по заглавие   по съдържание

Ги Гофет: "Слънцето също се е превърнало в статуя"

04.04.2016
Снимка 1

Превод от френски: Аксиния Михайлова

 

НА ТЕРАСАТА

Полюшвани от бриза лентичките на вратата
са единственият фонтан, напояващ
с малко дантелена сянка
кухнята, която излиза на терасата, а там
от обяд  се пече хлябът на светлината.
(Слънцето също се е превърнало в статуя).
Дочуват се само леки почуквания от човчиците
на последните невидими птици
върху звънтящата хлебна коричка.
 
 
*****
 
Градината влезе в кухнята
с лудия кон и далечното поточе
защото масата беше разтворена
на най-бялата страница на лятото
там където се събират всички пътища
които тъче стихотворението
за неподвижния слепец
положил ръце върху дървената маса
и острието на ножа забито в паметта му.
 
 
*****
 
Децата, които се вмъкват в думите ни
като точки-запетайки, знаят всичко
и си спомнят за мъките ни да им обясним
живота, който отминава, да признаем колко любовта
е трудна. Те пъхват, пеейки, невинното си пръстче
в деколтето на света, което ни захлупва,
после допират буза до ухото на котката
с едно сериозно и непроницаемо лице,
което ни разстройва, изхвърля ни извън времето,
онемели внезапно  като пред кладенец пълен с мъртъвци,
докато бавно се окръгля като стубел на дните ни
и нашите ненужни думи, зеницата на котката.

 

 

КОЙ Е?

Ги Гофет

Ги Гофет, поет, романист и есеист, е роден през 1947 г. в Жамоан, област Гом, в най-южната част на Белгия. Детството и юношеството му  преминават в провинцията, между две граници – френската и люксембургската – и това слага траен отпечатък  върху цялото му творчество, а неистовото желание за свобода и  удоволствието от това да прекосява всички граници, всички усещания, го правят номад по дух завинаги. Преподавател, печатар, издател, книжар, писател – непрестанно привличан от другото, непознатото, предизвикателството и риска.

През 1969 г. излиза първата му стихосбирка Червено всекидневие. От 1980 до 1987 г. се занимава с издателска дейност  - основава списание Триъгълник и издателство Апрантипограф, където върху луксозна хартия и в ограничен тираж публикува малки, ръчно изработени книжки, върху чиито корици могат да се видят имената на Умберто Саба, Пол дьо Ру и Мишел Бютор. Напуска образованието, работи известно време като книжар, след което изоставя и това си занимание и започва да пътува: Югославия, Квебек, Румъния.

Автор е на над тридесет поетични книги, романи, сборници с разкази и есета. Познат е на българската публика с Верлен от Ардените, роден от дъжда (Нов Златорог, 2004), Завинаги гола (ФБЛ, 2012) – в които третира проблема за отношенията между творец и модел, пресъздавайки по един изключително поетичен начин биографиите на Верлен и Пиер Бонар, романа С лято около шията (Колибри, 2006) и поетичната книга Възхвала на една провинциална кухня (ФБЛ, 2012). Книгите му са преведени на повече от 35 езика.

Носител на множество литературни награди сред които: Маларме (1989), Морис Карем (Брюксел, 1992), Наградата Анри Мондор на Френската академия (1992), Голямата награда за поезия на Френската академия (1991), Виктор Росел (2006), Марсел Паньол (2006), Гонкур за поезия (2010) за цялостно творчество и Международната литературна награда „Нови Сад“ (2015).  (Бел. прев.)

 

Снимка: Владислав Христов

 


 

© Христина Мирчева