Роман Кисьов: "Мистичната роза"

08.11.2016
Снимка 1
 
СЪТВОРЕНИЕ
 
На морския бряг
едно дете създава от пясъка човек...
И нежно му говори:
Ти си моят най-добър приятел!...
 
Но след малко
една вълна поглъща
човека пясъчен...
Детето горчиво заридава
останало съвсем само
пред лицето на Морето
пред тайнствената сила
на разрухата...
 
Отдръпва се Морето –
трогнато
стъписано
пред лицето на огромната
невинна детска скръб...
 
И тогава:
Надвесва се учудено Небето
слиза ниско
все по-ниско
и пада в краката на Детето...
 
Детето се навежда
и започва да извайва
от звездния небесен пясък
Нов човек...
 
 2009
 
 
 
ВИДЕНИЕ
 
Дълго тъмно шествие. Безизразни лица.
Тайнствен шепот. Мирис на восък, на тамян.
Зловеща церемония. Внезапен писък, после
тишина. Пушеци. И пустеещи руини.
Зад олющена колона гърбав гном брои банкноти
на жените-оплаквачки. Пред вратата на храма
търговец продава кърпички за сълзи.
„Умрял ли е някой, мамо?“ – пита детето.
„Надеждата умря, детето ми. Умря Надеждата
и сега я погребваме в сърцето на света.“
„Лъжа е! Лъжа е!“ – извика детето
и като се отскубна от своята майка, потъна
в злокобната тълпа, превръщайки се в гълъб,
литвайки високо, повтаряйки с човешки глас:
„Надеждата не умира. Надеждата никога
не умира…“
 
 1994
 
 
 
 
ВЕСТИТЕЛЯТ
 
Вестителят се появи
 
Той носеше два облака
под една мишница
и имаше прозирно-бистро
изворно лице
с водни кръгове около очите
 
Изрече ято птици
Вещаеше потопни дъждове
и нови светове
 
След това се изпари
На неговото място
израсна в миг дърво
И вместо със листа
то ненадейно се покри
с уста
 
2004
 
 
 
 
МИСТИКЪТ
 
Очите му светят:
в дясното око – Слънцето
в лявото – Луната
в третото око – седем звезди
 
Тялото му
хвърля сянка
от тайнствени знаци
 
Духът му
е на светлинни крачки
пред него
 
Стъпва предпазливо –
от страх
да не настъпи някой ангел
 
 
 2014
 
 
 
МИСТИКЪТ ЗНАЕ
 
Науката вече знае че
Земята се върти
Но не знае има ли световъртеж
 
Единствено мистикът знае
какво е пристъп от светове
 
 
2011
 
 
 
НЯКОЙ
 
Някой влиза някой излиза
Някой се изкачва някой слиза
Някой върви някой стои
Някой изпълва някой изпразва
Някой гради някой руши
Някой вдъхва някой издъхва
Някой Е някой не е
Някой е Някой някой е Никой
Някой? Никой? - - кой? - 
 
 
 
ОКО ЗА ОКО...
 
Мечта за мечта –
Дух за дух
 
Човек за човека е облак
Ангел за ангела – дъжд
 
Утрото е чирак на деня
Хлябът е по-мъдър от глада
 
Предизвестието предсказва
 
2004
 
 
В КАДЪР
 
Минават черните жени.
Минават черните херолди.
 
Минават лудите поети,
немите пророци, мъртвите певци.
 
Минават невръстните диктатори,
гневните апостоли, гладните тълпи.
 
Морето бълва ноеви ковчези.
Небето праща мълнии и манни.
 
Минава Илия с огнената колесница.
Минава Ангелът с огнения меч.
 
Стоп!
Достатъчно.
 
1999
 
 
Из „Мистичната роза“, Избрани стихотворения, изд. „Ерго“, София, 2016

 

 

Кой е?

Роман Кисьов

Роман Кисьов е роден през 1962 г. в Казанлък, но е отраснал в Русе. Живее в София. Поет, преводач на поезия, художник. Завършил е живопис в Националната художествена академия в София. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Негови стихове са печатани в почти всички литературни издания у нас. Включен е в български и чужди  поетически антологии (в десет страни в света), а също и в печатни и електронни издания в около 25 страни на света.

Поезията му е превеждана на 22 езика. Участвал е в редица престижни международни форуми на световната поезия. Член е на редакционния съвет на международното списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“.

Превеждал е съвременни руски, арменски, румънски, сръбски, босненски и македонски поети.

Лауреат е на Националната награда за поезия на ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, през 1995 г. (за стихосбирката „Вратите на рая“), на наградата за култура и изкуство „Сексагинта Приста“, Русе (1995) и на македонската „Литературен Дедал“, Скопие (2014).

 

Стихосбирки:

„Вратите на рая“ (1995),

„Сянката на полета“ (2000),

„Пилигрим на Светлината“ (2003),

„Криптус“ (2004, 2007),

„Гласове“ (2009),

„Градината на тайните“ (2014),

„Яйца на феникс“ (2014),

„Мистичната роза“, избрано (2016);

 

Книги на други езици:

„Hodočasnik svjetla“ (Пилигрим на Светлината), избрани стихове на хърватски (Загреб, 2008),

„Словото Пастир“, избрани стихове на македонски (Скопие, 2010),

„কবিতা,“ (Стихотворения), избрани стихове на бенгали, издание на Световния поетичен фестивал в Калкута, Индия (2013),

„ՀԱՄԲԱՐՁՈՒՄ. Възнесение. Вознесение“, избрани стихове, триезична – на арменски, български и руски (Степанакерт, Нагорни Карабах, 2014),

„Lumea cuvintelor“ (Светът на думите), избрани стихове на румънски (Яш, 2014),

„Jajца од феникс“, избрани лапидарии, е-книга на македонски (Скопие, 2016).

 

 

 

Роман Кисьов в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева