по заглавие   по съдържание

Петя Хайнрих: Колоездач, който говори с птици

30.04.2013
Снимка 1

В рубриката "Българи в чужбина":

за книгата на Петя Хайнрих "Литни, хвани ни", ИК "Жанет 45", 2012
редактор Владимир Левчев, художник Румен Жеков
 
“Едно момче с фенерче/ броди из нощното поле/ ту осветява заек/ ту лисица/ дано не освети очите ми/ нито заека/ нито лисицата/ нито момчето/ ще пощади зеницата”. Това е краткото стихотворение „Факли“ от новата книга на Петя Хайнрих „Литни, хвани ни“. Нейната зеница на поет безпощадно улавя тези странни, уж странични поетически събития, малките неща, които ни заобикалят. Често не ги забелязваме в преследване на „големите“ си практически цели, а те се оказват смисълът на живота. Този, който ги хваща, като Петя Хайнрих, умее да лети.”
 
Владимир Левчев, редактор на книгата
 
 
„Петя Хайнрих е наблюдател с честно, взискателно и добронамерено око. Светът и в четирите ù стихосбирки е игра, в която читателят е стимулиран да участва. Предизвикан да стане съ-участник. Думите са гъвкави, устойчиви, шарени, защото тя не се бои да експериментира. Текстовете ù носят измамното усещане за леснина и проницаемост, но едновременно с това не се боят да заявяват позиция.
 „Литни, хвани ни” е самоуверено-диалогична. Но само на повърхността. Прочети я, тя ще ти помогни да си спомниш защо обичаш да четеш съвременна поезия.”

 
Ина Иванова
 
 
"Читателите на “Литни, хвани ни” ще се потопят в свят, където нищо не остава незабелязано и неотбелязано, както и нищо не е без предназначение и дълбок смисъл.

Вдъхновени сме от панорамността на авторския поглед, съчетана със способността да се взре в отделни детайли. Градове оживяват, придобиват характери и внушават деликатни емоции. Отношенията между хора или между хора и природа ни вълнуват и ни приобщават с тяхната изящност и честност.

Същевременно авторката не се страхува да задава смущаващи въпроси: “Кое е разумно?”, “Дали са достатъчни тези кървави ларви?”, “а ти/ ти/ какво правиш?”

Прочита на тази книга ще ни докосне дълбоко и ще ни помогне да опознаем себе си по-добре. Благодарим ти, Петя Хайнрих, това е истинска поезия от високите снежни клони до връхчетата на косите си.”
 
Катерина Стойкова-Клемър
 

 

"Литни, хвани ни" през погледа на своята създателка Петя Хайнрих:

"Литни, хвани ни" е обобщение на това, което съм и както пиша. Действително говоря за себе си като част от поезията си, защото извън нея съществувам само като имитация на нещо друго. Ако някой иска да ме познава, може да се доближи до мен най-сигурно чрез поезита, не само моята, поезията изобщо.

"Литни, хвани ни" е разнобойна и неподчиняваща се. В нея има текстове, които се изправят един срещу друг като взаимноотричащи се късове - части от различни цялости. Всичко е минало през страшната сериозност на играта. Ако четете книгата през страшната сериозност на играта, може да са ви от помощ поне тези няколко книги: "Капитан Немо" на Жул Верн, "Вълшебникът от Оз" на Л. Франк Баум, "Винету" на Карл Май, "Пинокио" на Карло Колоди. Ако тези книги не са по вкуса ви, четете Гьоте, Гъртруд Стайн, Нели Закс, Кристиан Моргенщерн, Уилям Карлос Уилямс, поезия от Фарьорите, прегледайте новините за скока на Феликс Баумгартнер от стратосферата, гледайте картините на Робер Делоне, информирайте се за ломографията, наблюдавайте птици, изненадайте се колко символна дълбочина носи образът на калинката по принцип, хвърлете високо във въздуха една дребна монета и прочетете "Литни, хвани ни" през този жест на свобода и лекота. Или през очите на скитането като приключение.


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Петя Хайнрих е родена на 04.10.1973 г. в София. Завършва Първа английска гимназия, а след това журналистика в Софийския университет.

Нейни стихотворения са публикувани в "Литературен вестник", списание "Страница", "Литернет", "Public Republic" и на други места.

Втора Славейкова награда за "Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели" (Трявна, 2010).

Номиция за наградата "Христо Фотев" за книгата "каза мари" (Бургас, 2012).

Участник в Созополския семинар по творческо писане на Фондация "Елизабет Костова" (Созопол, 2011).

Автор на поетичните книги "01" (Арс, 2008) "Разправа с поезията" (Пергамент, 2010), "каза мари" (Пергамент, 2011), "Литни, хвани ни" (Жанет 45, 2012).

Създател и мотор на книжното списание “НО ПОЕЗИЯ” – очаквайте първия брой през май 2013.

Живее със семейството си в Дюселдорф, Германия. Колоездач, който говори с птици.

Автор на блога "мислидуми" - тук

 


 

Не публикуваме корицата на книгата "каза мари", защото според Петя: "каза мари" (2011, Пергамент) е тайната ми книга. Нея не ви я препоръчвам. Тя е само моя и ..." т.н.

 

Стихотворения от Петя Хайнрих може да прочетете тук