Радослав Тодоров:"Във вихъра на Великата война" - "100 години от края на Първата световна война и българското участие в нея" III

17.07.2019
Снимка 1

Продължение от втора част тук

Първа част

И на следващия ден 6 септември боевете започват още в 6 часа сутринта. Към 9:00 часа 1-ва Преславска бригада навлиза в гъстата и изпокършена от снаряди Тутраканска гора „Боблата“. Там тя е посрещната с изненадващ вражески огън от устроени из храстите засади и качени по дърветата картечници. Поради невъзможност за оказване на артилерийска поддръжка в гората се налага преславци да изтласкат врага оттам изцяло с бой на нож.

Излизайки на открито от гората, нашите части отново попадат под мощен картечен и пушечен обстрел откъм окопите на втората отбранителна линия на румънците, а вражеската артилерия открива преграден огън пред позициите на тяхната пехота. Образувалата се плътна огнева стена пред румънските окопи е практически невъзможно да се преодолее от пехотата, без тя да понесе пагубни поражения. Затова войниците извлачват на ръце тежките батареи през гъсталаците на гората и ги разполагат в края й, след което започват оттам обстрел по гърмящите насреща румънски батареи, намиращи се на гребена на платото до самия край на града. В резултат на този близък и ожесточен артилерийски дуел вражеските батареи отсреща постепенно започват да замлъкват и все по-силно да се чува масивното и гръмогласно „Ура“ на впускащата се напред пехота. Останали вече без никаква отбранителна преграда и в невъзможност да спрат българското нахлуване в окопите им, румънците моментално започват да ги опразват, бягайки назад. Из царевичаците  наоколо  и  през  трудно  проходимата Тутраканска  гора,  хаотично  плъзват  като  подгонен  дивеч огромни групи от румънски войници, без посока и без командири. Много от тях все пак остават на позициите си и се сражават в отчаян опит да спасят положението, пробват дори контраатака срещу 1-ва Шопска бригада, опитвайки се отново да си проправят път за спасение към Силистра, но шопите го пресичат успешно и ги принуждават да продължат да отстъпват назад към града.

Българските части продължават методично да настъпват и стесняват пръстена от три страни, имайки предвид, че все още масата отбраняващи се е значителна.

Румънското командване вече губи всякаква надежда, че може да удържи последната позиция. Пред редиците на настъпващата 4-та Преславска дивизия се появява парламентьор с писмо, в което румънският главнокомандващ предлага пълна и безусловна капитулация на всички части, ако бъде спряно настъплението. Докато това писмо обаче достигне до генерал Киселов и той успее да даде заповед за преустановяване на атаката, войските в неудържим устрем вече влизат с бой в града.

Междувременно паниката сред  румънските войници на гарнизона става напълно неконтролируема.

Генерал Теодореску, заедно с още няколко ранени офицери, бяга от града с единствения наличен катер в пристанището, явно опасявайки се, че ако бъде пленен ще трябва да поеме отговорността за румънските, а и неговите собствени репресивни действия спрямо населението на Тутракан и Добруджа.

Командването поема полковник Марашеску, но се оказва безсилен да организира по какъвто и да е начин войските за продължаване на съпротивата.

Вече безконтролните войници се стичат на големи потоци по улиците на града към пристанището. Когато местата по лодките и саловете свършват, цели роти се хвърлят във водата и отчаяно започват да плуват към отсрещния бряг.

Виждайки как българската артилерия и картечниците вече се разполагат по брега срещу тях, обезумели румънски войници започват истински сражения помежду си за място в някоя пробита лодка, върху плаващ сандък или греда. По тях е открит безпощаден оръдеен и картечен огън, включително дори и от пехотата с пушки и пистолети.

Само малцина успяват да доплуват живи до  отсрещния бряг през почервенелите води на Дунава, сред които и двама знаменосци на полкове. Дунавският флот също успява да прибере шепа влачени от водите войници, но скоро след това получава заповед да се евакуира към Силистра. Към 8 часа вечерта официално комендантът на крепостта я предава безусловно на българите. Само за два дни с открит щурм българската пехота успява да превземе една от най-модерните и силно укрепени крепости в Европа. Това удивява силно западните експерти, които никак не са очаквали, че е възможно такова нещо да се случи. Пред фортовете на крепостта костите си оставят 1764 български и германски войници и 200 офицери, а други около 7623 са ранени в битката (781 от тях впоследствие умират от раните си). Румънците дават над 7 000 жертви (от които 160 офицери) – убити и безследно изчезнали. Общо в български плен падат около 28 000 румънски войници и 480 офицери, заедно с цялата крепостна и полска артилерия на гарнизона, неговите боеприпаси, провизии, телефони, автомобили и файтони. Поради липсата на мост при Тутракан румънците практически не успяват да отнесат нищо оттам.

Обстоятелството, че там няма мост не е известно на българския щаб преди битката, като той по-скоро допуска че такъв би трябвало да е изграден. Фактът, че не е, наред с огромните средства и усилия, хвърлени за изграждането на тази крепост, говори за това, че румънците не са планирали по никакъв начин вариант, при който тя да бъде превзета. Считали са, че това е достатъчно здрава опора, на която могат да се облегнат сигурно, докато постигнат интересите си на север.

С падането на крепостта се открива плацдарма за настъпление на 3-та армия на север, което същевременно спомага много и на действащата в Трансилвания 9-та германска армия. В румънския щаб надделяват опасенията, че след превземането на Тутракан българите веднага ще се прехвърлят през реката и ще настъпят директно към Букурещ, само на 60 километра оттам, което ги принуждава да започнат да изтеглят цели дивизии от Карпатския фронт на юг към застрашената си столица.

За тази голяма победа трябва да се отбележи и заслугата на Кавалерийската дивизия на генерал Колев. Въпреки че тя не участва директно в щурма на крепостта, през цялото време пази фланга на атакуващите и нанася значителни поражения на настъпващия противник, опитващ се да разкъса българския обръч около Тутракан. Заедно с 6-та Бдинска дивизия тя успява да покрива един доста дълъг фронт от 120 км през открита- та равна Добруджа благодарение на високата си маневреност и успешно отбива през това време всички румънски атаки по пограничната полоса.

Операции в Южна Добруджа

Виждайки крупните български сили приближаващи Тутракан, главнокомандващият на 3-та  румънска  армия генерал  Аслан още преди началото на щурма заповядва на всички близко раз- положени части да се придвижат към крепостта, за да й окажат подкрепа. Натам поема 9-та пехотна дивизия от Силистра и 19-та пехотна дивизия от Добрич. В същото време пращат руския кавалерийски корпус, включващ и казашка конница, както и румънски пехотни подразделения, да настъпи от Меджидие (днес в Северна Добруджа, Румъния) към Куртбунар (днес – град Тервел).

Подбудите за това, както вероятно и за румънските настоявания да им пратят руски подкрепления в Добруджа, е твърде вероятно да са свързани със силата и авторитета на руската армия, както и с надеждите, че българите ще откажат да се бият срещу своите някогашни освободители. Подобни, макар и негласни опасения за последното има и в българския щаб, но още от самото начало на боевете става ясно, че са били напълно неоснователни.

Българската 1-ва конна дивизия под командването на генерал Иван Колев, която разузнава в района, навреме узнава за придвижващата се на юг вражеска колона и я пресреща край селата Кочмар и Карапелит. Четиристотин български кавалеристи от 6-ти конен полк ненадейно нападат колоната от казашка конница и румънска пехота и след няколко последователни атаки я попиляват цялата. Противниците се пръсват в произволни посоки, но са преследвани и сечени от българските конници до пълното им унищожение, давайки 650 убити и 730 пленени, срещу само 15 убити българи.

На следващия ден (4 септември) Варненският гарнизон влиза в Добрич, посрещнат с цветя и песни от населението.

В този момент между руския и румънския щаб възниква спор относно ответните действия. Изтласканите на север след боя при Кочмар руско-румънски сили получават заповед от генерал Аслан незабавно да се насочат на запад в помощ на тутраканския гарнизон, докато генерал Зайончковски им нарежда да се прегрупират заедно със сърбо-хърватските части и да настъпят на юг, за да върнат обратно Добрич.

В крайна сметка думата на руския генерал натежава по- вече и 19-та пехотна дивизия така и не успява да се притече на помощ на бедстващата Тутраканска крепост. Не успява да стори това и 9-та пехотна дивизия, която въпреки че тръгва от Силистра в тази посока, е своевременно посрещната от 3-та бригада на 1-ва Шопска дивизия (едва 2 полка). Въпреки численото си превъзходство, след кратко сражение румънците оставят на бойното поле около 1000 жертви и няколко оръдия и побягват обратно към Силистренската крепост, а на другия ден изоставят и нея, бягайки на север.

Така на следващия ден 10 септември, българските войски влизат в Силистренската крепост без бой. Без бой частите на Варненския гарнизон освобождават през това време и Балчик, Каварна и нос Калиакра.

Пристигналият във Варна турски полк е препратен веднага към Добрич, натам е пратена и една бригада от 6-та дивизия, която се окопава на 5 километра северно от града. Конната дивизия заема позиции по средата между Добрич и Силистра, на по около 40 километра и от двата града.

Битката за Добрич

Към Добрич врагът настъпва със значително числено превъзходство: 2 пехотни полка, 1 стрелкови батальон, 8 скорострелни батареи от румънска страна и 6 ескадрона конница – от руска, срещу 10 пехотни роти и 2 скорострелни батареи от българска.

Още на 5 септември в 8:00 часа сутринта крупни вражески сили нападат изморените и недоспали от бързото придвижване български части в района. Шестте руски ескадрона се понасят срещу българските позиции, но частта на майор Илчев с 2 пехотни роти успява да спре на открита позиция страховития устрем на руските кавалеристи! Малко по-късно с огън и контранастъпление са разбити и обърнати в отстъпление и настъпилите пехотни части на противника.

На следващия ден румънците и руснаците опитват нови набези откъм различни села край Добрич. Командващият отбраната генерал Кантарджиев успява да събере известни подкрепления и да удържи положението и през този ден, стремейки се да пази същевременно от врага подстъпите към Варна и на изток. 

край

Откъс от книгата на Радослав Тодоров
"Във вихъра на великата война", 2019
ИК "Гутенберг"
Брой страници:184
Цена: 18.00 лева
 
  • Публикува се със съдействието на издателството.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.