по заглавие   по съдържание

ОБРАЗ И СЛОВО: "Проза в "Диаскоп" през 2017 година" - Антология III

24.01.2018
Снимка 1

През 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания кратки цитати от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Проза" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на словото, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година.

Дмитрий Сергеевич Мережковски, Божана Апостолова, Марлена Юрукова

 

Дмитрий Сергеевич Мережковски: "Оживелите богове"

Превод от руски: Христина Мирчева

Особено поразен остана Джованни от Иуда, Йоан и Петър. Главата на Иуда все още не беше изписана, само тялото, облегнато назад, беше леко очертано: стискайки трескаво кесията със сребърниците, неочаквано, с едно движение на ръката, той е прекатурил солницата – и солницата се е разсипала. Петър, в гневен порив, стремително е скочил иззад него, в дясната ръка държи нож, лявата е отпуснал върху рамото на Йоан, сякаш пита любимия Иисусов ученик: „Кой е предателят?” – и неговата стара, сребристосива глава сияеше с оная огнена ревност, жадна за подвиг, с която по-късно той щеше да възкликне, проумявайки неизбежността на страданията и смъртта на Учителя: „Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.” Най-близо до Христос беше Йоан; меки като коприна, гладки горе, виещи се надолу коси, отпуснати клепачи, натежали от негата на съня, покорни ръце, лице с продълговато-кръгло очертание – всичко в него дишаше с небесна тишина и яснота. Единствен от учениците той вече не страдаше, не се страхуваше, не се гневеше. В него се беше изпълнило словото на Учителя: „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и аз в Тебе.”

 

Божана Апостолова: "Нощта е също слънце"

– Грънци се менят! Народът е казал: „Който плаща, той поръчва музиката!“. Както знаеш, аз за цена не питам, плащам каквото ми кажат. Затова навсякъде съм добре дошъл. Да не си единствен? Още десет такива като тебе чакат с четири очи да им вляза в студиото – приключи на висок тон Иванчев, завъртя се кръгом и изскочи от студиото, затръшвайки вратата след себе си.

„Поредният загубен клиент“, помисли си Асен и се заслуша в заглъхващите отсечени стъпки по коридора. Казаното от Иванчев дълбоко го впечатли. И го ядоса до такава степен, че целият се зачерви. Почувства вина и заради колегите си. Не можеше ли да направи компромис с професията си, със себе си? Но отговорът беше: не можеше. Парите бяха важни наистина, но за него не бяха всичко, към което се стреми. Себеуважението нямаше цена, която някой да може да плати.

Асен рязко стана от компютъра и мятайки поглед към Венци, негов приятел още от художествената гимназия, извика:

– Хайде да глътнем малко чист въздух! На улицата долу имаше всичко друго – шум, коли, хора, – но не и чист въздух. Тъкмо се чудеше накъде да поемат, когато чу гласа на Венци зад гърба си:

– Асьо, понеже заговори за рисуване… Искаш ли да идем в ателието, да видиш какво правя? Близо е, само през две пресечки.

– С удоволствие! Тук и бездруго няма въздух. А миризмата на терпентин винаги ме е освежавала. Асен внимателно разглеждаше окачените по стените платна. Приближаваше, докосваше ги тук-там с ръка, поглеждаше и отзад. „Ако сте направили качествен грунд, боите не могат да пробият“, казваше Наско Шаренков, преподавателят по технология на живописта 8 в академията, от когото бяха научили може би най-много.

 

Марлена Юрукова: "Иконата" 

В памет на отец Храбър Марков 

Изминаха 10 години от смъртта на отец Храбър Марков /1916-2007/- една необикновена личност, с която  бе благословен българският народ  и която живя сред нас в гр. Пловдив почти незабелязано до смъртта си през 2007 г. И до днес отец Храбър Марков остава почти неизвестен за народа. Всеки народ би пазил свято паметта на един такъв бележит човек- свещеник, страдалец от комунистическите затвори, писател, учител и учен-историк и езиковед. И българският народ би сторил това за паметта на отец Храбър, а с това би спомогнал и за опазването си като народ, ако животът и делото на отеца не бяха скрити от него, ако те не бяха останали неизвестни за него. Това незнание лесно може да се преодолее, тъй като отец Храбър е описал живота и делото си в няколкотомната си автобиографията  „Мечтата и борбата на един живот”, която е депозирал в Пловдивската народна библиотека. Освен автобиографията си след дълги години на учение, служене на Бога и на ближния, след дълги години на страдания по затвори и в лагера "Белене" отец Храбър Марков написва и многотомна поредица от книги, съдържащи изследвания върху българския език и история и знаменития "Проект за световен календар", който е приет от ООН като утопичен.  За този бележит българин още през 2012 г. написах разказ и нарисувах портрети, които бих искала да ви представя, но преди това нека ви запозная с някои от неговите мисли.

 

 

 

 


 

© Христина Мирчева

 

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!