Георги Чепилев: "Христо Ботев – основоположник на българските комикси"

Първа публикация: 22 ноември 2011 година

В няколко статии издание Диаскоп споменава, че карикатурата и комиксът са въведени в българския обществен и политически живот от Христо Ботев. През онова време още не е възникнала светската живопис - нейните жанрове се налагат поотделно в един продължителен период, който завършва с натюрморта и голото детско тяло. Интересно е да се проследи тази периодизация и уточни момента на раждането на съвременния български комикс. Вижда се, че това е период, в който не може да стане свързване на смешното и пластичното, защото още има религиозно отношение към живописта. Тя през тези години буди недоумение и се схваща само във връзка с литературния текст. Може да се каже, че първите десетилетия след Освобождението не допринасят нищо в това отношение. И това до появата на Александър Божинов, но той работи години в духа на европейската карикатура - симплицисимус, пънч и пр., докато осмисли национално своето творчество. За това не трябва да се взема за основа мнението, че карикатурата и комиксите са възникнали последни в българската периодизация.

Историческите факти показват, че първо се срещат поетическата и пластическата сатира при видния наш поет Христо Ботев. Карикатурите са рисувани по идея на Ботев от полския емигрант Дембицки и отпечатани във вестник „Тъпан“.

Това са две свързани в серия карикатури, което означава, че са начало на българските комикси. Ясно е, че щом са по идея на българския поет, ще да е имало и скици от неговата ръка. Въпросът е в идеята на този мини комикс. На него се виждат изображения на един вагон и железница, а при релсите надпис 19 век, със стълкновение на воли, характери, обществено мнение.

Важно е да се поясни, че железницата е била техническа новост по онова време, така както ядрената физика през средата на 20 век и т.н. до днес. Железницата е важно ядро в „Ана Каренина“ или „Крайцерова соната“ от Толстой. Достоевски има собствено отношение към проблемите, засегнати от Толстой. Той говори за предвечната виновност на човека и не е съгласен с лекарите социалисти, стреми се да реши въпроса по неоспорим начин. А Толстой заявява, че устоите на новото време се оказват слаби. Дори Ленин има статия за Л. Толстой и неговата епоха. В нея отбелязва: „Сега у нас всичко се преобърна с главата надолу и едва се избистря.“

Първите глави на „Ана Каренина“ излизат през 1875 г. в януарския брой на Руский вестник. В Русия имало десет години реформи, но се оказало, че крепостничеството е здраво вплетено в руския живот и лесно се съчетавал с новите форми на печалбарство. Героинята търси нравствена опора, но не я намира. Всичко е лъжа, всичко е измама, всичко е зло. Освен страстите й, до катастрофа и погубване я довеждат враждата, разединението, грубата и властна сила на общественото мнение, невъзможността да осъществи стремежа си към независимост и самостоятелност.

Бунтът на Ана среща решителен отпор от страна на силите на злото. Омразата която изпитва Ана към Каренин, като го нарича зла министерска машина е само израз на нейното безсилие и самота пред непоносимо трудните условия, в които е попаднала.

В образа на железницата Толстой показва цялата безнравственост и ужас: „И точно когато средата на разстоянието между колелата се изравни с нея, тя захвърли червената чанта, прибра глава между раменете, просна се на ръце под вагона... нещо огромно, неумолимо я удари по главата и я помъкна за гърба...разбра, че е безсилна да се бори.

В българския комикс на Ботев също има предателство, користолюбие, невежество, но е дадено друго решение. На вагона е написан девиз - просвещение, свобода, напредък. Така Ботев с гения си схваща проблема. Бешков пише, че и в най-облачните и бурни дни българската земя има своето слънце - Ботев. Какви надежди дава поетът относно стихиите на времето се вижда от комикса: „Свобода, братство, равенство“. А как да се постигнат, пояснява чрез надписите върху знамето - деятелност, самоотвърждаване, ученост или българско книжовно дружество.

Може да направим заключение, че българските комикси се раждат с необходимостта да се реши горе пояснения проблем, свързан с робството. Той е облечен във формата на противопоставени същности от разни страни на една и съща вещ, т.е. горе-долу: напр. горната и долна страна на предмета, небе-земя, глава-крака, корона-корен, покрив-основа.

През 1905 г. излиза комикс лента „Разни жени, разни идеали“, който структурно е монтиран на този принцип: глава-крака. Желателно е в комиксите всичко излишно да се премахва. Художникът, за да ни покаже разните жени и техните характери, избира само лицата с видове шапки и краката с видове обувки. Интересното е, че тази трудна за монтаж задача е решена чрез увеличаване големината на междукадровото разстояние. За тези похвати бе написана статия преди време в блога на Диаскоп.

Няколко думи за Хенрих Дембицки

По обширна информация може да се види в публикациите на изкуствоведката Яна Орлинова – „Х. Дембицки - създател на българската политическа карикатура“ и Йонко Бонов – „Дембицки -създател на българската възрожденска графика“. Сведения за този полски рисувач са изнесени от А. Протич в статията „Култът на личността у нас“, където пише следното: „Една от формите за честване паметта на значителната личност се проявява в повсеместното окачване нейния портрет-литография - в голям формат.“

Първите литографии на наши народни дейци са изработени от поляка емигрант в Румъния  Х. Дембицки. Той е бил другар на нашите революционери и хъшове и тясно свързан чрез приятелски връзки с поета-революционер Христо Ботев. Неговите литографии, пръснати из българските градове и села, култивират почетта към смелите духове на бунтуваща се България и чрез това немалко допринасят за повдигане на народното самосъзнание. За съжаление сведенията за животът му са много оскъдни и дано учените осветлят подобаващо този интересен художник.

„Тъпан“ е излизал 18 бр. с 56 карикатури през 1869-1870 г. Освен споменатите литографни портрети и картини от българската история, напр. „Сладко е да умре човек за отечеството“-  табло с медальоните на Г.Раковски, Ангел Кънчев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и др. национални герои, „Второ сражение на българските въстаници“  - под предводителството на Х.Димитър и Ст. Караджа, „Самоубийството на Ангел Кънчев, Симеон Велики цар български влиза в Цариград през 924 г.“, и т.н.

Освен това Дембицки е рисувал и илюстрации от най-популярните български творения - напр. „Поемите за Ботев“, „Горски пътник“ от Раковски и пр.