по заглавие   по съдържание

Денчо Владимиров: КАТЕГОРИЯ „ СУПЕРЛУКС"

08.08.2013
Снимка 1

От пощенската кутия:

Поздрави! Изпращам ви нова перла от сатиричната ми корона. Разказът е превеждан на разни езици. Първо се появи в "Крокодил" - Москва  в страниците за задграничен хумор. Имам възторжени отзиви за "Как ме призна Америка" във Фейсбук. Благодаря от мое име и от името на американския ми колега Бък Уалд.
 
Да живее Диаскоп-комикс, световното издание за хумор и сатира!
 
Денчо Владимиров

 

Процесът на модернизация обхвана и нашата квартална бръснарница. При последното ми посещение в нея, настанявайки се на сто­ла, мъжагата в бяла манта ми подаде  някакво тесте от разноцветни картончета.

- Какво е това? - усмихнах се аз. - Да не провеждате някаква лотария с клиентите?

- Не, това  са новите образци  таксови картончета за комплексната услуга, която получавате в бръснарницата ни. Заплащането, както и преди, става на касата.

- Абе, каква комплексна услуга! Дошъл съм само да се подстрижа и обръсна...

- Ама Вие какво, май скоро не сте идвали тук, нали? - усмихна се тежко бръснарят.

- Да, наистина.

- Ето защо не сте запознат с това наше  прогресивно нововъведение. Но ще ви обясня. Ето, това първото картонче, е за дизайнерската услуга, която получавате.

- Какъв дизайн, каква услуга? - пак скокнах аз.

- Ами вече сме кое време, бе, господине, науката навлезе и в нашата професия. В огледалото ни е монтиран скенер, оттам образът ви се препраща чрез електронна връзка на нашия дизайнер, които според конфигурацията на главата и брадата ви, в частност, определя, ка­кво подстригване или обръсване да ви се приложи. Съгласете се, че не можем да ви бръснем напосоки или да ви подстригваме както в  миналото, като магарета... А това, другото картонче, е за ползване на библиотеката в бръснарницата. Заверява се от библиотекарката, пак чрез изпращане на електронно послание в съответната дестинация. Вашето вече е заверено, което значи, че сте ползвали библиотеката ни.

- Абе вие какво тук... шегувате ли се? Каква библиотека съм ползвал!? Къде ви е библиотеката?! Да нямате температура!

- Моля, моля! - изгледа ме под вежди бръснарят и бръсначът изразително затрепери в ръката му. - Като влязохте в салона ни, госпо­дине, къде изчакахте реда си?

- Ами... до една маса с вестници и списания.

- Ха, ето това е библиотеката ни. Ползването на вестници и списания е включено в цената на бръснарската услуга.

- Но защо? Просто си взех един вестник от масичката, хвърлих му поглед тук-там и го върнах на мястото му. За каква библиотека може да става дума!?

- А да сте забелязали някой край масичката?

- Да! Имаше там едно хубаво момиче. Чудех се защо седи сред толкова брадати мъже без работа!

- Ааа, не е без работа! Това е нашата библиотекарка! Завършила е библиотекарски институт. Заплата получава да седи там и да гледа някой като вас да не отмъкне вестник или списание.

После бръснарят любезно продължи:

- Това картонче е за оркестъра! Ето виждате, на него е отпечатан музикален ключ „сол”!

- Хайде, сега и оркестър измислихте! Стига с тия майтапи, бе! - ядосах се аз.

Очите на бръснаря потъмняха, а бръсначът още по-силно  и изразително заигра в ръката му.

- А вие нещо да чувате? -наежи се той. - Моля, вслушайте  се по-добре! Е, чувате ли нещо?

- Да, разбира се. Музика някаква. Но какво от това? В коя бръснарница няма радиоточка!

- А, не, не е така. Да си свирят с радиоточки  в малките бръснарнички! А ние сме еталонно заведение, категория "супер лукс" и при нас свири на хонорар зад тюлена  завеса оркестър. Ето ви и другото картонче - то е за лекарското обслужване в бръс­нарския ни салон...

- Ооопа! Това пък как го измислихте! - изсмях се с все глас аз.

Бръснарят плесна с ръце и в тоз миг забрави инструкцията да се говори на "ви "с клиентите.

- Ти май съвсем ми се правиш на „тапа”! Че към бръснарския ни комплекс действа цяла поликлиника! Че как иначе?! Като порежем случайно някой клиент, кой ще го прегледа, кой ще го превърже, кой ще му назначи лечение? А ако трябва, на наши разноски, и в санаториум ще го изпратим! Въвели сме и предварителна имунизация на клиентите против тетанус и гъбички... А това картонче е за пожарникаря!

- Пожарникар!? - загледах с подозрение бръснаря и ме хвана вече и страх. Този да е някой луд, избягал от лудницата? Затова, малко по-кротко вече,запитах: - Не мога да разбера все пак, какво означава това   пожарникар в бръснарница?

- Това означава, господине, предвидливост. Ако на някой клиент му се подпали косата или брадата при фризиране, кой ще гаси? Да не би някой дилетант като вас? Че да подпали цялата бръснарница? С огъня шега не бива, нужен е специалист! Ето го там пожарникарят, до кофпомпата за гасене на пожари с малък обхват!

- Да, ясно... А това картонче за какво е. В небесно синия цвят?

- Първо - не е в небесно син цвят, а в морско син. А можехте и сам да се досетите - това картонче е  за...  спасителя!

Бях решил вече повече да не се учудвам на нищо в тази бръснарница, но ето че пак се изтървах:

- Спасител? Че тук да не е плаж? – проплаках  вече  аз.

- Бръснарница сме тук, но ни е нужен също спасител като на плажа! И там вода, и тук вода. Всичко става при миене на обръсна­тите граждани - да не би да искате да удавим някой в мивката или при другите ни водни процедури? Кой ще му направи изкуствено дишане при необходимост, ако не правоспособен спасител?

Накрая бръснарят ми подаде розово картонче.

- Това е таксата ни за одеколона. Да си призная честно, не бих ви сложил и капка одеколон, на такъв неразбран клиент като вас, но нямам друг изход. На вратата стои един от нашите специално назначени контрольори и мирише главите на клиентите ни на излизане. Я не съм ви полял с одеколона, я са ми отрязали от пре­миите за културно обслужване. Ясно ли ви е сега всичко? Хайде, лекцията свърши - да се залавяме за работа!

Захвърлих увитата вече около врата ми бяла кърпа и успях да изскоча навреме невредим на улицата.

Там, на другия ъгъл, намерих малка бръснарничка. В нея рабо­теше само един майстор - но какъв, излязох оттам подмладен!

А със спасените от големия бръснарски салон пари успях да си устроя богат обяд в една гостилничка, която поради отдалече­ността си от главната улица все още не бе обхваната от процесите на модернизация и по чудо не бе станала категория " супер-лукс"...

1981 г.

карикатура: Георги Чепилев

Още от Денчо Владимиров в сайта на "Диаскоп" тук