по заглавие   по съдържание

НОВИ КНИГИ: Христо Карастоянов и "Послепис"

09.02.2017
Снимка 1
Издателство "Жанет 45"  
представя
 
Христо Карастоянов и "Послепис"
 
Представя: Младен Влашки
 
Културен център на Радио Пловдив
ул. Дондуков 2

 

 

От "Послепис"

Колкото пò не го приемаха в Художествената академия, толкова по-заинатено Стоян рисуваше картини. Рисуваше едни равнодушни овчици с ръбести крака като краката на козата за прескок във физкултурния салон, обаче с човешки очи. Руното на всяка овца беше тъй фино пипнато, че отсетне мнозина се чудеха на търпението му даси играе чак пък толкова. Малко бяхме тези, които знаехме, че Стоян изобщо не си играеше, а правеше една друга работа: мацваше дебело контура на животинката, после вземаше една виличка за пасти и почваше да я врътка в боята, както се навиват макарони. И тъй се получаваха всичките онези къдри и прелестни буклички, но това беше тайна.

Както и да е.
В картините му овчиците ту пъплеха по сини баири, ту стояха скупчени под червени дървета, ту се спускаха от ония баири, а над баирите догаряха дяволски залези. Покрай овцете неизменно се мотаеха черни като прилепи кучета, много приятни и изтънчени, с глави на дракончета, духчета и ухилени кукумявчици. Имаше и картини със зимни сюжети – те, разбира се, бяха почти изцяло черно-бели с изключение на гълъбовите слънца в белите небеса: по едно гълъбово слънце на всяка. Там обаче кучетата изглеждаха зли и озъбени, сякаш вампирясваха.
Нямаше хора, но облаци – задължително.
Веднъж не се сдържах и го попитах ехидно как разбира, че една картина е вече завършена.
„Какво викаш?” – рече той.
„Как разбираш кога една картина е завършена?” – повторих.
„Много просто! – отвърна – Една картина е завършена, когато я подпиша!” – каза.

 

Думи за книгата и автора

След романа „Една и съща нощ”, отличен с наградите „Дъбът на Пенчо”, „Хеликон”, „Елиас Канети” и номиниран за роман на годината, сега с „Послепис” - последния роман на Христо Карастоянов, писателят се обръща към времето, в което живеехме като двойници на самите себе си. 

Един изпуснат в новогодишната нощ влак събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и техните предателства. Връща ги в годините на мъчителни влюбвания и небрежни разминавания, намерения и пропадания. В „Послепис” оживява и споменът за `68-а, за `89-а и изобщо за събития, които белязаха живота на всички нас и които напразно си мислим, че сме забравили.

 

Накратко за автора

Христо Карастоянов e роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград.

Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол, и др. Сега е пенсионер.

Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”. Автор е на 31 самостоятелни книги (като тази бройка включва и последващите издания, както и електронните книги). През последните 15 години е автор на издателство „Жанет 45”. Романът му „Аутопия: другият път към ада” беше един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. През 2012 година в берлинското издателство „Дитрих” излезе трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Büchern), а през декември същата година романът „Името” му донесе и наградата „Хеликон”. Същата награда спечели и романът „Една и съща нощ” (2014); общо седем негови книги са номинирани за „Орлето на Хеликон”. За книгата „Една и съща нощ” Христо Карастоянов стана носител на наградата „Дъбът на Пенчо” (2014) и Националната награда „Елиас Канети” (2015). В края на 2016 излезе от печат новия му роман „Послепис”. 

По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.Известен е и като публист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания. 

Женен, има син и внуци.

Живее в Ямбол.

 

Христо Карастоянов в Диаскоп:

Христо Карастоянов: "Една и съща нощ"

 

 


 

© Христина Мирчева