по заглавие   по съдържание

Христина Панджаридис: "Затова бинтовам камъните, запратени по мен"

22.09.2016
Снимка 1

 

Христина Панджаридис за книгата на Марин Бодаков "Битката за теб", Издателство за поезия ДА, 2016

 

"само тишината ще те научи да спиш на отключена врата
и да не чакаш нищо." *
 
"Затова бинтовам камъните,
запратени по мен." **

 

 

Книгата на Марин Бодаков "Битката за теб" ме чакаше на 24 юни в Димитровград. Прочетох стиховете в Елин Пелин, подчертавайки местата, където:

 

   "Стривам да и не между пръстите си – и ги размествам,
   но това още не е лекарство"
                                                                  Есента дойде
 
 

Вечният ми глад за поезия иска още. През август и септември пътувам със стиховете в трамваите из Страсбург: притихвам, затварям книгата, зяпам през прозорците лебедите и туристическите параходчета по Рейн и пак се унасям. Говорим си мълчаливо с чуждите образи. Питам, поетът отговаря, един вид телепатично интервю. Три месеца разгръщам страниците, а моливът открива нови думи – гнезда от емоции и размисъл, подводни води, където се скриваш и изнамираш себе си, загубвам се в друг свят. Обичам да се губя, когато е светло и компасът е едно книжно тяло с изящен рисунък.

Художникът Кирил Златков е посипал със златен прашец корицата и илюстрациите в книгата. Черно-белите графики са в съзвучие и се преплитат по магически начин с написаното. Достойно сътрудничество между изкуствата.

"Битката за теб" за мен е равносметка на разбирането, че любовта си струва, че само любовта остава. След живота ни. След словото дори.

 

Поетът е пораснало дете и обича да се завръща в детството си, забравяйки или отказвайки да запомни, че местата и хората се променят.

 

     "Сринато е детството ми
      .............................................
    Ако искате да купите евтин имот в моето детство
    Нямам връзка с този адрес."
                                                                          Там

 

Неизбежният ритъм на живота носи болка и срам, пропиляно време, но и приемане, особено когато си в близост до средата на пътя си.

Човек проверява дали е пораснал, когато придобие и различен поглед от останалите. Усещането, че те са прави, но и той заслужава разбиране и възприемане на света и пейзажът, разкриващ се пред очите му. Мъдростта като роса блести под слънцето и се изпарява.

   
   "Пиша на местата, от които се расте...
   ..................................................................
   които разсъбличат пижамата на чуждата мисъл от моята."
 

                                                      Пиша на местата, от които се расте

 

В стихотворението "Битката за теб", дало името на книгата, в шест стиха е споделено битието на твореца, на търсача на съвършенството. Красотата говори на свой език и всички държави и сезони й принадлежат. Принадлежим й духом и тялом, дори да не си даваме сметка за този факт.

Поетичното откровение "Бойното поле" е краткото CV на Марин Бодаков и между качествата му изпъква саможертвата.

 

   "Стъпчете още повече от мен,
     за да се отклоните."
 
                                 Бойното поле

 

В стиховете носталгията и тъгата не е замаскирана зад метафори и романтични описания. Болката оцветява тишината, тишината, за която единствено неизговорените, горчивите, непримиримите и напиращите да поникнат думи, придобиват смисъл. Смисълът да се събуждаме с надежда и да драскаме с нокът, да галим с перо въздуха, който дишат децата ни.

Ще ми се да сричам, за да чета по-бавно, падайки и ставайки, тази книга, в която поетът воюва и за мен.

----------------------------------------

  *"Само тишината няма да те предаде"

**"Дълго е за обяснение, но"

 

Още по темата в"Диаскоп":

 

 


 

© Христина Мирчева

Колаж: © Диаскоп