по заглавие   по съдържание

Ан Секстън: "Смъртта на Силвия"

07.09.2016
Снимка 1
 
Смъртта на Силвия                                                                    
 
На Силвия Плат
 
О Силвия, Силвия,
в ковчег от камъчета и лъжички,
с две деца, два метеора,
реещи се в мъничката детска стая,
 
устата ти в чаршафа,
на сводестия таван, в безмълвна молитва,
 
(Силвия, Силвия
къде отиде
щом ми писа
от Девъншър
за картофите и пчелите
които гледаш?)
 
къде точно застана;
как полегна?
 
Крадецо –
как се промъкна,
 
пропълзя сама
към смъртта, която така силно и отдавна желая,
 
Смъртта – казахме си, че израстили сме я вече,
оная, дето носихме на гърдите си слаби,
 
оная, за която говорехме толкова често всеки път
щом обръщахме по още три мартинита в Бостън,
 
смъртта, нашепваща за психоаналитици и лекарства,
смъртта, мълвяща като булки, наумили си нещо,
 
смъртта, за която вдигахме тост,
мотивите и дискретния акт?
 
В Бостън
шофирането
към смъртта в таксита,
и да – отново смърт,
онзи път към дома
с нашето момче.)
О Силвия, помня заспалия барабанист
дето трополеше по очите ни с история стара,
 
как искахме да го допуснем
като садист или нюйоркска фея
 
делото си да завърши,
необходимост, прозорец в стената или сандък,
и оттогава все чака той
под сърцата ни, нашия шкаф,
 
и разбирам сега, че сме си го пазили
година след година, минали самоубийства
 
и зная от новината за смъртта ти
ужасния ѝ вкус, сякаш сол,
 
(И аз,
аз също.
И сега, Силвия,
пак ти
пак със смъртта,
онзи път към дома
с нашето момче)
 
И само продумвам
с ръце протегнати към онова място от камък,
какво друго е смъртта ти
освен да си отново старото си аз, 
какво смъртта е
освен при себе си да се върнеш,
точица, изпаднала
от твой стих?
 
(О приятелко,
щом луната е зла,
а кралят го няма,
и кралицата е в изнемога
невинната алкохоличка трябва да попее!)
О мъничка майко,
и ти!
О смешна херцогиньо!
О русолявке!
 
17 февруари, 1963
 
 
Превод от английски: Юлияна Тодорова
 
 
Anne Sexton
 
Sylvia's Death
 
           for Sylvia Plath
 
 O Sylvia, Sylvia,
 with a dead box of stones and spoons,
 with two children, two meteors
 wandering loose in a tiny playroom,
 with your mouth into the sheet,
 into the roofbeam, into the dumb prayer,
 (Sylvia, Sylvia
 where did you go
 after you wrote me
 from Devonshire
 about raising potatoes
 and keeping bees?)
 what did you stand by,
 just how did you lie down into?
 Thief —
how did you crawl into,
 crawl down alone
 into the death I wanted so badly and for so long,
 the death we said we both outgrew,
 the one we wore on our skinny breasts,
 the one we talked of so often each time
 we downed three extra dry martinis in Boston,
 the death that talked of analysts and cures,
 the death that talked like brides with plots,
 the death we drank to,
 the motives and the quiet deed?
 (In Boston
 the dying
 ride in cabs,
 yes death again,
 that ride home
 with our boy.)
 O Sylvia, I remember the sleepy drummer
 who beat on our eyes with an old story,
 how we wanted to let him come
 like a sadist or a New York fairy
 to do his job,
 a necessity, a window in a wall or a crib,
 and since that time he waited
 under our heart, our cupboard,
 and I see now that we store him up
 year after year, old suicides
 and I know at the news of your death
 a terrible taste for it, like salt,
 (And me,
 me too.
 And now, Sylvia,
 you again
 with death again,
 that ride home
 with our boy.)
 And I say only
 with my arms stretched out into that stone place,
 what is your death
 but an old belonging,
 a mole that fell out
 of one of your poems?
 (O friend,
 while the moon's bad,
 and the king's gone,
 and the queen's at her wit's end
 the bar fly ought to sing!)
 O tiny mother,
 you too!
 O funny duchess!
 O blonde thing!

 

 

                              Още по темата в "Диаскоп":

 

 


 

© Христина Мирчева