по заглавие   по съдържание

Румен Денев: "Къде си, Давид?" - "Математическа поема"

04.04.2016
Снимка 1

ПЛАЧ

Сече брадвата,
сече ниско.
Черней, горо,
черней, сестро…
 
Вода с глина,
камънак кален -
пълзят свлачища.
 
Трион реже.
Дърво пада.
 
Черней, горо,
черней, сестро…
 
Люти вятърът
в очи мокри.

 

ПРОРОК САМУИЛ

Аз, пророк Самуил, бях наказан със вътрешно зрение,
виждах гледка и в нея човек без лице.
И разбрах безсловесно, че той ще е наше спасение,
наша реч и народно сърце.
 
Аз обходих пустините, край реките оглеждах селата
и посоката следвах по болката в мойто сърце.
Като хляб ме изпече димящият огън на лятото...
Аз съкровище търсех –
аз търсех човек без лице.
 
Изпомъчен си казах, че всичко това е без разум
и че няма народът ми да получи сърце...
С най-последно усилие на хълм със трънаци пролазих,
за да видя младеж, който пее на свойте овце.
 
На псалтира по струните той си играеше с пръсти
и тогава познах не лицето, а двете ръце.
После хляб във вързопи домъкнаха хлапета невръстни
и крещяха: „Къде си, Давид?”.
И намерих за народа сърце...

 

ТАНЦЪТ НА ДЖЕЛЯЛЕДИН РУМИ В ГРАД КОНЯ
ИЛИ БУНТЪТ НА ПОЕТИТЕ
 
Решимост, силна като смърт,
го води към любов висока.
Той вижда в тъмното посока
и вижда светлина отвъд.
 
Не всяка реч е остър меч.
Не всеки поглед става възглед.
Сърцето на Руми е въглен
и там се ражда всяка реч.
 
Човешкият живот е танц,
сърдечният ни пулс е такта.
И мълнии в небето святкат,
и мълниите са живот.
 
А медникарите коват...
Руми нов ритъм чува в Коня.
Танцува той под небосклона,
танцува на живот и смърт.
 
Върти се в кръг като дете,
върти се в кръг като планета.
Това е бунтът на поета,
като вихрушка да мете.
 
Така се раждат ветрове,
така се раждат и тайфуни.
Руми танцува и зове
Аллах с очи да го целуне...

 

*****

През три минути нощ, през януари,
когато хладно е стъклото,
тогава те обичам, колкото
детето своите подаръци.
 
Ти си подарък в тъжен празник,
не повече и нищо друго.
Ти си на въздухът съпругата,
а аз умирам и те мразя.
 
Но за лекарство аз не моля,
но аз не чакам съд и следствие,
защото лекарят е болен,
а съдията го обесиха...

 

*****

Вода от тъмните стъкла,
вода и долу при умрелите...
Дъжд уморително валя
от понеделник до неделя.
 
Дъжд в моя сън, дъжд в моя ум.
В най-дългата дъждовна седмица
от облаците чувах шум
на срутващи се черни ледници.
 
В четвъртък се удави цветето,
аз пак бях безпризорен мъж.
Но ти дойде и седми дъжд
валеше вече над моретата.
 


РЕВНОСТ

Някога ще заколя
твоите сто любовника
и ще ги скрия в подмолите
на морето отровно.
 
Ще седна гърбом към пътя,
за да чакам смъртта и дявола
и ще преглъщам навътре
виното като удавник.
 
Ще сипе небесното сито
звезди и пепел отгоре ми,
ще побеляват косите ми,
докато сам си говоря.
 
Като извънземни гости,
ще дойдат при мен пеперудите
и ще ме вземе дядо Господ
в своята райска лудница…

 

Стихотворенията са новата книга на Румен Денев
"Математическа поема"
Издава Литературен кръг "Смисъл" - София, 2016
Художник: Иван Гайдаров
Редактор: Виолета Христова

 

Илюстрация: © Георги Чепилев

 


 

© Христина Мирчева