Кристин Юрукова: "Мара Белчева - Отражения"

24.06.2014
image

Мара Белчева е внучка на Хаджи Ангел, който пръв е превеждал от гръцки старите псалтики за църковно пеене, и дъщеря на Параскева и Иван хаджи Ангелови от Севлиево. Завършила пети клас - тогавашната гимназия в Търново през 1881 година, тя заминава за Виена, където завършва Das Höhere Mädcheninstitut на Бети Фрьолих. След завръщането си от Виена учителства първо в Русе, после в София. Милосърдна сестра в Сръбско-българската война. През 1886 се омъжва за Христо Белчев, който през 1891 е убит като министър на финансите. Две години по-късно Мара Белчева е почетна дама на княгиня Клементина, но скоро напуска бляскавия светски живот в София и заминава за Женева, за да следва "модерна" филология....

прочети повече...

Владо Трифонов: "Суета, суета"

27.03.2019
image

В един мартенски следобед на 1912 година Иван Вазов и Стоян Михайловски седят в кафене „България“ в центъра на София, пият кафе с ликьор, преглеждат пресата и обменят мисли. Днешният ден е по-специален – навършват се 21 години от убийството на една от най-интелигентните личности в следосвобожденска България – Христо Белчев, министър на финансите в Стамболовото правителство и съпруг на поетесата Мара Белчева. От дума на дума спомените на двамата събеседници оживяват в низ от лица, случки и събития, характерни за интелектуалните и политическите среди на онова време. Важно място в тях е отредено на отношенията между Мара (Белчева) и Пенчо (Славейков) и взаимната им отдаденост – неразбрана и...

прочети повече...

Хронология на публикациите: "Диаскоп" - 24 юни 2014 - 30 юни 2014

22.03.2013
image

Денчо Владимиров, "Ще оцелее ли българската нация?" Илияна Делева, "Не може да има женско управление на кулокран" Христина Панджаридис, "При пресаждането не трябва да се нараняват корените" Валентин Дишев, "Пламен Антов и Иво Рафаилов са носителите на две нови национални литературни награди" Кристин Юрукова, "Мара Белчева - Отражения" Нева Мичева, "Люба е над всичко мечтано" Едвин Сугарев, "Само моето момиче в мрака свети" КАКВО ДА ЧЕТЕМ?: "Нови книги" Хронология на публикациите 2014 тук...

прочети повече...

Илиана Илиева: "А вулканите сутрин са тихи"

07.09.2015
image

След Сатурн и Меркурий, и Онтарио-Ери - да отидем за миг и на връх? Има чудни в Руанда – жена е Гахинга, Мухабура е с мъжки дъх. Не е Вихрен и в циркус не ще се пречистим, но е дваж по-висок от Олимп и вулканите сутрин са толкова тихи, че ще можем на тях да поспим. Не отказвай ми, мили, купих конче с кобила онзи ден от Голямо Конаре – вдигнах цял панаир, дишах прах и осил – но продадох на баба пендарите! Тъкмо няма какво да ни дрънкат из път – да ни спомнят синджирите роби. Ще съм бяла жена върху твоята гръд и на Африка в черните доби. илюстрация: ©Георги Чепилев КОЯ Е? Илиана Илиева Родена на 08.04.1969 г. в гр. Враца. Завършва НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и СУ "Св. Кл. Охридски"...

прочети повече...

НОВИ КНИГИ: Владо Трифонов и "Суета, суета"

27.03.2019
image

Владо Трифонов за "Суета, суета" Във времена на „отвързани“ нрави, една прашна и до вчера поробена балканска държава се опитва да прогледне за нови светове и култури. Прави го с цената на лични драми и непримирими обществени конфликти, но и със запомнящи се примери за любов, приятелство и творческа уникалност. Думи за книгата „Суета, суета“ спокойно може да се нарече „литературен роман“. По-точно „литературно-исторически роман“. Произведението има кръгова структура – започва с разговор в софийско кафене между двама от корифеите на българската литература от края на ХІХ – началото на ХХ век – Иван Вазов и Стоян Михайловски, и завършва отново с разменени реплики между тях на същото място. В...

прочети повече...

Кристин Юрукова: ""Сантиментализъм" - стихотворение само от заглавие"

13.12.2015
image

Разказ от Кристин Юрукова, посветен на поета Димчо Дебелянов Прииждат, газят нозете на войничетата, в самия катран газят, ври катранът в невидимия казан, калта ги всмуква, та едва се отлепят, катранът на дяволския казан ги е овалял в една обща буца, сякаш буца почва се придвижва мъчително в неизвестното. Но понякога лъч от луната пробива през преизподните на нощта и косата на подпоручика почва да свети като подпалена слама, по-силно и от цигарата му свети рижото на косата му. Иначе в нощния поход ги води светулката на цигарата на подпоручика, лицето му е като лика на луната - не гладко, а с тъмни петна от неравности, сякаш някой бе копал из лунните простори на кожата му, преровено лице или...

прочети повече...
1..15 от 3232