Илко Димитров: "виртуална сцена, която никъде не започва"

21.01.2014
Снимка 1
***
Диктатът на общото пространство, в което
интимността на преживяването е сменена
от треската на моментното споделяне, а осмислянето –
от внезапно хрумване, което не стъписва, а се вписва.
Това ли е бъдещото писане на поезия –
някой нещо добавя или премахва върху една
виртуална стена, която никъде не започва
и никъде не свършва, както и това,
което се прави върху нея, и правещите го.
 
***
Радостта на човека – сгъната вечност.
 
***
Вятърът няма да свърши работа, ако не е в платната,
ако е в във водата, вятърът може да обърне лодката.
Водата няма да свърши работа, ако не е хваната в язовира,
ако е отприщена върху земята, водата може да наводни къщите.
Екстазът няма да свърши работа, ако не е в главата,
ако е в сърцето или в краката, екстазът може да убие човека.
 
***
Едно е смисълът, а друго - думите,
усещането за лице не е лицето, нито
отношението ми с човека срещу мен е отношението ми към него –
условността на социалния обмен подменя
съдържанията на човека, сякаш това,
което се намира вътре, не е за показ, най-малкото – в момента.
Истинното не е възможно, а възможното не е истинно –
една определено неподходяща ситуация за този,
който няма време. Но това не е призив за естественост,
а зов за непосредственост, нетърпение да видя
един бегач, а не щафета, която си предава палката,
внимавайки в моментите на препредаване.
 
***
Не да се описва, не да се представя, а да се настоява,
да се иска в думите, така по-бързо ще се случи смисълът,
който е надвиснал вече.

 

от поетичната книга на Илко Димитров "Това едно/Можеш ли го"
ИК "Критика и хуманизъм", София, 2013

 

Илко Димитров в "Диаскоп": "Искаш ли да си щастлив, недвойствен?"

Георги Каприев: "Едното на Илко Димитров"                    

 

илюстрация: Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева