Божана Апостолова: "Душа в душата. Спомени за Вера Мутафчиева"

09.10.2019
Снимка 1

*  *  *

Ето и един от последните ми спомени с Вера. Минава 24 часà. Навън напевно ръми и гали приспивно сетивата ми. Телефонен звън прорязва тишината и аз стреснато подскачам в топлите завивки. Грабвам в просъница телефона. Отсреща е Вера. И чувам: „Аз съм“. Тя никога не се представяше с името си, когато говореше с мен.

Все още смутена, стресната от внезапността на случващото се, я прекъсвам: „К’во ти става, Вера? Минава полунощ, случило ли се е нещо?“.

А тя, без да обръща внимание на въпроса ми, директно пита: „Водила ли съм те на гроба на Яна?“

Бързам да й отговоря и то съвсем пунктуално: „Водила си ме. На паметната плоча, под името на Яна, е изписано твоето име с годината на раждане и годината на смърт, като е оставена за доизписване само една единствена последна цифра...“

Вера продължава умерено напевно – баш като на погребение: „Бях ти казала, мила, че искам да ме погребеш там, при Яна. Сега ще ти заръчам друго.“

Зачудих се защо Вера с мен говори тези неща. Та тя си има дъщеря Рада, а и Вихра – внучката й. Те са нейните наследнички, на тях трябва да заръчва, но нищо не казах и нищо не попитах.

А тя отсече: „Искам да ме кремираш! Чу ли? Обещай ми, че ще ме кремираш!“

„Няма проблеми!“, отговорих смеейки се. Бях решила, че е изпила едно питие и е в особено състояние на духа. След това се пошегувах: „Ти умри, после лесна работа, ще те кремирам. Ще се метна на Бунарджика, и ще разпръсна праха ти от високо.“

„О, не, не, Божанче – възропта Вера прекъсвайки ме, – ако тебе те мързи, изпрати Викторчето (така се казваше моят тогавашен шофьор), да отиде на морето и да разпръсне праха ми във водата.“

След секунди мълчание, в които чувах учестеното й дишане, с особена интонация в гласа Вера ме закова:

„Не искам дори да умра в тази страна!“

Откъс от романа на Божана Апостолова
"Душа в душата. Спомени за Вера Мутафчиева", август 2019
ИК "Жанет 45"
Оформление: Христо Гочев
Брой страници: 136 стр.
Цена: 13 лв.
 
Публикува се със съдействието на автора и издателството.
 
 

Божана Апостолова в Диаскоп:

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.