по заглавие   по съдържание

Орлин Неделчев: По повод "50 години от рождението на Рахан"

12.04.2018
Снимка 1

За истинските ценители на Деветото изкуство името „Рахан“ заедно с уточнението „синът на дивите времена“ извиква спомен от паметната 1969 година, когато, подети от вятъра на промените от майските студентски бунтове от 1968 и последвалите катаклизми във френското общество, редакцията на списание „Пиф“ решава да промени коренно концепцията на седмичното издание, като:

1. Промени философията на дотогавашните разкази „с продължение“ в „цели разкази със сюжетен завършек“ в рамките на броя. Дотогава във всички подобни комиксови издания /освен „Пиф“ на пазара с различен успех присъстват „Мики Маус“, „Спиру“, „Пилот“ и „Тентен“, ако трябва да споменем най-важните от тях/, в които е заложен принципът на незавършеност. Всяка седмица се публикуват по две страници от приключенията на даден герой и така се „зарибява“ публиката – за да разбере какво се случва, трябва да купи следващия брой и така до безкрайност. Сега въпросът е не „какво ще се случи“ в тази история с продължение, а „какви нови приключения ще се случат на моя любим герой?“

2. Промени дизайна на списанието – корица, брой страници и вид подвързия - дотогава мека корица с телбод към печатното тяло – сега: лепено тяло с прав гръб и лъскава, предимно червена корица – откъдето и наименованието „червен период“.

3. Добави във всеки брой по една „джаджа“, „приложение“, „играчка“ наречено „гаджет“ с образователно-забавна цел. Девизът е: "Да се учим, докато се забавляваме"!

4. Създаването на нови герои, отговарящи на новите тенденции на времето: еко-насоченост, възхвала на човещината и толерантността към раси, нации и класово неуспелите, упорство в постигане на целите, решителност и смелост в сблъсъка с обкръжаващата среда, както и нов, модерен поглед към историята. Така се появяват култовите герои: „Рахан“, „Доктор Жюстис“ /д-р Правосъдие, Справедливост/, Корто Малтезе, „Тарао“ ,“Таранис – син на Галия“ и много други.

 

За да се върнем на Рахан, историята по създаването му е разказана много подробно от първо лице, като свидетел, от Ришар Медиони, Главен редактор на списанието през този най-плодовит на художествени, но и на търговски успехи период в книгата му "“Монкамарад“,“Вайан“,“Пиф“ -Цялата история /1901-1994/" публикувана през 2016 год.от издателство „Вайан колектор“.

Там е споменато, че много по-рано, през 1952 на страниците на списанието се появяват 17 страници от една недовършена история – „ За племето“ – със сценарист Роже Лекюрьо и художник Жан-Клод Форест - по това време малко известен, но придобил световна слава по-късно с героинята си „Барбарела“.

Този разказ е свободно инспириран от публикувания по това време праисторически роман на Жозеф-Анри Рони –старши „Войната за огъня“.

Три години по-късно сценаристът се връща към темата с нова история озаглавена „Преди 50 000 години“, този път с художник Реймон Поиве, известен с великолепния си графизъм на серията „Пионерите на „Надежда“.

При налагащите се нови промени, идеята за герой от праисторията, който ежедневно се сблъсква с неумолимите закони на дивата природа и още по-дивите хора отново се връща в съзнанието на автора и той предлага нова „рецепта“ за своя нов сериал. Рахан е останал сираче след огнената нощ, в която изригнал вулкан /“Синята планина“/ унищожава цялото племе и детето получава в предсмъртния час от баща си прословутата огърлица с петте добродетели, които той го заклева да спазва през целия си живот. Малко по-късно, пленен от враждебно племе, той успява да избяга открадвайки ножа от слонова кост, принадлежащ на вожда на племето и така започват безбройните странствания на младия мъж в борба със суровата природа и срещите му с хора и различни племена.

Освен находчивата „рецепта“, по сюжетните закони на която се развива динамиката на действието, огромна заслуга за успеха на поредицата има талантливият художник Андре Шере. Този самоук талант, който съумява да разчупи стандартите в комикс изкуството има точно три минути образователна практика по рисуване. Авторът разказва с усмивка как бил изгонен от курса по рисуване, който започнал да посещава, поради заради това, че за ужас на академичния преподавател започнал да рисува модела, който позирал от …палеца на крака и така нагоре до лицето. Противно на „правилата“ и „принципите“, които преподавал учителят!

Този нестандартен подход вероятно обяснява наистина уникалните графични находки, чрез които Шере променя правилата на комикса, чрез буквалното разкъсване на рамките на отделните кадри и дори и страници с великолепния си рисунък и познания за анатомията на човека и животните, с прецизността на изобразяване на обкръжаващия растителен свят, с една дума – цялата неповторимост на мизансцена, което прави историята за Рахан толкова уникална.

Андре Шере не е непознат на читателите на „Вайан“ – той е художникът на поредицата приключения на двамата пилоти от авиацията „Боб Малар и Пюшон“. Но когато му предлагат да се заеме с праисторическите приключения на „мъжът с огнените коси“ той с готовност признава, че му било омръзнало да рисува „тия железарии“ – самолетите.

В работата си над образа на Рахан, в едно интервю Шере признава, че бил подготвил рисунки на галски войн – мъжествен, рус, с проницателни очи, които преработил и новият образ страшно много се харесал на редакционния състав на списанието и на сценариста.

Така се ражда, в началото на 1969 год, една легенда – най-известния комиксов герой на списанието.

 

Орлин Неделчев в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.