по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Форма и безформеност в българското комикс изкуството"

16.09.2019
Снимка 1

Жанрът има двулика форма – по външна форма и по вътрешна същност. Често за признак на жанра се взема външната форма или тема ( напр. само хронологично сюжетно различие) или идея и т.н., но се греши, защото същността на съдържанието в жанра изчезва.Затова проследяването на българското комикс развитие чрез линеен, хронологичен метод, в който творбите и авторите са изложени в една редица, е неправилен, макар донякъде полезен.

Благодарение на личности - за тях е отбелязано в интервю на вестник „Марица” от 2008 г.- „На земята ще останат само пет езика”, заемащи отговорни редакторски служби и симпатизиращи на безкрайните творчески простори, в гр.Пловдив стана възможно през средата на 80-те години да се публикуват около 30 мои (Георги Чепилев) статии с илюстрации, защитаващи и поясняващи комиксите като изкуство. В статиите за първи път в България се въведе понятието комикс. До края на 2009 г. в България няма други публикации върху теорията и историята на комикс изкуството, за което се чете и в статията от вестник „Марица” – „Фалшифицирана история на българските комикси” (2013 г.). В това интервю ясно е посочено, че пловдивското комикс дружество не е събрало статиите за история на българските комикси в книга, защото не е дошло времето и няма да дойде такова. Причините за невъзможността да се опише линейно  развитието на българските комикси е липсата на съхранени пълни колекции от българските комикси през вековете. Голяма част са унищожени по идеологически причини и всеки опит за представяне на хронологично развитие води до утвърждаване възгледа и езика на идеологическото списание „Дъга”. Неведнъж съм казвал, че този социалистически комикс проект не е феномен, но се появява около година преди бляскавите чествания за „1300 години България”(1981 г), когато в условията на Студената война трябваше да се покаже доброто лице на строя, на социалистическия лагер като алтернатива на случващото се в него. С наименованието „разкази в картини” социалистическите комикс издания – списание „Дъга“ и нов „Чуден свят“ посочваха противоположен език от „романите в картини” на Царство България. В „разказите в картини” не се публикуваха чуждестранни преведени произведения и с това се превърнаха в ретропроект, откъснат от световните насоки.

Комикс творбите в социалистическите издания са високохудожествени, това не е само резултат от работата на отделни художници и писатели сътрудници - голяма роля има цензурата, редакторите, художествените съвети и въобще професионалната издателска структура на социализма.

В  статията от 1987 г. - „Комикси, Комикси“, фокусирам вниманието върху факта, че родът комикс се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерии: според техниката на реализация, според идейно-сюжетния подход и според предназначението и целта. Всеки от тези основни видове има свои разновидности и принос в езика на комикса. Заради  факта, че социалистическата система ползваше комиксите само за пропаганда и идеологическо възпитание, след 1989 г., както се бяха появили в началото на 80-те г., така и изведнъж изчезнаха. Икономическата среда в България след 1989 г. беше: липса на правителствена подкрепа, бюрокрация, проблеми със заплащанията, натиск от страна на корупционни структури, негарантирано разпространение, високи такси за печат и хартия, нерегламентирани критерии за авторско право и ценообразуване, и много други. При продажбата на продукцията и събирането на парите от клиентите, парите се блокираха за дълго време и се налагаше висока продажна цена като компенсация. Ето защо всички благородни инициативи за българско комикс развитие претърпява през последните 30 г. пълно фиаско.

По тези причини най-подходящо за разбиране историята на българските комикси е смесеният метод от цикличната и хронологичната теории, който следва една спираловидна линия.

През месец август, тази година, в редакцията на комикс дружество „Диаскоп” се получиха писма с въпроси относно българските комикси и отражението на река Марица в тях.

Ето част от писмата:

Dear Georgie and Dear Hristina,

I hope this email finds you well. My name is Paola Pardo-Castillo an Anthropologist and Architect, together with two other colleagues we are developing an artistic project that invites residents and tourists in Plovdiv to rediscover the Maritsa River. 

We would like to invite you to a very short interview in order to make a podcast that will be part of our art installation. My colleagues Marta Jarabo Architect and Artist and Manuel González journalist, are in Plovdiv until next Tuesday, August 20th. Do you think you can have some time to meet with us?

Looking forward to hearing from you soon.

Thank you in advance and all the best, 

Paola Pardo-Castillo

Dear Hristina and Dear Georgi, 

Thank you very much for your answers. As we expected, your approach contributes a lot to our project. 

Since our idea is to record a podcast, the next step is to ask one of the volunteers we work with to read your answers so that we can record them.

Our project will be launched on August 29th, at the latest on Wednesday we will send you some links so that you can get to know our project in depth.

Once again, thank you very much!

All the best, 

Paola

Тъй като пловдиското комикс дружество официално подкрепя културните събития на ЕСК Пловдив 2019, редакцията реши да публикува интервюто с цел популяризиране на проекта на Паола, както и да архивира факти от развитието на българската комикс теория. В настоящето интервю има едно допълнение за комикс изкуството, което бе съкратено от предназначеното за четене по технически причини.

 

Интервю с Георги Чепилев и Христина Мирчева 

"Диаскоп" – електронно списание за култура, комикси, художници, изкуство

 

Комикс изкуството е език. Но трябва да се има предвид, че както съществуват английски, френски, немски, български и други езици, така има и научен, поетичен, философски и пр. изказ. Затова възможностите на комикс изкуството са безкрайни.

Ето защо един пейзаж може да се представи на комикс дори научно. Виждал съм в книга от времето на Царство България географски учебник „Начални географски познания“, много наподобяващ комикс. От картинките, показващи напр. „обикновено речно устие“, „водопад“, „равнина“ и т.н. може да се получи представа за конкретна местност. Това е най-обикновеният изказ на комикс изкуството, нещо като подредени в колекция пощенски марки или картички.

Един комикс пътеводител с такова изложение е интересен за туристите. Следвайки логиката на географския учебник, си представям за река Марица картини. Ще опиша някои, но те ще са като в сбирка, все още неподредени в колекция: „изворна област“, „безкраен планински венец, отворен на изток“, „долина“, „широка плодна равнина“,„ниви“, „цветущи планински поли“, „широка река, която тихо тече“, „притоци и реки“, „зелено поле“, „скалисти върхове“, „голяма пропаст“, „планински езра“ „водопадче, скачащо от скала на скала“, „продълговати алпийски поляни“ и пр. Местността около Пловдив може да се опише като „малък архипелаг сред зелено море - тракийското поле и широко разлени тихи води на река“.

След това може да се потърсят отговори на подробности. Например какъв е този архипелаг? Трябва да се разбере, че са сиенитни скали, хълмовете при които е разположен нашият древен град с дървета около леглото на р. Марица. Комиксът не може да каже „дървета“, той ще покаже „дебели стари върби с нависнали към водата клони“, може и „дъбове“.

Но в комиксите може да се търси и поетичен изказ. Иван Вазов припомни една българска песен за „трите сестри“ – реките Марица, Арда и Тунджа, които се събират край Одрин и дружно се насочват към Бяло море. Народното въображение е превърнало три реки в три сестри. Те имали дълъг спор коя е най-бърза и уговорка за състезание, започващо сутринта. Най-ранобудната трябвало да събуди другите за старт, но дяволитата Тунджа, най-малката сестра, тръгнала без да им каже. Излъгала и затова ядосаните сестри проклели бегълката да лъкатуши по пътя си и да пробива гори и планини. По направения от нея път лесно я настигнали и задминали. Но трите реки от Одрин до морето текат като една и не е ясно защо вземат името на най-сънливата – Марица.

Други поети описват Арда като страшен крокодил или „жълти води като златните коси на жената на Момчил войвода“. Марица от Родопските върхове се вижда как мътна и сърдита хвърля жълти вълни по зелени брегове.  Може да се фокусира погледът и върху тези брегове и ще се разкрият градини с пъстри лозя и плодни дръвчета, ниви с ечемик, ръж, царевица, тютюн. Край Пазарджик и Пловдив имаше впечатляващи оризища, днес не зная как е. При изворната област на р. Марица и р. Места преобладават скалистите върхове (най-високият е Белмекен), тесни и заострени била и големи пропасти дори и бездна, терасовидни каменни платформи някъде с красиви езера. Добре ще бъде да стане ясно, че р. Марица е сред три планини – Родопи, Рила и Стара планина.

В комикса художникът би обърнал още своя поглед както към цветята като трендафила и др., така и към впечатлилата го фауна – врабчета, щъркели, философски стоящи на един крак, мечката и т.н.

Може да се включат и културни паметници, дело на човек. Интересна е старинната кула с Асеновия надпис върху камък. Препис от този надпис в Западна Европа, тъй като не са могли да го разчетат, са го считали за формула, добиваща злато. Добре би изглеждал мост с фенер или набраздено небе и вода от металната конструкция на мост за влак и т.н.

След като стигнахме до плодородната земя, редно да се каже нещо за почвата. Това ще бъде разсъждение-отговор към другия въпрос. Не разбирам точно за коя статия става въпрос когато запитвате за политическо разделение в комиксите. Може би за споменаването на комикси от Царство България и на социалистически. Разбира се, че внушения за идеология и политика може да има в комикс творба, защото както отговорих при първия въпрос има различни езици. Аз не се привличам от политиката, но ще опитам да отговоря от гледна точка на комикс разсъждения.

Чел съм разказ от Антон Страшимиров, не помня заглавието. В разказа германски професор заявява, че почвата в долината на Марица е второстепенно качество.

Това е прекрасен факт, около който може да се направи комикс. Някой ще каже, както и в разказа, ама кое е хубавото след като не е първо качество. Първостепенна е била почвата по Нилската долина. Общо има осем качества почва – първата по Нил, втората е тук край Марица. Египет дължи своето създаване на р.Нил. Шумер и Вавилон са рожби на реките Тигър и Ефрат. Пловдив - на р. Марица. От особен интерес за комикса е този паралел. Защото Шумер е люлката на писмеността, а Египет - родината на пергамента. Разбира се, първичната форма на писане се е появила другаде, но в тези две страни се намира основата на азбуката. Известно е, че писмеността първоначално е било образна, означаваща идеи, не думи, после става линейна, от която произлиза клинообразната на шумерите означаваща срички, египетските йероглифи, финикийските букви и т.н. Докато в Шумер си служат за основа с тухли и глинени плочи, по бреговете на Нил са получавали жилавата жълта хартия, на която по-лесно се пише.Това улесняване допринася египетските йероглифи да получат форма само от 24 съгласни. След което оказва влияние на околните народи – при семитските и Месопотамия азбуката става 22 знака, всеки означаващ отделна съгласна, гласните които трябва да се произнасят, се означавали чрез вплитания. Финикийците занасят този безценен дар на гърците, които добавят и гласните. От 27-те знака произлиза латинската азбука.

Вижда се как големите реки оказват влияние за словото, може би за това и първият пловдивски вестник е наречен Марица.

Това е показано в комикса „Сътворението на света“, 2014 г. В него има страница, на която сме нарисували как древните пишат на клинообразната писменост, след което следва сцена с р. Нил с тръстики и намирането на кошницата с младенеца св.пророк Моисей от фараоновата дъщеря.

В комикса, посветен на героя от праисторията, отпечатан в „Диаскоп“ през 2008 г. също се среща реката. „Някога край Искър“ се казва творбата. Показано е изнамирането от троглодитие на лодката, ударен от мълния ствол. Даден е кадър, в който се срутва скала и камъните затрупват пещера с обитателите. Преди много години бях впечатлен от разглеждането на чуждестранен комикс, не разбирах текста. Имаше сцени на притеснена майка с дете (може би около 8 годишно), живеещи в хижа до пресъхваща река. Огромните камъни, стръмния склон и боровете в пейзажа и до днес не мога да забравя. Потърсих да разбера причините за това художествено въздействие. Оказа се, че там, където са засадени борове, водата в реката намалява. Има философски възгледи, считащи водата за най-стария елемент, в който се е явил животът. Пресъхващата река подчертаваше образа на загрижената майка.

Днес има много комикси и филми с окултни и антропософски послания, според които съществува тайна на звука, тайна на водата, тайна на огъня и пр. С водната тайна напр. могат да боравят хора, които в голяма степен е познават. Както, ако знае да  употребява огъня на кундалината, героят може да постигне големи работи, дори чудеса. Философът Парацелз е направен и на герой в манга и аниме. В неговите трудове се среща много просто ръководство за магнетизиране на вода. Но тя не става като църковната светена вода, защото се разваля след промеждутък. Това е интересен повод за показване на един обичай от векове в Пловдив – освещаване течащите води на р. Марица на Йордановден. Не само като обичай, но факт е, че светената вода години не се разваля, независимо в какъв съд е сложена. Това е един духовен проблем. Църковните учители не приемат теорията, че само определени човеци могат да имат двойно виждане, те настояват, че благодатните сили са за всеки. В тази насока на българския обичай ще спомена за реките в два комикса от преди Втората световна война. „Изворът на белоногата“ в „Чуден свят“ и „Под робство“ в „Картинен свят“.

Накрая ще посоча един комикс за р. Марица, (http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=1804) той е от същото време. Направен е от дете по стария химн „Шуми Марица“. Интересното е, че може да се нарече авангарден комикс, направен по подобие на образната писменост. В сайта на комикс дружество“Диаскоп“ има анализ на творбата, затова ще посоча линк, вие преценете какво може да ползвате. Преди да завърша, ще споделя, че за ЕСК Пловдив 2019 г. имахме проект с централно място, отделено на българската писменост. „Летопис за българската писменост“, показващ живота и дейността на Св. Климент Охридски вече е реализиран. Таблата са отпечатани за изложба, а художествените рисунки са на Стела Георгиева. Това е продължението от комикса „Сътворението на света“, само че в български вариант. На един от кадрите е показано как св. Климент кръщава  българско момче във водите на Охридското езеро, а в друга картина как светецът преподава азбуката на подрастващите.

Що се отнася до филмите, които съм споменал в интервю за р. Марица, единият, както съм казал, и аз не съм го виждал, защото цветната филмова лента, която дадохме да се промива, се оказа без никакви изображения. Не зная някъде дали е запазен филмът или е било техническа грешка. Другият филм аз съм го гледал веднъж, защото прожекционни апарати за 16 мм. лента имаше на ограничен брой места. Нямам дигитално копие, дори незная къде се намира филмат. Не казвам, че е унищожен или изгубен, но иска време, за да го открия. Той е сниман през средата на 80-те. и то с експериментална цел. И двата филма нямаха предварителен сценарий и затова са  нещо като авангардни образи. Спомням си кадри – красавица, отхапваща ябълка на фона на речните вълни, бягаше край надвесените клони на върбите. Дори по бански скачаше във вода, на брега лежеше велосипед. Такива търсения. Интересен спомен е от изчезналия филм, в него художникът Николай Гешев рисуваше на платно върху статива си, на брега в гръб се виждаше колегата му Пенчо Паскалев да лови риба. После поета Добромир Тонев поиска да сложим парче хляб от нашия пикник върху статива и да го снимаме. Но облякохме един от статистите като клошар да подава парче хляб на художника край реката. За съжаление не мога да възстановя картините, но не липсваха гълъби, вода, слънце и вълни. На една от героините сложихме голяма шапка и я накарахме да се разхожда край речната кръчма и така да притеснява посетителите, а ние отдалеч, за да разнообразим неделния следобед, снимахме съблазнените от масите.Други образи повторих в илюстрации – фрагмент на красиво женско лице, фокусирано върху устните и моста на реката. Камерата се отдръпваше докато тя поглежда часовника си.

Това бяха търсения за изясняване езика на българските комикси. В първата комикс теоретична статия у нас „Изкуство ли е комиксът” („Комсомолска искра”1987 г.) е отпечатано: Специфичното което отличава комикса от другите изкуства, е възможността различни събития да бъдат поместени в една страница, т.е. в едно пространство. Още в момента на виждане на страницата можем да възприемем и преживеем и настояще и бъдеще, и минало. Това е принцип, аналогичен на човешката памет; всички събития, постъпили в така наречената „трайна памет”, се пускат едновременно за прослушване...”. В други от статиите комикса се описва като комикс мислене и наука, защо? Първият български комикс „Шестте чувства на гладния” от Георги Данчов (Пловдив 1890 г.) се фокусира върху чувствата на човек и това не е случайно. Веднага щом човек забележи нещо отвън посредством сетивата си, то се представя от въображението и запечатва в паметта и мисловната дейност се опира на тях. Научен факт е, че мисловната дейност е изцяло образна. Разсъдъкът все рови, търсейки отговор за нещо и със своя мисловен труд придобива определени понятия и знания. Когато се излагат мисли и мнения свързано в ред, последователно, това е наука. Но ако мисълта слиза в архива на паметта и с въображението прехвърля събрани вехтории, преминава от история на история или от образ на образ, добавяйки към случилото се нещо, което не се е случило и дори не възможно, има състояние подобно на сън или мечтание с блуждаене. Това са двете изходни черти за развитие на българските комикси. От това разделяне започва формирането на българските комикс жанрове. Необходимо е съвременните автори да избягват правенето на жанров тюрлю гювеч, но да се стремят градивно да продължават българската културна традиция, която е златна мина за съвременната сцена.

 

Още по темата на сайта на Maritsa Park Project

 


     

 © Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.