ВАЖНИ МОМЕНТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА КОМИКС ИСТОРИЯ

15.08.2014
Снимка 1

В науката с термина „проблем”  се отбелязва явление, което е необяснимо от гледна точка  на сегашната наука, но което се смята за естествено. Пред съвременните български комикси има много такива проблеми, които очакват своето осветляване. Естественият път на българските комикси и история започва от гр. Пловдив.

Нека започнем отначало. В интервюто „На земята ще останат само пет езика” от вестник „Марица” (4 юли 2008 г.) Георги Чепилев съпоставя деветото изкуство с вестника и киното. Още при втората публикувана статия в България за изкуството на комиксите, излязла през средата на 80-те г. във вестник „Комсомолска искра”, той пояснява, че комиксът е част от науката за книгата и печатното слово, но читателят трябва да бъде подготвен за него. В споменатото интервю от вестник „Марица” се уточнява, че текстът във вестника се отличава с по-голяма повествувателност и е водещ. Той разчита преди всичко на читателя, а комиксът - на зрителя. У нас в България и ежедневникът, и комиксът, и науката за комикс изкуството започват от гр. Пловдив. Ако пътя на българските комикси продължава да заобикаля този древен град, не ще може да реши проблемите си, нито да води достоен диалог.

Известно е, че ако се присади цвете, пренесено от едната страна на морето в другата, то или изсъхва, или цъфти така, че направо да го съжалиш. Чуждата земя не дава на стъблото му необходимата храна, чуждото слънце не успява да украси листата му и затова то отказва да сподели с чуждият му въздух благоуханието си. Този факт се отнася не само за дървета и птички (флора и фауна), но и за хората и тяхното творчество. Тази привичка се дължи на един сърдечен данък. Обръщам внимание на това, защото днес съществува естествен стремеж на европейските народи  за взаимно обогатяване и диалог на културите. Но сдружаването може да се осъществи само чрез разумно разширяване кръга на местните традиции, тъй като внесената отвън култура може да стане тирания.

|Издание „Диаскоп” е публикувал и печатни, и електронни статии върху началото за българските комикси - през 1890 г. Георги Данчов издава в гр. Пловдив вестник „Таласъм”. В това специализирано издание за български карикатури се намира една перла на комикс изкуството, отразена подобаващо в международната  комикс енциклопедия  на Lambiek. Този факт е публикуван преди много години, но и до днес не се намери по-стара и  по-престижна художествена творба, претендираща за родоначалник на българското девето изкуство. В науката хипотезите се доказват и когато се открият неточности, те се отхвърлят.

И така, според изследванията на пловдивското комикс дружество „Диаскоп” комиксите започват от гр. Пловдив.|

Заслужава да се подчертае, че в Пловдив се роди и израстна българската комикс теория и история. Колко странно и фалшиво е премълчаването на този действителен факт от страна на някои недобросъвестни изследователи на българските комикси! Техния  безотговорен устрем едва ли ще доведе българските автори до щастие.

За да се разбере правилно това мнение е необходимо да обърнем поглед назад и да установим пътя, който са изминали родните комикси. Всеки може да направи кратък обзор на историческо развитие, особено като има изнесени вече готови исторически данни. „Диаскоп” от тези неща се интересуваше преди 25-30 години. Но и тогава и сега в публикациите прави кратка преценка на съществените особености, които характеризират историческото развитие на българските комикси. Какви научни конференции за българските комикси могат да се организират, като до днес все още никой не е публикувал нещо задълбочено? Какви архивни публикации от миналото ще се покажат като не съществуват такива освен статиите на "Диаскоп"?

Що се отнася до споменаването, че историята на българския ежедневен печат започва от гр. Пловдив, това не означава премълчаване приноса и дейността на първия български вестник от 1846 г. „Български орел” на Богоров. „Диаскоп” само преценява критически първите стъпки и опити  на българската журналистика с цел намиране дългогодишното фиаско на българските комикси. Редно е да се споменат и „Всекидневен новинар”на Аженов от 1877, както и инициативите на Петко Славейков, Абаджиев и Пекарски. Те са по-ранни в хронологията спрямо "Балканска зора", но излизат само за много кратко време. Ето защо като пръв български вестник в историята на българския ежедневен печат е записано със златни букви името на „Балканска зора”, основан от Харитон Генадиев и издаван в гр. Пловдив. Поставената задача да излиза всеки ден се реализира за доста дълго време -  от 1890 до 1895 г.

Това не означава, че трябва да унижаваме  усилията на предшествениците му. Те не се увенчават с успех, само защото по онова време българинът е бил дълбоко смазан от грижите за насъщния хляб и не е могъл да разбере значението и да го приеме с възторг. Докато успехът на пловдивската „Балканска зора” е спомогнат от бързата еволюция на българския народ вече съвзел се културно и чувстващ всички нужди присъщи на новия му начин на живот. Днес явно според някои е дошло времето за излизане на българския комикс на международната художествена арена, без значение че нямаме нито едно редовно издание.

А какви са били споменатите нужди около 1890 г.? Първата е несъмнено необходимостта от новини и критическо отнасяне към създаващия се нов обществен и културен живот. И това се постига тогава чрез печата. Но трябва да се признае и будното чувство на първите редактори. Те ясно разбират, че задачата на журналиста е тежка и отговорна. „Диаскоп” препоръчва на своите читатели тяхната уводна статия.

От всичко казано за началото на българските ежедневници трябва да обобщим: от самото начало на появяването повечето български вестници са кратко съществуващи – появяват се и изчезват стотици вестници, повечето видели бял свят едва няколко месеца. Причината за краткотрайността на тези български издания наподобяват  съвременното положение на българските комикси. И в двете области макар отделени със сто години, фактите са следните: 1/ Грамадната част от тях не разполагат с необходимите за издръжка материални средства. А е известно, че докато се наложи едно издание са необходими няколко дефицитни години. 2/ Липса на идейна и културна подготовка на редактори или сътрудници.

Ще се  изтъкне, че тук се намира съществената причина, днес комиксите да не могат да се наложат на българската публика. Ако в миналото вълшебния летящ кон се е яздил само от принц, то днес всяко дете лети мигновено до различни краища на света чрез интернет. Това прави публиката от ден на ден все по критична. Още повече условията се усложняват тъй като сега българите са разединени от какви ли не частни мнения. И не на последно място е факта, че по съдържание българските комикси не се вписват в чуждестранните жанрове. Още през 2008 г. в „Lambiek” на българската страница се публикува резюме на тази особеност. На една първа научна конференция е редно да се покажат в експонат стари публикувани материали и да се запознаят присъстващите от чужбина с тези документи и как да се разреши определен проблем.

За да се изясни по-добре жанровото различие на българските комикси, би било добре да се очертаят видовете печатни издания у нас. А те са само два: политически и неутрални.

През социализма както вестниците така и комиксите бяха политически. Трябва да се признае, че  макар и малко на брой изданията имаха истинска идеология и бяха много добри като изпълнение. Поради качествения контрол на цензурите.

Интересното е, че от журналистична гледна точка, големия брой политически  вестници бяха характерни преди Втората световна война. Те бяха органи на разни организации и партии които стигаха до крайност и отричаха всичко у противника и хвалеха само своите постижения. Естествено е при преминаването в пазарна икономика, културните титуляри на социализма при липса на държавна поддръжка и идеология да изпадат в подобна крайност, т.е. да отричат или премълчават всичко у конкуренцията и да хвалят само своите постижения. Това е разбираемо като се има предвид как са се формирали партиите – римската империя бързо претопи в една народност съставляващите я племена, които останаха да съществуват като политически родови партии. А племето като понятие изразява първобитно състояние на човешки групировки, които не познават идеята за държавата. Те са битово преддържавно състояние и тъй като не са строго оформени, лесно се приобщават към други сродни. За да се избегне това първобитно некултурно сдружаване „Диаскоп” настояваше за оформяне на местни малки колективи които в състезание и диалог  да разширяват дейността си. Историята на регионалните сдружения не са националната история, макар и кратка. За съжаление тази идея не се понрави на бивши автори.

След 1989 г. български комикси  са застрашени от уклон в виртуозно изпълнение, но с безидейност в съдържанието, или напълно непрофесионални творби. Тъй като българският комикс винаги е бил идеен, а съвременните условия са неподходящи,  за това сега има  стремеж към  най-разнообразни по съдържание творби. Но това разнообразие трябва да има единство и да обединява голяма част от българския народ. Така както в миналото. А в глобално измерение такова единство в многообразието е мечтата към която се стреми светът.

Няма да анализираме  видовете неутрални издания макар, че в тях именно се намира зародиша  за нов живот не само на българските комикси, но и за международния културен диалог.

(следва тук)

ЗА ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ: Български вестници преди Освобождението до вестник "Балканска зора"

"Български орел"; "България"; "Българска пчела"; "Български лев"; "Български глас"; "Българска дневница"; "Будилник"; "Възток"; "Възраждане"; "Витоша"; "Гайда"; "Дунав"; "Дунавска зора"; "Дунавски лебед"; "Едрине"; "Цариград"; "Зорница"; "Турция"; "Сутрина"; "Съветник";  "Селенин"; "Михал"; "Момче"- сатиричен лист от "Хъш"; "Македония"; "Шутош"; "Източно време"; "Народ"; "Пловдив"; "Смешлю"; "Народний глас"; "Свободен печат"; "Остен" - хумор. и сатиричен вестник; "Съединение"; "Независимост"; "Средец"; "Марица"; "Право"; "Отечество"; "Народност"; "Хъш"; "Оса"- сатиричен вестник; "Хитър Петър" - хуморист. вестник (Див - дядо); "Журнал"; "Стара-планина"; "Нова България"; "Славянско братство"; "Свобода"; "Ден". (енциклопедични данни)

Автор: Георги Чепилев