Георги Чепилев: "Класически български комикси по японски народни приказки"

24.01.2019
Снимка 1

„Културата на сърцето.

Силите на икономиката и на човешкия егоизъм разрушават съвременния свят.
Големият въпрос днес е: може ли една материалистична цивилизация с толкова фалшива ценностна система да обезпечи бъдещето развитие на човека? Категорично не! Ето защо Западна Европа търси общество- заместник, от което очаква импулс за една нова фаза на развитие на европейската култура. 

Намирайки се между влиянията на съвременната западна наука с логичното и аналитично мислене, и на азиатската духовност с нейното образно мислене, Западна Европа иска да научи как да преобразува абстрактното интелектуално мислене. Ето защо българското комикс изкуство е много ценно”

Из „Отзив на „Диаскоп” за откриването на ЕСК Пловдив 2019 от 13 януари 2018 г.”

 

Фактите

Около месец преди отпечатването на „Бан Янука” ( класически комикс в „Чуден свят” от 1942 г., върху който наскоро се фокусира вниманието на „Диаскоп”),  в брой 78 и бр.82 на „Илюстровано четиво” излизат два комикса по японски народни приказки, нарисувани от Любен Зидаров (наскоро представен в „Диаскоп” с интервю): „Невнимателност” и „Плачуща върба”.

На международния фестивал на комиксите Angouleme на 24 януари т.г.  се проведе конференция с дискусия на тема: „Днес съществуват ли европейски комикси?”. Специалисти от континента и извън него споделят своите виждания и прогнози. Европа е родина на комиксите, но как стоят нещата сега – реални ли са или въображаеми европейските комикси в международния културен пейзаж, където се срещат американските комикси, японската манга. Присъстват и издатели от цял свят, ентусиазирани да увеличат видимостта на европейското Девето изкуство. Обсъжда  се и развитието на жанровете на Деветото изкуство.

Наградата "Златна дива котка"

Наградата "Златна дива котка“ е една от най-големите награди в комиксите - Гран При на FIBD Angoulême тази година е спечелена от  манга-ка. Тази награда е за цял живот, но и дава честта авторът да бъде водеща фигура през следващия фестивал, т.е. през 2020 г. ще има грандиозна изложба на Такахаши.

Българската следа

Това е причина за настоящите бележки относно езика на рисунките от комиксите „Невнимателност” и „Плачуща върба”. По технически причини не бяха публикувани при интервюто на Любен Зидаров, но се показаха кадри от тези комикси, рисувани от него през юношеска възраст.

Това са прекрасни български образци за рисуване на японски сюжети. Разбира се, японското изобразително изкуство е трудно уловимо като морето, съществува вековно развитие на традиции и чуждестранни влияния. Нас ни интересува българската следа.

Тези рисунки могат да се класифицират като „Линеарно-цветови” или накратко казани „смесени”.

Любен Зидаров с лаконични средства и пределна яснота изразява японските приказки. Остро изразява пластика и ритъм. Ритмичната напевност на гънките от одеждите на фигурите могат да се сравнят с музиката. Ето защо на българските любители препоръчваме статията от края на 80-те г. „Музиката в комикса”, в-к „Пловдивски университет”, бр.3, 11 февруари, 1989.

Рисунките на Любчо (така мило са го наричали тогава редакторите заради голямата му дарба) са линеарни с добавен цветови акцент. Тези цветови акценти почти навсякъде предават фактурата на предмети. Може да се обобщи като се каже, че изображенията се построяват от противопоставянето на различни фактури: леката грациозност на одеждите, които се различават по  декоративната си украса, фактурата на шапка, оградата -  дървено или бамбуково съоръжение и т.н. всичко подобно подчертава фактура и цвят на предметите.  На места обаче се прибягва до акценти с черни петна или сгъстени щрихи. Необходимо е голямо изкуство, за да могат всички изобразителни елементи, предаващи пространственост, обем, цвят и тон да са в хармония, всички те да имат равноценна роля.

В тези български комикси  по японски приказки, т.е. български художнически поглед към японската култура, се усеща материалната предметност, но едновременно с удивителната конкретност изображенията успяват да запазят лекота и ясна подчиненост на плоския лист, характерен за източното изкуство. Това е български принос  към двете култури – прекрасен  образец за мост между пластичните езици на европейските комикси и японската манга.

 

Илюстрации: Архив на Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.