Андрея Илиев: Жената на Калоян

03.02.2023
image

„Жената на Калоян“ е нов прочит на един от най-сложните и славни периоди от българската история — дързък със своите исторически препратки, с тълкуванията и с богатата езикова култура на автора. Андрея Илиев повдига въпроси от нашето минало и дава смели отговори в едно шеметно историческо приключение с много страст, предателства и игри на влияние. Това е роман-хроника, посветен на царица Целгуба - един красив, спорен и сложен образ, чрез който виждаме в нова светлина личността и управлението на един от най-великите български владетели — цар Калоян. Синът на Калоян Със себе си кардинал Лъв водел две момчета, от които едното се казвало Василий и било син на споменатия вече презвитер...

прочети повече...

Андрея Илиев: "Защо го убих"

28.01.2022
image

Събуди ме кучешки лай. Беше едва три през нощта. Седнах в леглото. Пламен също се размърда. - Пак ли не спиш? - Пак. – Помълчах. – Ще го убия. - Ако това ти реши въпроса.... И ми обърна гръб. - Пистолетът в гаража ли е? - Там. Вече заспиваше. - Тоя, дето го преправи от газов? Захърка. Мъж... Всъщност от него започна всичко. Много съм харчела. И мрън-мрън. Хвърлих детето на майка ми и хукнах по обяви. И налетях на Петракиев. Известна фирма, офис на пъпа на столицата. И то какъв офис! А за заплатата да не говорим. Той – черен и космат, с очи, които сякаш плуват в зехтин. - Ще ви се обадя допълнително. Някак заговорнически, свойски. Абе, още тогава не ми прозвуча добре. Звънна на другия ден....

прочети повече...

Андрея Илиев: "Харамиите в Рила" - "Разбойниците"

27.01.2017
image

Преди Освобождението македонските харамии (от арабското harami – разбойник, обирджия)са истински защитници на българското население и се ползват с всестранната му подкрепа. За тях се пеят песни, разказват се легенди. Те излизат по гората напролет и обикновено по Димитровден се изнасят към зимните си леговища в Сърбия и Гърция. Освободителната война променя коренно обстановката в обичайните им райони на действие. Една част влиза в територията на България, друга става гранична зона и в нея се концентрира охрана, която пречи на дейността им. В същото време вече не е необходимо да се изнасят в другите балкански християнски държави през студените зимни месеци. Основната маса тогава се изнася...

прочети повече...

Андрея Илиев: "Да събудиш динозавър"

23.10.2016
image

Росен вече го чакаше на спирката. Емо извади изпотения си юмрук от джоба на панталона, преброи монетите и застана на опашката пред ламариненото павилионче. Изчака търпеливо реда си. - Едно ескимо – каза и избърса капките по челото си. Разкъса опаковката и се извърна. Поднесе сладоледа към устните си и потърси с поглед Росен. До ръба на тротоара спря черен пасат. От него слязоха двама мъже с ниско нахлупени „идиотки” и тъмни очила, грабнаха Росен и го натикаха на задната седалка. Единият влезе след него, забирайки протегнатата гола ръка на момчето вътре. Другият заобиколи отзад и хлътна в колата от другата страна. Вратата още не беше се затворила, когато потеглиха с мръсна газ. Емо отпусна...

прочети повече...

Христина Панджаридис: "Романите на Андрея Илиев - харакири на съвремието"

16.10.2016
image

Христина Панджаридис за романите на Андрея Илиев "Когато един мъж е на колене" и "Да събудиш динозавър", ИК "Унискорп", 2016 Студеният читател скоропостижно забравя и е неблагодарен. Безразличният няма любими автори и не препрочита книгите. Андрея Илиев пише силно, надъхано, образно, със свой стил, запомнящо се. Авторът заковава всяка думи точно както си представяш, че го прави писателят, който обича работата си, изпипва прецизно сюжета и характерите на героите, уважава читателите си. Яко, грабващо писане. Нокаутиращо те с бързината на сюжетните връзки. Без лениво полягане край рекички или на полянки. Думите му са път към планина. Привличат. Натежават в съзнанието ти, отмествайки малките...

прочети повече...

Андрея Илиев: "Когато един мъж е на колене"

11.10.2016
image

Живях го този живот, ама както си исках. Живях, бога ми! До осемнайсет години бях спортист. Вървеше ми всичко. Хванах се с волейбол и – хоп! – за три месеца влязох в отбора; един приятел се записа при боксьорите – аз след него. На шестия месец от тренировките ме включиха в градския тим. На седмия вече имах десет победи, от които три с нокаут. После минах при самбистите, оттам при тенисистите… Но донаборната комисия ми го начука: „Ти, викат, си само за парашутист.” И ме пратиха там. Е, от тази краста не можах да се отърва. Останах на служба като сержант. И май мирясах – там са по-луди от всички боксьори, футболисти, тенисисти. Абе, както казва поетът, попаднах на хора и станах човек. Мъж....

прочети повече...
1..15 от 3232