите е истинският свят на лирическия герой.
 
Това е и зандана на страха – „с толкова майсторска перспектива,/ че домът му изглежда да няма стени, / че изглежда направо безкраен…” Безкраен като всеки затвор впрочем, най-вече вътрешен. Все едно си участник в мач, който е приключил.
 
За мен най-загадъчно си остана стихотворението, дало заглавие на книгата „Битката за теб”. В него се говори за мляко, но и за есен, за красота, но и за загуба, за привидност, която саботира.
 
Въпреки енигмите по пътя, отдавна сякаш не бях отгръщала страници, които така плавно да преливат, вълни, сред които да гребеш без ни най-малка съпротива, вода, която гальовно те обгръща без да иска нищо от теб. Щедрост, от която произлизат всички животни.
 
„И когато скръбта неизбежно надживее децата си,
ги погребва не тук, на пристанището,
а във всички възможни земи, небеса, светове и обятия.” („Снимка с покойник”)
 

Началото предвъзвестява и самия край, раздялата като образ на смъртта, последната жива линия, която бавно утихва.

Би могло да се каже, че „Битката за теб” е светла книга – за катинара, но и за фара, който е нависоко, в самотата.

Светла най-вече в повика към Телемах: „докато сутрин в лицата брадясали има слънчева тайна, /всичко ще бъде наред”.

Привидно семплите, но всъщност брилянтни илюстрации на Кирил Златков, както цялостното оформление на книгата, досътворяват книжно съкровище.

Десетте рисунки говорят посредством метафори. В тях чрез асоциативната сюрреалистична връзка на фрагменти и детайли – вълни преминават в сухи клонки и образуват един хибриден образ, не са търсени полуконкретни сравнения. Взаимното въплъщаване един в друг на елементите сами по себе си включват рояк лирични представи. Такова иносказание посредством детайл, елемент или отделен щрих и пр. е присъщо за поезията. Например дръвчето, отрупано с множество кръстчета може да се възприеме и като люляк, и като философска метафора. Или домът („На майка ми“) с обратна перспектива, събираща се не отвъд – този необичаен поглед не показва „бащин дом“, но по скоро „майчина къща“. Щрихът сякаш е част от текстурата на хартията – невидимо прелива в текста.

Книгата завършва с речник на думите, както всяка от издадените от Издателство за поезия „Да”: Поезия, Хумор, Любов, Писател, Морал, Бог, Политика, Щастие, Страдание, Красота, Жена/Мъж, Българин. И едно от понятията е с редактирано тълкувание, спрямо предишната книга на Бодаков ("Северна тетрадка") – в полза на телеграфичната лапидарност? Или ключ към цялата картина на битката.

Премиерата на книгата е насрочена за 16 март (сряда), от 19:00 в зала 4 на НДК.

 

Колаж: © Диаскоп

 

1. Още по темата на страниците на Кръстопът тук