по заглавие   по съдържание

ОБРАЗ И СЛОВО: "Поезия в "Диаскоп" през 2017 година" - Антология III

24.01.2018
Снимка 1

През 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания по едно избрано стихотворение от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Поезия" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на поетичното слово, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година.

Калоян Праматаров, Уистън Хю Одън, Петя Хайнрих

 

Калоян Праматаров: "Дайни"

Води

сивата сова на деня кръжи,
гората вчесва с дървесния си гребен косите на блатата,
сред дъбовите стволове – небето - бежов пластелин,
сенките на предметите отсъстват, навярно зимата ги е окрала
 
бъзов сок е въздухът притихнал, облаците - стъпки в пепелище,
и само храстите, сресани наляво,
ръкопляскат и подсвиркват на преминаващия вятър,
 
конете на морето дишат някъде на запад,
непонятна сила сред боровете и брезите,
гората пее песен, смислена без думи, смее се и плаче,
сред дните - устремени, бели зайци и нощите - слетели врани,
слънцето - сърце на пустошта, луната - пастир на зверове и птици,
повтарят клоните изреченото от човека - горски хора,
и кършат се под тежестта на здрача
 
 
 
 
 
Приспивна песен, 1937
 
Моя обич, във прегръдката ми
на неверник спи.
Времето и страстите
изпепеляват красотата
на прекрасното дете,
гробът ни доказва
колко ефимерно то е:
но в прегръдката ми тази нощ
нека живо същество да спи –
смъртно, грешно, но за мен
пълно с красота.
 
Нямат граници
телата и душите на онез,
които във пленителното ложе                                                                                       
на Венера се обичат,
тя предчувствия могъщи им изпраща
за божествено разбиране,
любов всемирна и надежда,
а сред глетчери и сред скали
прозрение абстрактно буди
наслада плътска във отшелника.
 
Вярност, сигурност отлитат –
удар на часовник в полунощ,
камбанен звън в далечината –
съвременните луди
надигат педантично скучен глас –
ти трябва да платиш за всичко,
което картите предсказаха,
защото нищичко от тази нощ
не бива да изчезне –
ни шепота, ни погледа, нито целувките.
 
Красота, видения и полунощ отмират –
нека утринният вятър,
галещ твоето чело в съня
ден прекрасен да ти донесе,
благослов за твоя поглед и сърце –
да ти стига този смъртен свят,
сили всемогъщи да се грижат
денем да не тънеш в нищета
и да бди над теб любов човешка
в нощите ти скръбни.
 
 
 

За радостта от пътуването

Кое ми носи радост от пътуването? Защо обичам да съм някъде другаде? Откриване на новото, преповтаряне на познато от предишни пътувания? Или отдалечаването от всекидневното, отдалечаването само по себе си. Ако проявя суета и преиграя отговора, бих казала, че новото ме привлича. Такъв отговор създава добро впечатление, гладко върви в приятен разговор. Но не по-малко ме радва отдалечаването, отменянето на ежедневието; да бъда себе си на друго място. Не бих била стриктен описател на места и култури, защото всъщност почти не ги забелязвам. Вбивам поглед в детайл или незначителна подробност – например големия ръждив винт във фугата между паветата по пътя към папската градина на хълма. И не просто го забелязвам, а го мисля, вграждам го в далечна история, поверявам му тежестта на цели мисловни конструкции; ненадейно съм се изкачила горе, където вятърът завихря пътния прах и трябва да затворя очи, за да ги предпазя от острите песъчинки. Добре, може би съм сръчен описател на мигове, строител на мостове, доставчик на стълби, създател на мрежи от неща и ситуации. Свързвам осъзнати острови. Някои ги има, други са измислени, а като че ли повечето са едновременно и двете. Ето в такъв свят се движа най-свободно, а той е навсякъде. Повече ли обичам да отивам, или да се връщам? Няма значение, защото двете непрестанно менят местата си. Да, повече от поезията обичам да пътувам. Да, има и места, които са черни дупки – тъмнина и отсъствие на литература; поглъщане в нищото на живи късове текст, изличаване, изтриване. На такива места сънищата обръщат гръб и се отдалечават, но това е друго отдалечаване, за него би трябвало да има отделна дума. И както в момента ме хапят свирепите мухи с вековно упорство, мен – магарето, изпитвам дълбока благодарност към живота и вея опашка.

 

 

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!