Илиана Илиева: "По дирята на бързото слънце" - "Омара"

05.09.2018
Снимка 1
 
Добрите хора няма да се свършат
и няма да пропадне този свят.
 
***
Спокойни и красиви дни!
             
                                                 Илиана
 
 
 
 
ОСМИСЛЯНЕ НА ЛЯТОТО
 
Лових светулки в шепите на детството.
В прегръдката те гаснеха след миг.
А аз си мислех – светлината лесна е!
И щом я хванех, губех дъх и вик.
 
И ставах малка плаха победителка
на краткото сияние в нощта.
На заранта светулките ме питаха:
- Защо заробваш светещи неща?
 
Тогава нямах вяра на въпросите,
чиито отговори са съвсем далеч –
ръцете ми се учеха да носят.
Не знаеха какво е светла сеч.
 
Настава есен. Вече не посягам
на никоя свободна светлинка.
Натрупах жътви в светлината блага
и не ловя светулки хей така.
 
 
ОМАРА
 
В мъглите над горещите води
животът е видение среднощно.
Аз дишам и не питам се дали
ме чака нещо след нощта изобщо.
 
Венера се излива върху мен –
в окото ми избистрено се влива,
а утре – за деня новороден,
в невинна светлина ще съм щастлива.
 
 
НАХОДКА СЛЕД ДЪЖДА
 
Блестящата дъга на червея дъждовен,
в която слънцето си разиграва коня,
накара ме за детството да си припомня,
за патината по лъжицата оловна,
с която си ровичках кротко в пясъка –
посипан щедро по брега на Искъра.
И моите открития ме радваха,
не съм се стряскала –
и всяко трънче в показалеца приемах присърце.
Не знаех що е тайна, що е откровение,
не знаех, че природата дели се на мъртва и на жива.
Тя все още за мене бе добра,
красива мисъл.
 
 
ИГЛИКИ
 
Тих дъждец над мен се рони,
няма локвици дори.
Пият влага млади клони,
жажда в корени гори.
 
Трепкат шарени иглики
зад огради и пред тях.
Те отвсякъде ме викат
с гъдел, блясък, мирис, смях.
 
Те в земята – аз край нея,
но сме под едно ведро.
И се къпем и се смеем,
и живеем за добро.
 
 
ПО ДИРЯТА НА БЪРЗОТО СЛЪНЦЕ
 
Много бързо вървиш, мое слънце, много бързо вървиш.
Кой така ти диктува, кой пришпорва те за бързописа?
Аз подире ти тръгвам – ти си моят небесен дервиш! –
моят ден върху хълма е къс, но на слънце орисан.
 
Няма как да те стигна, да те пия в несвяст до забрава,
все ми бягаш – или със нехайна с целувка ме париш.
Подир теб стиска пепел суховеят от мен ще развява,
но какво пък? – със теб просто свикнах да дишам пожари.
 
 
Из „Омара” на Илиана Илиева, изд. „Фараго”, 2018 г.
Художник: Илиана Илиева
Графично оформление: Георги Павлов
 
 
Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

 

 

Илиана Илиева в „Диаскоп”:

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.