по заглавие   по съдържание

Иво Рафаилов: "тя танцува и пее, танцува и пее, но никой не слуша..."

29.10.2013
Снимка 1
Издателство "Пергамент" и клуб "Хамбара" имат удоволствието да ви поканят на едно изключително литературно събитие: премиерата на новата книга на поета Иво Рафаилов "Изброими изкушения"!
 
29 октомври 2013 от 18.30 часа

Ще имате рядката възможност да получите личен автограф от създателя на стихотворенията!
 
 
отмъкнатият вермеер
 
І.
 
Улиците обикаляме след рождения й ден
и за бедността говорим. Тя казва “Друг изход няма.
Трябва да се примирим с факта, че тук 
достойният живот приключва с престъпление.
Тук можеш само на безчестието да облегнеш гръб.
Работиш нещо, друго свиваш, но и то е работа, да знаеш как.
Избор няма. И защо тогава, мисля си, да чакаш
тиха старост във съмнително охолство да се смее.
И вече, казвам ти, не е роман от Достоевски
ударът голям, който те изтръгва от живота.”
 
“Знам – казвам, - тайната ти.
Като студентка си танцувала в бар
и всеки край на програмата
е значел повече от край на вечерта,
защото ти си знаела, че имаш
власт над тях, че си можела
по гръб да ги натръшкаш,
да подскачаш по коремите,
да се издигнеш. Удоволствието
от това те притеснява
ти искаш да забравиш тази власт
сдобивайки се с нова.”
 
“В бар не съм танцувала,
позирах в курс по живопис.
Пияна, просната на пода.
Не позволяваха краката си да бръсна,
но трябваше да махам очилата –
и очи притварях във мъглата –
наплашена и чувствена, –
а после виждах, че за тях гърдите
ми са дирижабли, приземени
край планинско село, от храсталака
кряскаха дечурлига. Те всички бяха зли.
С припряна веселост се цапаха.”
 
Върху червената си рокля наметнала е
черен шлифер – контурите на тялото
едва-едва загатнати – трудно е да прелъстява
с форми, затова го прави с думи.
 
Сцената наподобява алегориите
на Вермеер – Изкусителката, Изкусеният –
важният детайл е в рамка, обикновено притъмнен,
обикновено е съпругът полтъргайст и гръмовержец,
залутан из бордеите в Шанхай или Цейлон,
загрижен да запази кожата си. Басирам се - отнякъде
ни гледа стеснително усмихнат в блага поза .
 
 
ІІ.
 
Да, в Цейлон е.
Там е звезда.
Търговец в непозната страна.
 
Открива истинско спасение.
 
Сред изящни придобивки от пазара,
забравени в хотелски стаи –
 
морен изглед с пернати пред кратката
ивица на свечеряването.
Доловен предупредителен крясък –
 
укрит в развени треви
и калища – розово фламинго,
 
пронизителен паун,
обяздил слон.
 
Преситените леопарди,
вечерящи сърцата на
умрели далеч от дома си кучета –
 
всъщност открояват се само опашки
сред масления гъсталак
като оплетени лиани,
 
по които гласовити, скокливи
маймуни търсят клон за преспиване –
скупчени в нежен страх
и с лек сън в мрака.
 
По-скоро предчувствам
отколкото виждам
прокрадващите се
сред котешки треви
разсъблечени подлеци –
 
камите в тънките зъби,
кльощавите им, залутани,
настръхнали задници...
 
Там открива истинско спасение.
От там не се завръща никой.
 
 
цикъл върху хопър
 
6.
 
тя танцува и пее, танцува и пее, но никой не слуша.
Защото никой никога не слуша. И слава богу, да кажем.
Защото слушателят, бил той и случаен - поспрял се отдолу
да си завърже обувката, да бръкне в джоба за огънче,
да помаха, усмихвайки се, след процесия или дъх да си вземе,
ще не ще нейната песен ще отнесе към себе си.
А където вече са двама – пиши го панаир с духова музика
и мишени. С балони, захарен памук и лесно отминаващо
щастие. Двуглава песен, запретнала поли над града лети.
Щастие е да не се чуе твоята утринна песен. Повярвай.
 
10.
 
кръгла като тъга и като спомен е голяма.
Като спомен над пълна или празна чаша споделен.
Като спомен, проигран пред непознати в бар голяма е.
Като близък спомен от войната е голяма.
Като оттеглящата се любов голяма е и малка също.
Като витрина към и по-нататък е голяма и открива нощна улица,
по която никой не върви. Не отминава никой.
Не отминава времето, изживяното не отминава.
Не отминават покосените и окосените, викът и празникът
не отминават, споменът не отминава места, които не ни отбелязват.
 
"цикъл върху хопър" със съкращение
 
 
Стихотворенията са от новата книга на Иво Рафаилов
"Изброими изкушения", София, 2013
издателство Пергамент и фондация Лексема
редактор: Галина Николова
автор на корицата: Иво Рафаилов
цена 5,50 лв
 
Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата
 
                                               "Нови книги: Иво Рафаилов и "Изброими изкушения"
                                               "Враг"
 
илюстрация: Георги Чепилев
 

 
редактор: Христина Мирчева