Цочо Бояджиев: "Обратното на слънчогледа"

02.11.2017
Снимка 1
 
 
ЗАВРЪЩАНЕ
 
мълчание отвсякъде
от нафталинените дрехи в гардероба
от снимките с назъбените краища
(това е ресторант-градина а годината
е петдесет и шеста)
от книгата отворена на страница
седемдесет и трета сиреч никога
недопрелистена докрая между сериала
 
и лека нощ за внучката която утре
навършва двадесет и две
(и значи девет от безкрайността
без тебе мамо)
 
мълчание отвсякъде
отвсякъде
от тъмната безбродност зад прозореца
и от затрънените сипеи в душата ми
 
и слава Богу че поне проскърцва
все същата дъска на пода за да мога
да седна и въздъхна с облекчение
най-сетне съм си у дома
 
 
АТАВИЗЪМ
 
На Атанас Стаматов
 
макар да се изрони с времето бронираната кожа
и да зараснаха корите на дърветата
белязани от острите ни зъби
 
макар да избледня в съня ни даже споменът
за безнадеждността на ледената пустош
 
все още
 
бъдем ли ранени припълзяваме
назад
в корубата на словото
 
 
СЕЛСКО ГРОБИЩЕ
 
сух е хълмът и никого няма да видиш по пътя
зад последната къща в този прашен следобед
 
освен дребната черна старица която все по-трудно достига
до онези които все по-често се връщат при нея
 
 
ПОСВЕЩЕНИЕ
 
докато тялото опъва мускули за да задвижи
за кой ли път ръждясалата ръчка на живота
 
клепачите отчаяно опитват да затворят
във клетката на паметта разбягващите се
със всяко вдишване следи от тази нощ
 
защото ако нещо ще нахрани нищите
то може да е само онова което няма утре
 
 
НОЕМВРИ
 
Не ни напуска слънцето, но пръстите ни вече знаят, че не е за дълго.
Ако оградата е паднала, не ще ни стигне време да я вдигнем.
Така че искаме ли да останем още, трябва да успеем да преглътнем
костта от рибата на сънищата
и гръбнака на очакването да прегризем.
 
Най-важното е да научим азбуката на отсамното,
за да не ни подмамят
горчивите слова на вятъра и твърдото седло на гърбавия облак.
Дори да се развие неусетно грапавата макара на болната ни памет,
каруцата с чергилото на лятото не бива да прехвърля склона.
 
Едва когато раната ни хване ръб и се обажда рядко само нощем,
ще разберем, че вярното изкуство е не да станем, а да бъдем.
Но някой е откъснал предвидливо точно тази страница.
 
И затова не сме прочели формулата, по която да отсъдим
какво си мисли онзи, дето се е взрял в самотните пространства
от другата страна и гали машинално дървения парапет на моста.
 
 
ОПИТ ЗА РАВНОСМЕТКА
 
всъщност животът ми е представление чужда история
сигурно затова зрителите запазват чувството
за съпричастност но скоро забравят сюжета
който впрочем разказва за познати неща
за раждане за любов и за смърт така че по нищо
не се отличава от който и да е друг а значи
и няма защо да бъде специално запомнен
 
зрителите се разотиват понесли под мишница
всеки своите собствени мисли оцветени с багрите
на меланхолията на местата им се настанява
господарката на последните дни пустотата
която запалва цигара проследява с дълъг поглед
криптограмата на дима и като махва нехайно с ръка
към капитаните на Фортинбрас примирено признава
че декорите могат да бъдат прибрани и утре
 
 
НОЩЕН ВЛАК
 
повелител на нощните влакове е сънят но
и внезапно обзелият те непреодолим порив
да слезеш на първата непозната гара
(разбира се без багажа) да си сам на перона
да забравиш всичко и най-първо
целта на това си нелепо пътуване
да прекъснеш с един замах онова
което е имало смисъл единствено придружено
от равномерното тракане на колелата
да спреш
да решиш
да прекъснеш
 
тъй както поетът прекъсва
дотегналата му вече поема
 
 
НОВОЛУНИЕ
 
ще се сбогувам с тази земя
както гостът се сбогува с чужд дом
пожелавайки от вратата лека нощ на
домакините които едва сдържат
прозявката си и предпазливо преглъщат
въздишката на облекчение
 
но не вярвам мой дом да е и небето
на което ме чака като свадлива съпруга луната
с кривата си усмивка
 
 
 
От книгата с избрана поезия на Цочо Бояджиев "Обратното на слънчогледа", "Издателство за поезия ДА"
 
Със съдействието на автора проф. Цочо Бояджиев и издателя Силвия Чолева.
 
Повече за проф. Цочо Бояджиев в Уикипедия тук
 
Снимки: Интернет
 
 
 
 

 
©Христина Мирчева