по заглавие   по съдържание

Влада Урошевич: Нощ

19.07.2013
Снимка 1
Една жена върви през града и нейната сянка
докосва къщите, в които всички спят.
Няма никой на улиците и нейната стъпка
е като удар на пеперуда по заспал инструмент.
 
Тя застава пред Голямата Библиотека
с благо двоумение, с лека нерешителност.
После изкачва широките стъпала
и тежката врата се оказва отключена.
 
Тя върви покрай рафтовете с книги
без да пали светлината, сякаш знае какво търси.
От прозорците пада светлината на Луната
върху нейното лице с неясна усмивка.
 
Протяга ръка и бавно изважда една книга:
градът потръпва от лошо предчувствие.
А когато разтваря първата страница,
децата се будят навсякъде и пищят обезумяло.
 
 

из книгата "Митология на съня"
                        Автор: Влада Урошевич (Р Македония),
Издателство „Ерго”, София, 2013, 168 стр.
Съставителство, превод, предговор и оформление Роман Кисьов,
с предговор от (и под редакцията на) Любомир Левчев,
с графични колажи на автора – Влада Урошевич, създадени от него специално за това издание.
 
Изданието е подкрепено от международната литературна мрежа „ТРАДУКИ”
 
графични колажи: Влада Урошевич
 

 

ОТЗИВИ ЗА ПОЕЗИЯТА НА ВЛАДА УРОШЕВИЧ

В тази поезия всичко е конкретно, но нищо не е буквално, дословно. Това е ониричен парнасизъм, в който човекът избира своя сън, за да бъде по-късно изправен пред противоположното откритие: че сънят избира него и че сънищата са не само обратна страна на реалността, но че и сънищата имат своя обратна страна, която прилича на реалността и с цели бездни е далече от нея.

Миодраг Павлович

Поет на съня и на необикновеното, Влада Урошевич ниже, не без ирония и не без нежност, своите заключения, своите учудвания, своите паники. Изчакването винаги се превръща в нощно убийство! Всеки знак на видимия свят се превръща в своята неспокойна удвоеност, в лошо изтълкувано послание. В опита си да чете заедно с нас този свят на “неразбираемите събития”, поетът ни дава цяла една панорама на тайнства, междинни пространства, тайни, викове, обвити с вата. Сънят, според Влада Урошевич, е пътуване в земята на края на света, в която никога не може да се стигне, и оттам може би идват тези стихове-приказки на ониричния страх, написани под един черен небосвод, където Луната – “виновна за всичко” – играе ролята на жертвен агнец, вълшебна пръчица и вещерка.

Жан Бретон

Всяка среща с Влада Урошевич е чудесна! Лидия Капушевска-Дракулевска познава техните тайни и техните стремежи, и тъмните, и светлите. Нищо да не се приеме, нищо да не се прости, а всичко да се възприеме посредством абсурда: в това е неговата големина. В европейски план, той е поет на проблясналата и застрашителна равносметка.

Ален Боске

 

 Още за Влада Урошевич тук и тук