21.01.2014
*** Диктатът на общото пространство, в което интимността на преживяването е сменена от треската на моментното споделяне, а осмислянето – от внезапно хрумване, което не стъписва, а се вписва. Това ли е бъдещото писане на поезия – някой нещо добавя или премахва върху една виртуална стена, която никъде не започва и никъде не свършва, както и това, което се прави върху нея, и правещите го. *** Радостта на човека – сгъната вечност. *** Вятърът няма да свърши работа, ако не е в платната, ако е в във водата, вятърът може да обърне лодката. Водата няма да свърши работа, ако не е хваната в язовира, ако е отприщена върху земята, водата може да наводни къщите. Екстазът няма да свърши работа, ако не е...
прочети повече...
27.12.2013
1. Искаш ли да си щастлив, недвойствен? Открий подходящите понятия. 2. Но защо да съм едно – не отделно дух и не отделно тяло? Защо да съм едно, какво помага това, ще стане ли един светът около мене, ще престанат ли да са отделно световете на живота и смъртта? Ще стане ли светът цяло, което не мога да схвана, защото няма да е смърт, но няма и да е живот? 5. Аз не съм две, а само се виждам така, защото гледам с една от частите си, с едното си око, сякаш с него виждам по-добре. Ако отворя двете си очи, ако съумея да гледам целия, едновременно с всичките си части, няма ли да видя друго? Едно друго, което няма да са двете части, свързани в едно, а нещо съвсем различно от двете заедно. Ако...
прочети повече...
27.12.2013
За последната поетична книга на Илко Димитров "Това едно/Можеш ли го", ИК "Критика и хуманизъм", София, 2013 Не мога да забравя кадъра, в който при края на живота си Лосев е принуден да обобщи в една дума най-същественото. Той мълчи, мълчи и накрая проронва: „Одно”. С това се захваща и Илко Димитров: да изкаже същественото му – „Едно”. В тази си книга той прави нещо, сторвано на български само от Стоян Михайловски: демонстрира „философска поезия”. Не поезия, философстваща или извикваща философски асоциации, а поетична философия: концентрирана не толкова върху стилистиката и образността, а върху философския концепт – поетичното не е във формата. Писане, вписано в традиция, траеща от...
прочети повече...
03.01.2015
Разговор на Христина Мирчева с Валентин Дишев по повод събитието "Слънцестоене 2", Националните литературни награди "Памет" и "Биньо Иванов" и техните послания, за онова, което води погледа при взирането му в литературата. Когато в навечерието на Новата 2015 година получих отговорите от Валентин Дишев за интервюто, той ми писа буквално: "Имам да кажа още много неща - но не бива. Казаното и така е повече, отколкото ще бъде прочетено. Пропуснах важни ангажименти, но съм ти благодарен, че ме сръчка. Мисля, че стана... и е важно. Дано не само за мен." Нямах търпение да прочета текста и така се увлякох, че към края на седма страница, се зачудих дали е пристигнал при мен в пълния си вид – искаше...
прочети повече...
24.06.2014
Слънцестоене и "Национална литературна награда Биньо Иванов – за принос в развитието на българския поетически синтаксис" "Национална литературна награда Памет (година първа – година на Иван Методиев)" Церемонията по връчване на наградите се състоя в неделя, 22 юни 2014, в „+това” (София, ул. Марин Дринов 30), по време на събитието „Слънцестоене”. Наградите са за книга с поезия, издадена през 2013 година. „Национална литературна награда Биньо Иванов – за принос в развитието на българския поетически синтаксис” и „Национална литературна награда Памет (година първа – година на Иван Методиев)” са учредени съответно от Читалище „Братство 1869”, Община Кюстендил и Национална мрежа „Култура на...
прочети повече...
04.06.2014
Дата и час на събитието: 07 юни (събота) 2014 от 13.00 – 14.30 часа Място на събитието: ляв полуетаж, НДК - Пролетен базар на книгата 2014 „Мостът на Дрина” е един от най-известните романи на Иво Андрич – световен автор, който е роден в Босна и Херцеговина, дебютира като поет в хърватска антология, а прекарва една голяма част от живота си в Белград. „От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи – казва Иво Андрич – най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те показват мястото, на което човек е срещнал препятствие и не се е спрял пред него, а го е преодолял”. Андрич пише романа по време на Втората световна война, в състояние на болка и отчаяние за един свят,...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!