Джорджо Манганели: "Центурия"

08.07.2014
image

Джорджо Манганели и "Центурия" в превод от италиански на Нева Мичева Това са три от стоте "романа-река" в сборника на италианския писател Джорджо Манганели "Центурия" (поредица "Кратки разкази завинаги" на издателство "Жанет 45"), която, заедно със "Стихотворенията на Сидни Уест" спечели тазгодишната Национална награда "Христо Г. Данов" в раздела "Художествен превод". ТРИНАЙСЕТ Господинът, който пресича площад “Независимост” и държи в ръце току-що отрязаната си глава, е Мъченик на Вярата. Господинът е облечен неугледно, няма сако, а ризата му е опръскана с кръв. Смущава се така, с главата в ръце: никога не би допуснал, че е тъй тежка и неудобна за носене. Ако някой успее – а мнозина се...

прочети повече...

Ивет Лолова: "Правилата на лабиринта"

09.05.2019
image

Ивет Лолова за книгата на Евелина Митева "Кратки разкази за недружелюбни момичета" Изд. "Скалино", 2019 ► Животът ни е мрежа от коридори в лабиринта на Ариадна, която върви в него, като брои галериите и следва ту левитe, ту десните разклонения. Така я е учила баба ù. Не трябва да се разсейва нито за секунда, защото ще се загуби. Лявото са чувствата, дясното – разумът. Трябва да ги редуваме, за да излезем невредими от лабиринта. Книгата на Евелина Митева „Кратки разкази за недружелюбни момичета“ започва с историята на Ариадна и свършва с една друга нишка – пъпната връв на бебе в корема на майка му. Като че ли всички ние, човеците, сме привързани с този тънко изпреден конец на любовта към...

прочети повече...

Христо Мухтанов: Кораби

11.10.2025
image

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП ► Застанал съм на прозореца и наблюдавам тъмнеещото море. Цял ден е било твърде горещо и чак сега усещам някаква прохлада. Летният бриз ме облъхва съвсем леко, а аз, спрял поглед върху няколкото кораба в залива си мисля как всеки път, когато се кача на кораб, сякаш се връщам близо хилядолетие назад. Стъпвайки на палубата, у мен се пробужда особен навик, а бегли спомени прииждат на пулсации през изминалите години. В един момент съм на туристическа обиколка, в следващия – част от екипажа на търговски кораб, който пътува през топлите морета в търсене на екзотични стоки и подправки. Сядам на перваза на прозореца и загледан в отблясъците от светлините се опитвам да...

прочети повече...

Христо Мухтанов: Макове

30.09.2025
image

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП ► Тя стоеше в градината. Старата къща зад нея изглеждаше разнебитена и напълно изоставена; от години в нея не живееше никой. Дойдоха малко по-рано с мъжа ù. Той, улегнал човек със суров поглед и гъст мустак, не спря да мрънка по време на пътуването, докато караше, че предпочита да прекара съботния си ден по съвсем друг начин. Но тя мълчеше и гледаше през прозореца. Когато пристигнаха в селото, тя не му каза почти нищо; просто слезе и застана насред градината. Къщата на детството ù. На баба ù и дядо ù, отдавна починали. На летата през осемдесетте, когато с родителите ù живееха в онзи тесен апартамент в града, докато родителите на баща ù продължаваха да живеят на...

прочети повече...

Милена Кирова: "Ежедневие и абсурд"

09.09.2013
image

Отзив за книгата на Стефан Бонев "Пред прага на храма", разкази ИК Хермес, Пловдив, 2012 Добре би било, ако се сещаме понякога, че литература се прави не само в София. Стефан Бонев не е сред авторите, чиито имена срещаме често, още повече – обкръжено с похвална критика. Първата си книга с разкази той издава сравнително късно, вече надхвърлил четиридесетгодишна възраст, през 2005. С втория сборник, „Изпит по летене”, печели наградата на Пловдив за 2009 г. Сега пред нас е вече третата книга, опазила с категорична последователност пристрастието му към жанра на краткия разказ. Опазила също така, но и доразвила, онази особеност, която прави интересно присъствието на Стефан Бонев в най-новата ни...

прочети повече...

Йордан Калайков: Петкана

03.06.2026
image

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП ► Аз съм Петкана – казва ми и добавя – нося старовремско име и си го харасвам. Спрял съм пред бабичка – улична продавачка на цветя. Поглежда ме с широко отворени сиви очи, лице гладко и засмяно. Времето е забравило неумолимото си длето и не е издълбало бръчки по него. Спретнато облечена. Върху бяла кенарена риза, пуловерче без ръкави – тънка плетка. Побелялата глава пребрадена с червена забрадка. Съобщава ми, че е на цели 93 години и нищо й няма, само дето нозете отказват. Помага си с проходилка – приспособена от детска количка. Излиза всеки ден, защото работи. Предлага на минувачите някое и друго цвете, малки букетчета, има и саксийки. Сама ги отглежда. Кой колкото...

прочети повече...
1..15 от 3232