по заглавие   по съдържание

Ириен Трендафилов: "Да има едно островче, наречено карикатура, където да звучи смях на воля"

29.01.2017
Снимка 1

 

Специално за Диаскоп!

 

След Нежна и Цочо - но не на последно място!

Разговор с Ириен Трендафилов за добрата стара карикатура, за лекуващия смях, за това, доколко нашият народ се развива, за медалите с кръпки, за смелостта на политиците...

 

 

Моето верую е в този мрачен, страшен свят, да има едно островче, наречено карикатура, където да звучи смях на воля, без претенции да променя света.

Обожавам френската карикатура - смях, рисунък, артистичност!

Добрата стара смешна карикатура започва да липсва. Особено се дразня, когато има кръв в една карикатура.

Дупките са дупки, бюрокрацията си е бюрокрация и т.н.

Въобще карикатурата е всичко това, което ни обкръжава, а умението на твореца е да види във всичко това смешното. Но то да бъде приподнесено с доброта.

В чужбина има колекционери на определени автори, а тук колекционери на собствените си шаржове.

Наградите са хубаво нещо, но конкурсите станаха самоцелни надпревари сред творците. Нещо като спортни състезания, където е трудно да определиш първенеца.

Смелостта е нужна на властта, за да приеме карикатурата.

Всички издания за карикатура преминаха в небитието.

                                                                Ириен Трендафилов                                        

 

Да започнем отначало. Къде сте израснали и какво е за Вас карикатурата, с какво Ви привлече?

В Пловдив - в града вековен… Вкъщи, всеки петък от както се помня, се появяваше поредният брой на вестник „Стършел”. Празник! Особено да оцветиш   черно- белите карикатури! По- късно в къщата на баба ми намерих течение на вестник  „Щурец”  на Райко Алексиев. Съкровище! Почувствах,  че карикатурата е нещо важно, необходимост, както беше за баща ми - ветеринарен лекар. Смятах, че във всеки дом е така.

Кои автори и издания от миналото са ви давали стимул за развитие?

Част от изданията вече споменах. Но когато някъде  около деветата си година ми попадна „Voillant”, бъдещ Pif , всичко беше решено в полза на рисувания хумор и изучаване на френски език. Pif си беше  библия на комикса. Такива големи майстори събрани на едно място, толкова различни…Оттогава обожавам френската карикатура - смях, рисунък, артистичност!

Променена ли е оттогава до днес карикатурата като теми, сюжети и техника?

Там е работата, че карикатурата не се е променила, но в нейното поле навлязоха повече плакатни, дизайнерски ако щете, работи, които наричат „ ироническа графика”. Добрата стара смешна карикатура започва да липсва. По международните салони властват  теми като глобализъм, миграция, екология,  мултикултура, мир и война…Особено се дразня, когато има кръв в една карикатура.

Може ли да изброите за сравнение някои от любимите ви теми и сюжети, характерни за миналото и днес?

Преди  петнадесет години имах ежедневна рубрика в „Пловдивски труд”. Наскоро разглеждах нещата от онези дни - всичко и сега е актуално. Просто проблемите не са решени от обществото. Дупките са дупки, бюрокрацията си е бюрокрация и т.н.  Общочовешките теми са вечни, разбираеми от всички и многообемни.

Тъй като естетическата категория на комичното е изявяване на черти от негативен характер, как вие като специалисти виждате: има ли изменение в хумористичните портрети на българския народ от времето, когато започвахте в тази художествена област досега?

Разбира се, че нашият народ се развива. Но общочовешките характеристики си остават - завист, хитрост, нагаждачество, партизанщина…

Хуморът използва страстите, случайните настроения, краткотрайните чувства и тъй като смехът е неустойчив, целта не е духовния аспект на личността и неговия интелект, а физическата му и душевна енергия. Вие сте го отразили в своите нови творби, но ако може да го обобщим с думи.

Не съм съгласен с така формулирания въпрос. Глупостта е една от любимите теми на карикатуристите. Въобще карикатурата е всичко това, което ни обкръжава, а умението на твореца е да види във всичко това смешното. Но то да бъде приподнесено с доброта. Други са прийомите на  политическата карикатура.

Годините отлитат, светът се променя, събитията се редят от държавници и политици, времето дава своя отпечатък – всред всичкия този водовъртеж  и сив поток на ежедневния живот днес каква е ролята на карикатурата в обществото?

Въобще мястото на карикатурата е в пресата. Но тя все повече губи своето място там. За хубаво или лошо тя сега е в интернет и даже в телевизията. В горе споменатия „Щурец” от карикатурите на Райко Алексиев  можеше да се проследи хода на войната от началото до края. Доньо Донев е карикатуристът, който най-пълно отрази националния манталитет на българина. Но това е по силите на големият творец. Моето верую в този мрачен, страшен свят, да има едно островче, наречено карикатура, където да има смях на воля, без претенции да променя света.

В "Диаскоп" препечатахме интервю за проблемите от времето на социализма в дружеството на пловдивските карикатуристи. Днес решени ли са те или има и  нови такива?

Проблемите са същите както и за другите изкуства. Просто трябва да се работи.

Какво е мястото на карикатуристите в по-устроените държави - изкуство ли е, развлекателна индустрия ли и как се финансират сред електронния медиен потоп, когато вестниците вече са лишени от предишния си авторитет?

В различните държави е различно в зависимост от историческото развитие на карикатурата, подготовката на публиката да възприема карикатурата като явление. Ние все още се освобождаваме от годините на социализма. След промените на Националните карикатурни изложби беше пълно с шаржове на политици и техните свити.Наваксваше се от предишни години. На мен не са ми интересни физиономиите от телевизора. Когато започвахме да участваме в международните конкурси, се оказваше, че работите, отпечатани в нашата преса, не ставаха за там. Темите бяха доста местни. В чужбина има колекционери на определени автори, а тук колекционери на собствените си шаржове.

За авторите на карикатури кое е по-добре: похвали и ласкателство или горчива и неприятна истина?

Както и в живота - има всичко.Навремето почти цялото творчество на Чудомир е създадено, когато е бил студент в София, хонорарите са му били нужни буквално за да оцелее. Ако е бил обезпечен, може би нямаше  да имаме тези прекрасни  произведения. Наградите са хубаво нещо, но конкурсите станаха самоцелни надпревари сред творците. Нещо като спортни състезания, където е трудно да определиш първенеца.

Необходима ли е за обществото цензура, може ли тя да предпазва от нежелани проблеми в политическия и международен живот?

Цензура не е необходима. Преди, за да направиш изложба, да участваш в международен форум, трябваше да минеш  през комисия в СБХ. Сега сам си си цензура. След промените търсеха неща от чекмеджето и се оказа, че такива неща липсваха, защото автоцензурата е работила . Страшна работа.

Изисква ли се смелост да бъдеш карикатурист. Рисково ли е това призвание? В този смисъл, може ли да ни разкажете любопитна случка от вашата практика?

Правихме общ каталог - карикатуристите на вестник „Комсомолска искра”. Две мои карикатури създадоха проблем за пускането  на вече отпечатания каталог. Едната представляваше бездомник с кръпки. Кръпките бяха и по медалите му. Наложи се на всеки екземпляр  да се пише на ръка, че това е от серията „Там на запад”. Нашите медали е невъзможно да бъдат  с кръпки! Смелостта е нужна на властта, за да приеме карикатурата.

Виждате ли връзка между карикатурата и комикса, коя е тя?

Много от моите работи са мини комикси. Понякога в една картинка не можеш да предадеш идеята, която искаш да разкажеш на зрителя.  Тъй като хубавите карикатури са без думи, така се получава разказ без думи. Има бъбривост без думи…

Най-силната държава в момента по отношение на изкуството карикатура – на запад или на изток се намира?

В Турция най-популярните конкурси са със  значителни парични премии. Пак там доста наши колеги водят курсове сред  учениците за историята, видовете карикатура и начини за създаването й. Всичко се финансира от общините. В Иран също има национална програма за развитието на това изкуство. Различни клубове, много сайтове и конкурси. Всичко това е отворено и към света, и към най-добрите творци в жанра. Добри школи  в карикатурата са Полша, Русия Сърбия и разбира се България. А иначе почти всички издания за карикатура преминаха в небитието.

Вашето послание към читателите на Диаскоп!

На читателите на Диаскоп желая много смях и здраве.

 

Ириен Трендафилов в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева

Колаж: © Диаскоп Комикс