по заглавие   по съдържание

Срещи с Валери Вергилов и неговата книга "Не си отивам кротък" в Пловдив и в София

01.10.2019
Снимка 1

Издателство Жанет 45 

представя

Валери Вергилов и 

"Не си отивам кротък"

със специалното участие на

Валери Вергилов, Ани Илков и приятели  

 

Пловдив:  1 октомври 2019, вторник, 19 часа  

клуб Петното на Роршах  (ул. Йоаким Груев 36)

в рамките на Литературен салон "Spirt and Spirit"

 

София:  2 октомври 2019, сряда, 18:30 часа  

Литературен клуб Перото, НДК

Вход свободен

 

Думи за книгата

Поезията на Валери Вергилов в "Не си отивам кротък" е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор. Скъп ми е, мил ми е и знам колко трудно се надживява (ако въобще е възможно) орисията на клетките, събрани в тленно тяло и споени с временните енергии на душа, дух и нагон. Стиховете са възторжено-тъжни философски песни, изваяни с вещина. Мъдри са и дълбоки, тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми на Уитмън, Пенчо Славейков и Елиът. Родее се с тях. Не преувеличавам. Просто прочетете! Те са само тридесет и едно стихотворения, колкото са дните на януари или на октомври, да речем. И не пропускайте Арчар (той е на Дунава), Хороскопска рапсодия (за любителите на хороскопи), Ден на напразно загиналите (за патетичните)... Прочие, нищо не пропускайте, за да се убедите, че не греша. Непреходността на подобна поезия е очевидна, безпокойството да обичаш до смърт и да си отидеш от този свят в търсене на неизгубеното е възхитително.

Късната книгата на Валери ме накара още да се запитам: накъде ли сме тръгнали с тая кръв Северозападна? Нашият островърх триъгълник – Арчар, Лом и Ружинци – е с основа, полегнала върху пищяла на Дунава и виси сплескан наобратно. Вписан е той в Божията сфера, чийто край се не види, пък центърът й бил навсякъде. Залъгваме се, подлъгани, че уж е умопостижима, преповтаряме се в поредните човешки траектории с вродената потребност да преплитаме думи и смисъл. Вероятно и неизбежно ще се върнем в центъра и центробежно ще изхвърчим без спомени по „суетата за безсмъртие”. 

Емил Андреев

 

Информация: Гери Георгиева, ИК Жанет 45

 

     Валери Вергилов в "Диаскоп"

     "Откъде са посоките, питаш..."                               

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.