по заглавие   по съдържание

ОБРАЗ И СЛОВО: "Поезия в "ДИАСКОП" през 2017 година" - АНТОЛОГИЯ VII

20.05.2018
Снимка 1

През 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания по едно избрано стихотворение от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Поезия" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на поетичното слово, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година.

Николай Майсторов, Живка Иванова, Иван С. Вълев

 

Николай Майсторов: "Пирувам с вярата"

48.

Гладът ми посърна
в сумрака на отиващото време.
Смъртта –
износената бременност...

 

51.

Живея извън себе си...
Образът, който гледам
е механична играчка в ръцете ми.
Но те – не са моите.
Усещам двойната игра...
 
Седя в пустотата.
Ти си събуден,
но заспало е твоето време...

 

57.

Отшелник съм –
допирам самотата.
Отворих ръце
и взех пълнотата на деня...
 
 
 
Левон и рибата
 
Левон
настъпва вълните
по меките гушки
и носи риба
рибата е голяма
и перленосиня
Левон я носи под мишница
стиска я здраво
чака го Орженика Матилда
ще направи чорба
никой не прави чорба
като Орженика Матилда
с копър шафран  и със целина
с чесън портокал и зехтин
с бяло вино девесил и мастика
а Левон ще я гледа
ще танцува лимоненожълтата рокля
покрай коленете й
обли с трапчинки
и Левон ще е сит
преди да е станала гозбата
ще я поиска Левон
ще я поиска от татко й
но първо да занесе рибата
едноокото слънце го следва
озверяло и гладно
дърпа брега
под краката му
и си забива златните ноктенца
под изпотената риза
и му кълве от рибата
няма да я даде Левон
носи я за Орженика Матилда
само как пее името й
и как й се плъзгат къдрите
по соления изгрев
ще я поиска Левон
ще я поиска от татко й...
 
мамо онзи дядо се учи да плува ли...
 
 
 
Алхимия на любовта
 
                             На П.
 
Ти, който си извлякъл
толкова неща
от всичките си опити,
предай ми тайната
на твоята наука –
кога откриваш златото,
кога барута?
 
*****
 
Началото на края
е едва забележимо –
пукнатина в стената,
просвирване на гума,
изскърцване в ключалката
или трополене през нощта.
И ще расте, и ще расте –
снежна топка,
пусната по склона,  
която никога няма
да бъде човек.
 
 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.