Иван Димитров: "Една от моите медитации"

26.10.2013
Снимка 1
Тотално потънал в присъствието ти
надигащ влюбено гърдите си във вдишвания
лежа на леглото
от което се надигна ти
една току-що започнала приказка
една магия от един в голямата си част невярващ свят
един зюмбюл от пуста пролетна поляна
 
Около очите ми кръжи сънят на щастливото спокойствие
душата ми потъва в дълбоки чаени прозявки
светулчено съзнанието ми примигва
следя как тялото ти се разтяга в асани  
откривам в движенията в духа ти цялост  
полубудното или полузаспалото ми съзнание
те описва с поглед  
тялото ми изживява всяко твое движение
и единствената мисъл която идва в главата ми
е че никога преди не съм се сливал така с друго същество
че никога не съм прониквал така дълбоко в някой или нещо
че никога никога никога никога
 
Сънят си играе с мен
накъсва възприятията ми
ти си седнала с опънати крака ръцете са от двете ти страни
дълго мигване
ти си се изтегнала и си хванала пръстите на краката си
дълго мигване
ти си се върнала в начална позиция
дълго мигване
ти си заела поза лотус
дълго мигване
моментно заспиване
 
Прозявка, помръдване, сепване.
 
Затворила си очи и медитираш
взирам се в очните ябълки под клепачите
проследявам правотата на гърба нагоре до шията
настръхвам по тила ти
сънят съвсем ме забравя и се чупи нанякъде
и щастието така ме е залепило за леглото че...
 
Изпълнен съм от желание да бдя над медитацията ти
може да звучи нелепо и смешно но е така
в този следобед ти медитираш
аз те гледам живея дишам
и сам медитирам
върху медитацията ти
 
 
Иван Димитров в "Диаскоп": "Какво трябва да говориш на момиче..."
 
илюстрация: Георги Чепилев
 

 

редактор: Христина Мирчева