24.09.2024
Тракийска гробница Какво се случи в този неизречен миг, пресечна точка на различни траектории? Миг, който е бил бъдеще в миналото и ще бъде минало в бъдещето, мястото където мечтата ще стане спомен. Миг, като трън в плътта, като рана в която се ражда бисер. Невъзможен за обхващане в дескрипция, задъхване в наратива, отмалялост на погледа, фигуративно неизразимо. Би могло да бъде картина, ако не беше музика. Би могло да е музика, ако не си тишина. Би могло да е тишина, ако не съм звън. Пречупване на времето в разбягалото се пространство. Цял свят роден в процепа на историята, мехур в магмата на вечността. Неповторимост жадуваща повторение. И невъзможност за повтаряне. Ти се изпреварваш като...
прочети повече...
24.09.2024
30 септември 2024 от 17.30 часа 6 аудитория на Пловдивския университет Възпоменателно литературно четене ще събере поети и белетристи в 6 аудитория на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ на 30 септември, два дни след навършването на една година от кончината на проф. д.ф.н. Светлозар Игов – литературовед, писател, критик, преводач. Литературният академичен час ще открие проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова, а сред участниците са Антон Баев, Екатерина Костова, Катя Белчева, Роза Анастасова, Красимир Димовски, Петър Краевски, Тильо Тилев - бивши възпитаници на висшето училище и на проф. Игов. Във възпоменателната вечер ще се включи и синът му Атанас Игов. Събитието, с начален час 17:30, е...
прочети повече...
09.07.2020
Книгата „Патриархът“, посветена на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов, е краткият летопис на един живот. Скромен на външни събития, но богат на духовна съсредоточеност, която придаде и висота, и разгърнатост на българската литература. Вазов наистина обви своя бит с мълчание, за да говори словото му, той погреба живота си в най-смайващото по размери пространство на българското слово. ► ИВАН ВАЗОВ 1850 – 1921 НАЦИОНАЛЕН КЛАСИК Едва ли много българи са си задавали въпроса „Що е класик?“, който от Сент Бьов до Т. С. Елиът, а и в наши дни вълнува критическата мисъл и е може би главният ѝ въпрос. Но и без да са се питали това, всички единодушно ще посочат Иван Вазов като класик на...
прочети повече...
04.09.2019
скулпторът и моделът (стилизация по офорт на Пабло Пикасо от 1933) Ето – сега знаеш всичко. Затова си така дълбока, тъжна и весела. Горчивина е свила гнездо в устните ти, цветя ухаят в тревите на косите ти, вятър сладко се оттича от долините ти, а зад теб е прозрачно и чисто – гънките на планината с трепет се врязват във въздуха. Още си там, където вече не съм, и трябва отново да те настигам. Но и аз не съм тук. Сега не виждаш: ти гледаш право – така встрани, високо – по-дълбоко от себе си. Очите ти още са мътни от дълбочините и бавно се избистрят, докато почнат да виждат нещата. Не ме поглеждай тогава. Ще видиш, че съм далече – не проследявай погледа ми, ще видиш своето тяло – студено в...
прочети повече...
09.11.2017
М., нощна Преобръщаш се в руслото си, насън, зад непрозрачната нощ. Дори когато те докосвам, не те виждам, твоето тяло живее във същия предел, във друго време. Бистрите ти нозе, будни във този сън, който е повече мой. Движение, което би могло да бъде. М., на месечина Никъде по-добре не се вижда, че си само Сега, ти, която всъщност си Винаги. По-голяма от мен и във миналото, и в бъдещето, мъртва земя, неродено море, докосваш ме с дъжд, а все пак си друго. Блести сега, гъвкаво огледало. Мой ред е да бъда прозрачен. М., във мрежите Така търпеливи в желанието за твоята гъвкава сребърност, във своята прозрачна свобода, заобиколена от зидовете на въздуха. Твоята видима атмосфера, така подвижна,...
прочети повече...
05.02.2015
някога, отново Не мога със същите думи да вляза във теб. Трябва дълго да стоим под небето, за да стане отново "небе". Трябва слънцето дълго да влива тъмнината си в наште тела, за да "свети" за нас. И нощта трябва дълго да напомня за своето тъмно отсъствие, за да дойде "деня", в който мога отново да кажа всички думи. И тази, която сега не ти казвам, а затварям във другите думи. (1967) миг Къс като мълния. Богат за сетивата. Недостатъчен за жаждата на паметта. Ти ще изпълваш празнината й със думи. Ако е миг на жажда – кажи, че сенките през лятото са като локви. Ако е утоленост – пак би могъл пустинята да призовеш. Да ровиш пясъците й – онези малки и полирани зрънца – остри и трудноуловими...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!