10.07.2018
Приложения към поп арт изложбата "Екселсиор"по случай Пловдив 2019. Живописното отделение на главния павилион трудно привличаше вниманието; неколцината художници, освен домакини, дълго си оставаха и почти единствените посетители на подредената с голямо старание изложба. От един час външен човек тук беше само местният аптекар Светослав Карич, но и неговото присъствие явно бе продиктувано от приятелски чувства. Преди повече от осем години, заедно с руския народоволец-имигрант д-р Николай Суздиловски-Русел, близък другар и съидейник на Христо Ботйов, съвсем младият тогава магистър-фармацевт бе сред първите инициатори за основаването на Славянски клуб в Пловдив под председателството на...
прочети повече...
13.05.2018
Четвърта Част тук Трета Част тук Втора Част тук Първа Част тук ПО ДЪЛГОГОДИШЕН навик всеки ден – преди да стигна до „Кристал” – се отбивах поне в една от книжарниците на Главната улица; от Централния площад до моста на Марица те бяха общо седем. На купчинки от по десетина екземпляра книгата „Фашизмът” стоя по щандовете повече от седмица, докато някой уж между другото, но съвсем недвусмислено съобщи: „Инкриминират я!” – току-що се бе върнал от София. Кратката фраза прескачаше от маса на маса – някой от компанията, оставил чашата, събра подадените банкноти... Новините в „Кристал” – макар подхвърлени мимоходом – в подобни случаи имаха особена тежест... Така клубът „селекционираше” не само...
прочети повече...
31.10.2017
Трета Част тук Втора Част тук Първа Част тук Дневникови записки Първо издание тук В НЕДЕЛЯ се чувствахме почти като бездомни – „Кристал” не работеше. Сигурно навикът ни водеше натам. Понякога сядахме на прозоречния перваз до заключената врата. Мълчахме... ОТ ПЪРВИЯ до последния ден на „Кристал” бях негов посетител. Името му беше в душата ми – то е моята носталгия, далечен спомен от детството ми: В Кърджали (където съм роден само месеци преди да започне Втората световна война), на стотина крачки от старата чешма „Айше молла”, беше кафенето на баща ми. Нямаше работно време – то свършваше с последния клиент, често на разсъмване. Картоиграчите и табладжиите с часове не се отделяха от масите....
прочети повече...
10.02.2015
Дневникови записки Продължение от Трета Част тук Втора Част тук Първа Част тук В „КРИСТАЛ” често, с не съвсем премерена доза „пипер”, се обсъждаха литературни сюжети – герои обикновено ставаха най-известните посетители на клуба. Хумористът Здравко Попов „опипваше почвата” за бъдещ разказ: С жестоки мъчения се опитват да изтръгнат признания от Роко Железния; дни и нощи той отговаря с непреклонно мълчание... Последният коварен ход на инквизитора е да започне да му чете на глас страници от съвременен български роман. Сломен, Роко простенва: „Не! Само това не! Ще говоря.” По-късно Здравко включи този разказ в книгата си „Кон на втория етаж” (1983), но в него липсваше версията от ”Кристал”, в...
прочети повече...
30.09.2014
Дневникови записки Продължение от Втора част тук Първа част тук СПОМЕНИТЕ от времето на „Мачу Пичу” може би ще си останат едни от най-приятните в живота ми: Издателство „Хр. Г. Данов” отпечата първата ми стихосбирка „Начало” (1969) – цял месец еуфоричното настроение не ме напусна. (Тази книга и досега ми доставя радост – не толкова със стихотворенията в нея; сигурно само четири-пет от тях заслужават някакво внимание. Но тя бе илюстрирана с графични рисунки от Иван Кирков, бъдещ професор в Художествената академия, когото не познавах лично – но и до днес съм му безкрайно благодарен за жеста. Просто имах късмет, макар и случаен...) В София се проведе Световният младежки фестивал; обявиха...
прочети повече...
08.09.2014
Дневникови записки продължение от Първа Част тук Млечният бар дишаше с „различна” атмосфера – там рано сутрин се събираха на чашка кафе и сладки приказки неколцина приятели художници, преди да се затворят след това в ателиетата си. В спомена ми все още се мярка меланхоличният образ на живописеца Атанас Згалевски (по-късно той замина за Америка; там и почина)... В разговорите над всички се извисяваше гласът на скулптора Виктор Тодоров... Тук идваше и Васил Урумов – принудително безработен, известен с чудатостите си и детинските си хрумвания журналист, поет и театровед. Ковчегът на легендарния филмов комик Чарли Чаплин изчезна от гроба. Пресата не обясняваше мотивите за тази необяснима...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!