Tyxo.bg counter

по заглавие   по съдържание

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ: Христина Мирчева - Литературен редактор на издание "Диаскоп"

07.05.2012
Снимка 1
Христина Мирчева е съосновател (1991 г.) и редактор на издание за типология на комиксите "Диаскоп комикс", от 2013 г. – "Диаскоп комикс" – електронен бюлетин за култура, комикси, художници, изкуство.

Автор на книгите с поезия
"Минава нощ, минава ден", 2012, Университетско издателство "Паисий Хилендарски", Пловдив и "Ускорени пейзажи", 2015, ИК Жанет 45. Предстои да издаде "Бялата сянка", стихотворения.

Работила е като журналист на свободна практика в пловдивски и софийски издания: в.„Отечествен глас”, в. Комсомолска искра”, в. „Артклуб”, сп. „Тракия”, в. „Работническо дело”, в. „Култура”, в. „Всичко за всеки”, сп. „Отечество”, сп. „Пламък” и др. 

Носител е на наградата “Цветан Зангов” (1987). Номинация за награда "Памет" 2016. Преводач и библиотекар в Археологически музей – Пловдив. Преподавател по немски език. От 1998 до 2004 година е книжар в общинска книжарница “Отец Паисий” (с управител Валери Начев), която е носител на Националната награда за книгоразпространение “Христо Г. Данов” за 2000 г.

От 2004 до 2014 година – артмениджър в
галерия „Жорж Папазов”, Пловдив. Понастоящем - в галерия „Резонанс”, Пловдив

Публикува в хартиени и електронни издания - сп. Съвременник, сп. Море, сп. Страница, сп. Но поезия – Дюселдорф,
сп. Българи – Прага,  алманах Любослов - Чикаго САЩ, Университетски вестник - Пловдив, в. Марица, в. Артклуб, в. Литературен вестник, Литернет, Публик Републик, Открита Литература, Кръстопът, Книголюбие, Разходки из Лондон , Поетични Страници, Е-същност , "България сега" - Чикаго, централна българска медия в САЩ и Канада и др.

Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия “Бертолт Брехт”, Пазарджик и Колеж по международен туризъм, Бургас.

Автор на блоговете за изкуство „Арт репортер – картини от една изложба”
http://artreporter.blogspot.bg/ и „Картинен вестник”-http://kartinenvestnik.blogspot.bg/ , "Poetry and Photography": http://hristina-mircheva.blogspot.com/

Член на Дружеството на писателите, Пловдив.

 
 
 
 
Христина Мирчева в "Диаскоп"
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ

 

В потока на нощите и дните

Доц. д-р Ивона Карачорова за поетичната книга на Христина Мирчева "Минава нощ, минава ден"

В началото на тази година излезе дебютната стихосбирка на Христина Мирчева „Минава нощ, минава ден”. Трябва да започна с това, че  Христина е моя близка приятелка, която аз много ценя и обичам. Мислех, че я познавам добре, но написаното от нея изненада и мен с дълбочината и финеса, с които са предадени чувствата и настроенията, със своята зрялост. В стиховете й се разкриват богат поетичен свят, фина чувствителност, колебанията на търсещия човек.

Стихосбирката се състои от три цикъла.   

В първия, озаглавен „Бягство”, преобладава Багряниният мотив за желанието за бягство от ежедневието към нови, непознати простори, желанието да видиш други светове, да се почувстваш волен и свободен от теготата на бита.

В програмното стихотворение „Минава нощ, минава ден” е разкрита рутината на съвместния живот, в която потъват чувствата с нищо незначещите битови разговори. За да се стигне все пак до въпроса: „с какви криле отлетя любовта ни, къде отлетя?”. Мечтаното бягство от монотонното ежедневие и недостатъчността на уютния и сигурен свят на семейния „пасторал” срещаме и в едноименното стихотворение. Други са отношенията в двойката, която изминава заедно своя път, „минава през годините”. Друга е и тоналността, с която поетесата говори за окриляващото присъствие на духовно близкия човек и за болката при загубата му, когато тя по неволя се превръща в „самотен бегач”.

Отново с мотива за мечтаното, но неосъществено бягство се срещаме и в „Беглецът”. Запомнящ се образ е самотникът сред снежното поле, който всеки ден изпраща с поглед префучаващия влак - символ на отлитащата възможност за нови хоризонти, нови светове, нови срещи, нова топлина. За да се стигне до деня, в който потъва в мразовитата сутрин. В „Пяната на дните” отново срещаме желанието, стремежа към непознати простори и мащаби. Лирическата героиня изразява съзнанието си за преходността на живота, определен като „велика бездна” и едновременно с това съзнанието за незначителността на отделния човек. И все пак той гради пясъчни построения, в които да вмести своя личен свят. Тук тя противопоставя на известното фаустовско „О, миг, поспри!” своето примирено „Мигът е миг, за да не спре!”.

В цикъла „Протяжен ден” чувстваме невидимото присъствие на мечтания, търсен и жадуван любим. То се открива по различни знаци по житейския път. Понякога „прободеното време” се обърква – сутринта с вечерта, времето с безвремието. Тогава се появяват някакви нереални спомени за щастие, „когато летяхме заедно от разстояние”. Сън и спомен се сливат в усещането за преживяно щастие, толкова далечно, сякаш е преживяно от друг. Този сън или спомен дава сили на лирическата героиня, на нейното „засипано сърце”, да понесе реалността. За нея истинският живот е там, в съня, във „фабриката за сънища”, където идва мечтаният любим, по-прекрасен от всякога. Времето е безсилно да заличи спомените за някогашното щастие и близост, то не е „лекуващ лекар”. Непобедимо е желанието за близост, нуждата да бъдеш с някого, да споделяш живота си, да изливаш душата си. Неутолим е стремежът към съвършенство, към свята и чиста духовност. Затова е нещастие разминаването между хората по пътя, по стълбата на живота, фаталното разминаване на душите. Поставят се вечните женски въпроси:

 

„Колко силна може да бъде една привързаност?
Колко дълбока, колко продължителна?
Колко смъртоносна?”

 

След тези душевни терзания и сънища лирическата героиня вече не бяга от реалността – тя тръгва срещу страховете си, за да ги види и победи.

По-реални са очакванията в цикъла „Светлосенки”. Тук вече се чака срещата с някой, който може да заличи с няколко думи ударите по тялото и животът да започне отново. Търси се духовната близост и любовта, търси се навсякъде. Има предусещане за тази среща:

„когато се видим на тъмния път,
огрян от криле на архангели”


Лирическата героиня вече вижда бъдеще за любовното чувство, реален път, който извежда от „тъмната пустиня”. Бъдещата среща с любовта е „ключът към свободата”, тя я кара да твърди, че „има рай”. В този цикъл се появява образът на художника-творец, способен да предаде нов смисъл на нещата от живота, да създаде свой собствен свят. Но този свят се създава в самота, творческият свят е самота. Героинята живее в света на сенките и полусенките между реалността, мечтите, сънищата и спомените.

Христина Мирчева проявява впечатляващо за дебютант поетично майсторство. Стиховете й се отличават със смела, оригинална, понякога изненадваща образност. На моменти тази образност може да бъде определена като графична, което сигурно се дължи на дългогодишното й съприкосновение с изобразителното изкуство – семейно и професионално. Тя е майстор в намирането на детайли, чрез които се постигат поетичните  внушения. Умело борави със свободния стих. В последния цикъл дори има едно стихотворение, което много напомня хайку:

„Една бреза
през клоните на тъмните дървета
протяга вейки към небето.”


Неслучайно авторката е поставила за мото на стихосбирката думите: „Твой е денят и Твоя е нощта”, които е срещнала, изписани на литография от 17. в. Всъщност това е библейски стих, по-точно от Давидовите псалми: „Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето...” (Псалм 73:16). Текстът е подходящ, защото ние, хората, поставяме дните и нощите си в Божиите ръце. И търсим постоянното, истинското, същинското в непрестанния кръговрат на дните и нощите.

Малката книжка  впечатлява с прекрасното си художествено оформление, което много добре отразява духа на стиховете. И това е обяснимо, тъй като те са дело на двама души, които добре познават и разбират поетесата – нейните съпруг и дъщеря.

Със своята първа стихосбирка Христина Мирчева уверено влиза в поетичното общество на артистичен Пловдив. Тези, които сме я прочели, вече очакваме новите й поетични изяви.

Доц. д-р Ивона Карачорова, Институт за български език - БАН

 

Още за книгата тук

 

"Изкуството - най-прекият път до познанието"- интервю, 2012 г.