Кристин Юрукова (14 януари 1956 - 12 юли 2019): "Сега историята се пише не от мъж, а от жена"

13.07.2019
image

Почит към огнения дух на писателката Кристин Юрукова. ► Мили Христина и Георги, Благодаря ви от сърце за публикацията („Тютюнотърговците”), за приятелската ви подкрепа - както винаги! - която в настоящия момент особено високо ценя. Георги е улучил с илюстрацията много добре приказно-призрачния дух на романа за миналото. Желая ви сполука във всичко! Сърдечни поздрави, Кристин Юрукова Из последното писмо на Кристин Юрукова до пощата на „Диаскоп”, 11 март 2019 година. ► Художничката Кристин Юрукова Експресии на Кристин Юрукова показа библиотека "Иван Вазов", Пловдив "Иван Милев - Змейова сватба" Поезия 2018 -2013 Кристин Юрукова: "Сега историята се пише не от мъж, а от жена" Кристин Юрукова:...

прочети повече...

Кристин Юрукова: "Ателиетата на Георги Данчов"

29.01.2022
image

Изкуството е път да стигне човек до себе си, а това е религиозна задача още от древността. "Опознай себе си". Защо? Направи пътешествието, пеят индианците ирокези, за да откриеш живота си. Пътешествието изобразително изкуство в картини представя като комикс (защо не), като илюстрация към книга (книгата на живота), като филмова лента пътуването на човека през живота, постигането на смисъла му, опознаването на себе си и приближаването до Бог. Затова темите на вечното изкуство са божествени. Включително и на бунтарите експресионисти отпреди повече от век с програмната картина на Е. Мунк "Викът". Това е същият вик на Ева от стенописа на Мазачо след прогонването й от рая, който вик на страдание...

прочети повече...

65 години от рождението на писателката Кристин Юрукова (14 януари 1956 - 12 юли 2019)

14.01.2021
image

"А който претърпи докрай, ще бъде спасен" Евангелие от Матея ► Какво претърпя писателката и художничка Кристин Юрукова, че да поставя евангелските думи като мото на този текст в нейна памет? Утре, на 14.01.2021г., тя щеше да навърши 65 години, ако съдбата не й бе отредила друго, за което тя казва в един свой стих: "съдбите ходят по хората, разплакват им майките". Така със съдбата си да почине без време и със знака на Козирога, под който бе родена, тя е сред българските поети и писатели Григор Пърличев, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Теодор Траянов, Змей Горянин. А съм сигурна, че един ден историята на българската литература ще я нареди сред тях и по писателски талант, значимост на...

прочети повече...

Кристин Юрукова: "Жътвата на нашия ден"

01.07.2020
image

„Нашите надежди, решения, слънцето дори не стигат да ги задържим. Горите ни произнесоха присъда - умират прави - дърво до дърво. А с тях – дървото на познанието и дървото на живота. И лицето на земята се мята без дъх.“ ► Стиховете са мои, отпреди петнадесет години, печатани бяха в Германия, сега виждам, че са били за жалост пророчески – и за Германия, и за България, и за цялата ни оставаща без техния дъх планета. Някога Торо бе казал: „Добре, че човек не може да отсече облаците!“ Но ето че може – справка: озоновата дупка. Снимка – завързан върху кръст убит орангутан. Един от последните живи 700 екземпляра, разпънат като човек на кръст. Природа, разпъната на кръст. Убийство по време на чума...

прочети повече...

Марлена Юрукова: За сестра ми Кристин Юрукова като за лъч светлина

03.03.2020
image

Тази вечер е празник - празник на истината, на която се посвети Кристин Юрукова. Тя – истината, е като огъня - огъня на душата, която я е възжелала и се е устремила към нея, и като огъня, който пречиства тази същата душа. Затова Христина Мирчева, гл. редактор на онлайн медията Диаскоп, с голямото прозрение и разбиране на писател обобщава посмъртно многото публикации на Кристин в тази медия със заглавието: „Почит към огнения дух на писателката Кристин Юрукова”. Христина едва ли е знаела, че нейната почти съименичка (защото Кристин е кръстена на баба си Христина) сама е писала за огнения си дух още през 2003 г.в стихосбирката „Сън на сянка” следното: И РОЗАТА, И МАКЪТ приеха да са огън. А...

прочети повече...

Кристин Юрукова (1956 - 2019): "Един ден"

23.10.2019
image

СЛЪНЧОГЛЕД И аз като слънчогледа ще си взема шапката и ще тръгна по къра - скворци да изхранвам, лъчи да оглаждам, с дъха си вятър да правя на слънцето. И да се въртя около себе си. Ако някому съм пък притрябвала, да пита мака в овразите- в коя съм нива пътeпоказател на птиците. Кристин Юрукова (от стихосбирката “Плът от плътта”, 2005 г) ЕДИН ДЕН Един ден ще започнем да ровим с пръсти пръстта, търсейки водата на паметта, ще поим изгорелите гърла на белите лебеди, ще редим слепените им пера подобно на ангелски, златоперести. Ще измием диамантите на душите, в тях ще налеем мирото на обичта, ще засадим в блестящото око стръка на съзнанието - да се огледа в себе си и в короната от пламъци /в...

прочети повече...
1..15 от 3232