по заглавие   по съдържание

Плутарх: "Апофтегми" - "Нравствени съчинения. Забележителни дела и думи"

22.10.2017
Снимка 1

 

Превод от старогръцки:

Петя Янева, Виолета Герджикова

 

Първа Част тук

 

Агезилай Велики, когато веднъж му се паднало да ръководи пира и виночерпецът го попитал по колко да поднася на всеки от пируващите, казал: „Ако има приготвено много вино, давай кой колкото иска; ако е малко – на всички по равно.“

----

Когато един разбойник изтърпял мъченията, без да трепне, Агезилай рекъл: „Какъв завършен злодей е човек, който е вложил всичката си твърдост и издръжливост в долни и позорни дела.“

----

Когато чул да хвалят един оратор за умението му да изкарва малкото голямо, казал: „Не е майстор обущар този, който пъха малък крак в голяма обувка.“

----

Като дете, по време на празника с танците на голите момчета, бил поставен от отговорника за танца на по-невзрачно място. Агезилай се подчинил, макар и бъдещ цар, и казал: „Хубаво, сега ще покажа, че не местата правят чест на мъжете, а мъжете – на местата.“

----

Един от приятелите на Павзаний го укорявал, задето говорел лошо за някакъв лекар, без да е имал вземане-даване с него и без нищо да е пострадал, а той казал: „Че ако бях имал, нямаше да съм между живите.“

----

Един от жителите на Метапонт, обвинен от някакъв спартанец в страхливост, казал: „Да, ама ние сме завладели доста чужда земя!“ Спартанецът отвърнал: „Значи сте не само страхливи, а и нечестни.“

----

Някакъв чужденец на посещение в Спарта стоял прав на един крак и казал на един спартанец: „Не мисля, спартанецо, че можеш да стоиш на един крак толкова дълго като мен.“ Онзи отвърнал: „Не, но всяка гъска може.“

----

Когато някой се перчел с ораторското си изкуство, един спартанец казал: „Кълна се в боговете, няма и не може да има изкуство, което не се държи за истината.“

----

Веднъж един жител на Аргос казал: „При нас има много гробове на спартанци.“ Един спартанец отвърнал: „А при нас няма нито един на аргосец!“ Той имал предвид, че спартанците често били нахлували в земята на Аргос, а аргосците в Спарта – никога.

----

Когато Дионисий Стари събирал пари от сиракузците и после виждал, че плачат и се молят и казват, че нямат, нареждал да вземат още. Направил това два или три пъти. Но когато се разпоредил за по-голяма вноска и чул, че се смеят и се шегуват, докато се разхождат по пазара, заповядал да прекратят събирането. „Сега, казал, нямат нищо, щом се отнасят към нас с презрение“.

----

Тъй като някои хора го обвинявали, че почита и изтъква един лош и ненавистен за гражданите човек, рекъл: „Но аз искам да има някой по-омразен и от мен“.

----

Въпреки че Филип имал големи успехи, докато бил дете, Александър не им се радвал, но говорел пред децата, които се възпитавали заедно с него: „Баща ми няма да остави нищо за мен“. Когато децата казвали: „За теб придобива тези неща“, той отвърнал: „Каква ще е ползата, ако имам много неща, а няма да направя нищо“.

----

Докато принасял жертви на боговете и щедро и често вземал от тамяна, присъстващият там възпитател Леонид му заявил: „Момче, толкова обилно ще гориш тамян, когато завладееш земята, която го създава“. Впрочем, след като я завладял, Александър му изпратил писмо: „Изпратил съм ти сто таланта тамян и касия, за да не правиш повече дребни сметки по отношение на боговете, като знаеш, че владеем земята, която дава ароматите“.

----

Изпратил на философа Ксенократ петдесет таланта, но тъй като той не ги приел с думите, че не са му необходими, Александър попитал дали няма нито един приятел. „Понеже, рекъл, на мен богатството на Дарий едва ми стигна за приятелите ми“.

----

Веднъж, като порицавал разрастващото се господство на жените, Катон Стари споменал: „Всички хора управляват своите жени, докато ние управляваме всички хора, а нас ни управляват жените ни“.

----

Като виждал, че се издигат статуи на много мъже, изтъкнал: „Що се отнася до мен, аз предпочитам хората да питат защо няма статуя на Катон, отколкото защо има статуя на Катон“.

----

Август чул, че Александър, след като покорил по-голямата част от света, когато станал на тридесет и две години, недоумявал какво да прави през оставащото му време. Тогава Август се зачудил, че Александър не смятал за по-велико дело устройването на съществуващата империя, отколкото нейното придобиване.

----

Когато Пизон строял много грижливо къщата си от основите до самия покрив, Август казал: „Караш сърцето ми да се радва, като строиш така, като че ли Рим ще бъде вечен“.

 

Публикува се със съдействието на Мартин Христов и изд. Ерго, София.

 

Плутарх и "Нравствени съчинения" в "Диаскоп":

"Доблестта на жените"

И още: 

"Ликург и Нума" - "Успоредни животописи"

"Солон и Публикола"

"Темистокъл"

"Темистокъл" II

 

 


 

© Христина Мирчева