Иван Драгоев: "Тиквите на Одисей, или философски диалози в интернет"

09.10.2017
Снимка 1

Това издание се осъществява по повод четиридесетгодишнината на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ в гр. София. Диалозите в него са публикувани първоначално като дискусии в интернет форума на НГДЕК (<http:/ ngdek.ludost.net>). С тази книга се цели да се запази в друг формат и да се даде нова аудитория на едно общуване между бивши и настоящи възпитаници и преподаватели на Националната гимназия за древни езици и култури.

Издаването на тези диалози бе предвидено за 2007 година, но поради фалирането на издателската къща, където „книгата“ бе заплатена, отпечатването се отложи с около десет години. За това време така и не успях да намеря сериозен философ, който да напише уводните думи към изданието. Поради една проста, но явно „съдбовна“ причина: текстовете са определено неакадемични. И може би точно заради това са пронизани от неподправен, на места наивен, но страстен философски патос.

Самата форма на изказ, самият контекст, при който тези диалози протичат може би улавя повече от времето, а и от техниката преди десет години (тогава социалните мрежи едвам прохождаха и това безспорно също оказа и оказва и днес влияние), но написаното, което чрез тази книга започва да „живее“ нов и друг живот, е израз на нещо, което бих нарекъл дух на НГДЕК, в който преподаватели и ученици се ангажират в една безмилостна, безкомпромисна, но красива борба за: Що е това истина? Що е това смисъл? За какво си заслужава действително да се слови и да се спори?

И точно поради това текстът е строго неакадемичен – поради факта, че академичното често се редуцира до питания от типа: „Проблемът за нещо у някого“, присъщи на историята на философията, а не на философското питане като такова. За жалост, днес философията е далеч от това да бъде едно страстно питане върху света като цяло и върху смисъла. Превърнала се е в университетска дисциплина и като такава – в маргинален дискурс.

Намира се в състояние, което би могло да бъде определено като клинична смърт. Вършена е нерядко по чиновнически начин и от преподаватели, и от студенти. От първостепенно значение за тях вече не са фундаменталните философски питания, а степента им на интегрираност в определени преподавателски институции. За щастие има все още изключения, които правят така, че философията като такава да не затъне в тинята на посредствеността и маргиналността.

Написаното е споделено в рамките на едно форумно пространство. Никой от участниците не е очаквал друга публика или друго признание освен това на „общността на равни“, която е създадена от настоящи и бивши възпитаници на НГДЕК. И може би това са основните му стойности: иманентното и безкомпромисно търсене на истинността, устояването на различни параметри на духовност в един свят, в който човешкото се редуцира до карикатура на самото себе си от техниката.

Изложените в диалозите светогледи са диаметрално противоположни, но не несъвместими. Въпреки безмилостните философски дуели, на които читателят ще присъства, важното не е победата или унижението на една от двете екзистенциални позиции, а намирането на допирни точки, на възможен диалог и споделяне. И може би в това се крие същността на духа и на духовното в НГДЕК.

В последните години станах свидетел – макар и отдалеч – на тъжната и патетична картина на една тоталитарна по своя дух кампания срещу гимназията от страна на нейни бивши ученици, синдикални и административни органи, с цел вкарването ù в руслото на делничната посредственост, жалонирана от Прокрустови навици и проекти. Даването на публичност на този тип неакадемично словене е може би плах и наивен опит от страна на един бивш възпитаник да съхрани това, което му е позволило да отстоява себе си в една чужда страна и среда. Нещо, което продължавам да чувствам, да мисля и да скандирам като ДУХ НА НГДЕК.

И накрая едно необходимо уточнение: Текстовете в сборника не са редактирани по друг начин, освен коректорски. С цел улесняване на контакта с написаното бяха премахнати емотиконите и „отрязани“ мнения и реплики, които бяха извън поставените теми. Всички идеи, тези и оригинални текстове принадлежат на техните автори.

 

Иван Драгоев
24 септември 2017 г.
Валенсия

 

Със съдействието на Яница Радева и Изд. Парадигма.

 

Още по темата в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева