по заглавие   по съдържание

Крум Филипов: "Откъснах се от погледа ѝ. Вехна"

16.01.2014
Снимка 1
Продавачката на невени
(пл. „Славейков“)
 
Откъснах се от погледа ù.
Вехна.
 
 
Затръшнато небе
 
Тялото ти ме повежда
в подземията на небето.
Да зачеркна ли – вежда по вежда –
малко тъга от лицето ти.
 
Ако искаш, недей ме прегръща.
Не казвай за мене на никого.
Беше пролет – кажи им, –
беше пълно със щъркели,
еееей такива бяха звездите.
 
Тръгваш си вече. Премъдро и зряло
като ябълка тупна накрая сърцето ти.
Проскърца ръждясало сянката в залеза
и се затръшна зад тебе небето,
и се затръшна пред мене небето,
 
и изобщо
се затръшна небето.
 
 
Актрисата
 
                 Върху Радостина
 
Дори да те обичам,
някак си:
очите ти са триизмерни и красиви,
сълзите ти са триизмерни и красиви,
устните ти – триизмерни и красиви.
Гърдите ти са триизмерни и вълнуващи.
Вълноломи са гърдите ти.
Като любов между слепец и малка пластика
са триизмерни стоновете ти.
А после...
 
В антракта
като в пазва ще се сгуша
и ще сънувам,
че те любя
пред тройните огледала в гримьорната.
 
 
Завръщане
 
По-често да ме навестяваш,
когато те очаквам малко...
Да стане някакво течение,
да понадигне изтривалката...
 
Да прелетиш на пухче коридора.
Да се завихриш в мойта стая –
под белите власинки – гола –
и в бяло окосмена малко.
 
Да ми намигнеш с уличната лампа
и в тъмното да излетиш от нея
и между мене и луната
да станеш лунно затъмнение.
 
И аз така ще те прегърна –
срамувам се от светлината.
Пропадам и ще се завърна
със полет до Земята.
 
 
стихотворенията са от книгата на Крум Филипов "Воден знак" тук
 
Крум Филипов в "Диаскоп": "По пътя ми от Арл до Пасадена"
 
 
Снимки: от премиери на книгата "Воден знак" в Пловдив и Стара Загора
 

 
редактор: Христина Мирчева