по заглавие   по съдържание

Екселсиор (изложба по случай Пловдив 2019): "Умственото развитие на Европа, отразено в комикс изкуството" II

25.05.2018
Снимка 1

Колекция I: Сборник  статии за героя на праисторията

 

Съдържание

1. Скалните рисунки 

2. От пещерните  рисунки до футуризма

3. Подигравката като регулатор на първобитния обществен живот

4. Христина Мирчева: "Любимият герой от комиксите Рахан - Слънчевата коса на 50 години!"

5. Рахан-героят на праисторията

6. Пейзажите на Андре Шере за „Рахан”

7. Смъртта на Рахан

8. Историята на комикс изкуството като наука за човека

9. "Комикси с натюрмортни герои"

10. "Материализиране на инстинктивния живот"

 

Първа част тук

 

5. РАХАН-ГЕРОЯТ НА ПРАИСТОРИЯТА

Преди десетки хиляди години изникналата от вълните земя – Европа, е имала двойно население. Пришълци от монголската раса, покорили и разпръснали туземците и по-късно индогерманци от Азия, които разделили местното население на две. Първият исторически период на Европа е характерен с варварско население, вярващо в суеверия. Според Библията старокаменният период е от времето на съграждането на Вавилонската кула. До издигането „Домът на Бела” спазвали закон, който давал на човек право на пълна власт над всички земни същества, но не и над себеподобните. Обаче Исполинът Нимрод (от еврейски „нападател”), внукът на Хам, употребил своята сила върху по-слабите. Изнамерил пропаст с кипяща черна смола, която използвали като цимент в градежа, посветен на светлината и огъня. Бягащи от насилие и измами, потомците на Иафет (големият Ноев син) стигнали Европа.

През онова време първите европейци пренасяли към Природата своето разбиране за  себе си. Приписвали на света устройство, подобно на своето. Съзнанието на хората е било различно от днешното. Човек предполагал, че зависи от своя лов, а събитията зависят от произвола на висша, но невидима сила. Всичко страшно, могъщо и грамадно поразявало въображението му със страх. Подобни предмети според неговото мнение съставлявали само външна проява на вътрешен дух, затова ги и почитал. По-късно Разумът с помощта на Опита  извежда първобитния човек от това заблуждение относно обкръжаващите го вещи.

Огромното разстояние и неизменното движение на звездите изглеждали на първите европейци доказателство за свръхестественост. За мнозина от тях отдалечените предмети имали странни понятия. Те им давали повод да припишат на всяко от тези светещи тела жив управляващ гений.

Фазата на умственото развитие, чрез която човек прохожда, допуска вяра във въздействието на планетите.

Но както разумът ни изведе от фетишизма, по-късно по същия път той ни раздели не без съжаление от поклонението на небесните тела и създадените митологични форми.

Философски казано, човекът от своето първобитно учение за свободната воля постепенно се издига до учението за физическите закони: падането на камъни, течението на реките, движението на сенките и пр. По този начин накрая си обяснява и движението на звездите. Започва да открива закони в събития и явления.

В 1977 г. сценаристът Роже Лекюро и художникът Андре Шерè пускат истинска бомба в света на комикса: завършек от голямата серия за героя Рахан. Тази история за сина на вожда Крао започва още от брой 1 на списание PIF. От 1-ви ноември 1954 до края на живота си – 31 декември 1999 година – Лекюро приспивно люлее с историите си Париж – около 40 000 сценарии и 40 герои. Части от серията за РАХАН са били известни от 1958 година чрез френското издание „ИМА”. В 1967 год. Обаче се предлага нова серия: РАХАН, ГЕРОЯТ НА ПРАИСТОРИЯТА – вече като по-модерна формула за списание  “PIF”.

В 1968 год. списанието поверява сценария за този герой на приятеля на Роже, сценографа Андре Шере. През същата година списанието започва да издава звучния шедьовър. Впоследствие историята за РАХАН има  друг сценарист и друг художник .

Художникът Шерè намира универсално звучене и под магичната му четка се ражда поетична епопея. В рисунките си той съединява две техники – перо и четка. Главна роля имат линиите, съчетанията на които създават контрастна игра на цветове, а добавянето на черни акценти усилва този цветови контраст до декоративен ефект.

В блестящите кадри ясно се виждат два противоположни принципа в изкуството на комикса: обемен и цветови.

Комиксът за РАХАН обобщава идеалите на първата европейска епоха, като отразява нейните особености и психика. Основният мотив е ритуалната връзка ЧОВЕК-ТОТЕМ. Тотемът е символ на роднинската връзка, приемане в лоното на общността и носител на свръхестествени сили. Допуска се, че героят ще притежава качествата на фетиш. Към петте полирани тигрови зъба от наследената огърлица, които символизират СМЕЛОСТ, МЪДРОСТ, ЧЕСТНОСТ, УПОРИТОСТ И БЛАГОРОДСТВО – Рахан добавя и шести символ – вярност към завещанията на предците. Неизпълнил още 10 прòлети той остава сам - единствено със своя нож и огърлицата сред див и нечовешки свят. Героят развива качествата си като минава през ред изпитания.

Рахан е нагледен образ за развитието на човешкия разум. „Слънчевата коса” научава „ходещите изправено” как да излязат от мрака на невежеството.

 

6. ПЕЙЗАЖИТЕ НА АНДРЕ ШЕРЕ ЗА "РАХАН"

Художникът Андре Шере намира универсално звучене за „Рахан” и под магичната му четката се ражда поетична епопея. В рисунките си той съединява две техники – перо и четка. Главна роля имат линиите, съчетанията на които създават контрастна игра на цветове, а добавянето на черни акценти усилва този цветови контраст до декоративен ефект. Често фигурите му приличат на бронзови статуи с очертанията на контурите, металическите блясъци и сенките на листа по тях. В блестящите кадри ясно се виждат двата противоположни принципа в изкуството на комикса: обемен и цветови. Твърди, остри и резки са израженията на древните персонажи от комикса „Рахан”, сякаш някаква магическа дума е вкаменила животът посред движението (изучените от художника движения на голото тяло и произлизащите от тях мускулни свивания и разтягания).

Но най-грандиозното дело на Шере в тази епопея са пейзажите. Персонажите му не могат да живеят върху обикновената земя. За тях е нужен свят също така вкаменено величествен. И художникът-сценограф рисува сякаш съблича и одира земята, изваждайки наяве нейния каменен скелет. Цялата вселена в този комикс е видение от каменния век. Шере сякаш преувеличава  сталактити до монументални размери за да възстанови образа на изчезналата епоха. От неговите кадри вее пресен планински въздух и гранитна твърдост. Той обръща голямо внимание на пръстта и скалите. Понякога пейзажите му са без никакви морави и градини, без никакви цветя и зеленина – стръмни вулканични скали между блокове лава се издигат и образуват пропасти. В други моменти тази обстановка е съживена само от изсъхнали дървета, сипеи и песъчливи пътеки. Въздуха и небето също са в каменен стил – облаците ако ги има получават ограничени пластични форми.

Темата с исполинската растителност е любима на знаменития художник. Тя запълва с преплетените си форми грамадни участъци от творбата. Този майсторски пресъздаден свят е странен, фантастичен и реален – едновременно близък и далечен, понякога трагичен. Растенията от това райско ботаническо съновидение са изписани старателно за да изглеждат правдоподобни. Някои растения сякаш не са образи от изучената европейска флора, срещат се и фантастични. Буйната растителност ритмично разчленява кадрите, а белите полета подчертават приказната атмосфера. Погледа на художника е двойствен – едновременно синтетичен и аналитичен, затова на места някои листа са толкова старателно нарисувани, че се виждат всички жилки и цялата структура, докато някои фигури са само със силуетен  контур като, че ли са надалеч. Често и рисунката на големите ландшафти е очертание предимно със силуетен контур, почти без сенки. Не съм виждал друг комикс  художник който да се вълнува толкова много от трепета или покоя на листата, да търси сходствата  или различията в техните форми. Дърветата са стилизирани като обковани от желязо, стоманени са сякаш и неподвижните листа висящи по клоните. Плодовете са като стъклени или кристални. Гъстата трева върху каменистата земя също блести със стоманени отражения, а и в нея има нещо кристално. Растенията са изобразени като заградена градина в която са поставени примки – така остро, рязко и твърдо звучат (лишени от всякаква нежност и миловидност). Ето някои от повтарящите се мотиви из епизодите: цялата природа окъпана от лунна светлина; екзотични джунгли с тучна зеленина; река осветена от луна; гъста тайнствена завеса от растения; исполински дървета; шумолене на листа;  рев на водопад; шум на морски вълни; тебеширени хълмове; късове дървета захвърлени към устието на река; поток лава (във вид на стъкловидни кристали) разливащ се и покриващ равнина; силен напор на река от топене на ледове прокопава легло; тесен морски залив и океан; езеро, делта на река; мрачни долини и много други подобни.

Нерядко  дълбоките части на долините в комиксите за "Рахан" се характеризират с бял ясен, а във високите слоеве се вижда обикновен дъб, понякога смесен с обикновен ясен. Шере композира  растенията  да съотвтстват на почвата и климата: каменния период съвпада с периода на първата растителност - шотландската борика и с периода на втората растителност - дъба. Известна е научната хипотеза, че значителна част от периода на дъба съвпада с бронзовата епоха, а в желязната господства ясена. Но да се предполага, че горите се състояли изключително от борика, или дъб, или ясен, не е съгласно с наблюденията на художника. Неговите девствени джунгли съдържат разнообразни видове дървета, смесени в разните гори в разни пропорции (сред тях дори се срещат  палми и тропична растителност). Предимно дълбоките долини и високите планини са покрити от един вид дървета. Изхождайки от тия факти за последователно израстване на различните и заключаващите се в тях горски породи,  пейзажите на Андре Шере  можем да ги отнесем освен  към темата за ”древността на човека” и към друга  актуална в днешно време - „изменение климата на земята”.

Изображение от първият епизод на „Рахан” от новата формула на списание “PIF” (24.02.1969 г): Рахан, седнал на гърба на една костенурка, се разхожда сякаш с автомобил. Възможно ли е това? В класическо българско издание на комикси има любопитни факти от живота в Северна Америка – Флорида където растенията и животните са много големи и силни. Там се срещали такива големи и яки костенурки, които могат да носят тежък товар. Преди 120 г. във Флорида са живеели европейци  (според изданието), които яздели костенурките както конете по нашите земи. От илюстрацията се разбира, че предимно сред високите широколистни палми са се разхождали жените за да подишат чист въздух. Дали слуги са впрягали костенурките не е ясно. Но въпреки че костенурките не можели  да тичат като коне, то предвижването с тях ставало много бързо. Освен това нямало опасност ездачът да падне и да се убие, защото височината не е като при конете. В друго старинно  комикс издание от Пловдив се разбира колко хубаво е да има такива костенурки и у нас – вземи си книга, седни на костенурка и хайде на разходка по древното тракийско поле. Може и да срещнеш някоя изненада.

 

7. СМЪРТТА НА РАХАН

Думата фотография означава писане със светлина, т.е. картина, произведена от светлината върху филм, покрит с известни химически вещества, които се изменят под действието на светлината.

Има нещо много чудно в това, че окото действа като фотоапарат и прави снимки на света, който се отразява в ретината. Веществата в ретината се променят от светлината, но те са различни от тези,  употребяващи се при направата на фотолентите. Разликата е голяма, защото образът се запечатва и оставя върху филма, докато върху ретината на окото изчезва мигновено. Учените са установили, че върху ретината на животни, поставени срещу прозорец на много силна светлина и убити в това положение, остава запечатан прозорецът в обърнат вид.

Правени са опити при убийства да се открие образът на убиеца в очите на убития (върху ретината). До къде опитите са увенчани с успех при съвременните технологии, не може да се каже, но в миналото е било проблем изчезването на образа веднага след образуването му. За всеки случай жестоки престъпници изваждали очите на убития.

Това специфично свойство на очите  често се използва за изграждане на сценарии и кадри, доказващи  виновността на насилници.

Например в епизода за смъртта на Рахан в ретината на окото на шамана-убиец като в огледало е вмъкнат образа на Рахан. Макар физически убит, Рахан се превръща в символ на пробуждащия се разум на европееца, който безпощадно унищожава суеверията. Истинският победител е Рахан - нагледeн образ за развитието на човешкия разум.

Знанието започнало да осветява с всеки изминат век тайнственото и непознатото. Песента се отделила от магичния обред. Положило се началото на изкуствата, които разказвали за подвизи и зовяли към нови такива. Появили се песни за любовта, за пролетта, за мъката... Не един човек, а много поколения са създавали оръдията, песните, думите и все по-далече прониквал човешкият опит, все по-широк ставал светлият кръгозор на европееца.

А за какво пее певецът от този епизод? Той пее за „Слънчевата коса”, която научи „ходещите изправено” как да излязат от мрака на невежеството. Като преминавали от певец на певец, песните се удължавали - ставали  поеми. И като поточета изкуствата  създали реката на европейската съкровищница.

Екселсиор...Все по-високо!

 

Следва продължение

 

Автор: © Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.