Марлена Юрукова: "Васил Стоилов - живот на праведник"

16.02.2021
image

"Искам животът ми да бъде живот на праведник, а дните ми - дни на младенец." Васил Стоилов (29.02.1904 - 13.02.1990) Васил Стоилов, портрет с акварел и въглен от Марлена Юрукова 20.01.2021 Тези думи пише току-що завършилият Художествената академия 23-годишен художник в писмо до брат си Димитър. Желанието му да живее живот на праведник и да има дни на младенец не е необичайно, защото той е роден в семейството на поп Стоил, свещеник от с. Подуене, край София. Този селски духовник, който акуширал на жена си при ражданията поради липса на друга възможност, е изобразен от сина си в профил, в цял ръст, в сиво-зелено износено расо като библейски праведник на фона на селския пейзаж. Цялата картина...

прочети повече...

Марлена Юрукова в памет на монахиня Валентина Друмева (1934-2021): "В манастирската килия"

25.01.2021
image

"Сега историята се пише не от мъж, а от жена" Кристин Юрукова ► Така започва стихотворението на К.Ю., посветено на монахиня Валентина Друмева, за която сайтът на Българската патриаршия съобщава, че се е представила на 15.01.2021 пред Бог. Не умряла, не починала, а представила се пред Бог. Така са казвали старите българи някога, а и са го вярвали ( за пръв път "представи се пред Бог" срещнах в историята на поп Йовчо от Трявна от края на 18-и век). Какво достойнство има в тези думи, а и утеха, и отговорност пред собствения ти живот. Ще се представиш и ще даваш отчет за даденото ти от Бог и как си го употребил - умножил ли си талантите или си ги закопал. Заглавието на стихотворението на К.Ю....

прочети повече...

Марлена Юрукова: "Алеко - жизнерадостната сила на България"

24.05.2020
image

Жизнерадостната сила събужда, обновява и възражда живота както пролетта - природата. Народите имат своите обновители, своите жизнерадостни сили. Френският народ, който за Алеко е най- симпатичен, има своя Жан Жак Русо („Назад към природата”, „Човечността точно като чист поток и благодатна вода оплодотворява низините.”), американският народ има своя Хенри Дейвид Торо („Сватбата на душата с природата оплодотворява разума и създава фантазията”), а българският народ има своя Алеко Константинов. На поканата от 22.02.1895 г. за възлизане на Черни връх и съставяне на клуб на българските туристи писателят знае как ще му отговорят жизнерадостните сили сред сънародниците му: „— Браво! — ще извикат...

прочети повече...

Марлена Юрукова: За сестра ми Кристин Юрукова като за лъч светлина

03.03.2020
image

Тази вечер е празник - празник на истината, на която се посвети Кристин Юрукова. Тя – истината, е като огъня - огъня на душата, която я е възжелала и се е устремила към нея, и като огъня, който пречиства тази същата душа. Затова Христина Мирчева, гл. редактор на онлайн медията Диаскоп, с голямото прозрение и разбиране на писател обобщава посмъртно многото публикации на Кристин в тази медия със заглавието: „Почит към огнения дух на писателката Кристин Юрукова”. Христина едва ли е знаела, че нейната почти съименичка (защото Кристин е кръстена на баба си Христина) сама е писала за огнения си дух още през 2003 г.в стихосбирката „Сън на сянка” следното: И РОЗАТА, И МАКЪТ приеха да са огън. А...

прочети повече...

Марлена Юрукова: "Иконата" - В памет на отец Храбър Марков

01.04.2017
image

В памет на отец Храбър Марков и във връзка с десетгодишнината от смъртта му. Изминаха 10 години от смъртта на отец Храбър Марков /1916-2007/- една необикновена личност, с която бе благословен българският народ и която живя сред нас в гр. Пловдив почти незабелязано до смъртта си през 2007 г. И до днес отец Храбър Марков остава почти неизвестен за народа. Всеки народ би пазил свято паметта на един такъв бележит човек- свещеник, страдалец от комунистическите затвори, писател, учител и учен-историк и езиковед. И българският народ би сторил това за паметта на отец Храбър, а с това би спомогнал и за опазването си като народ, ако животът и делото на отеца не бяха скрити от него, ако те не бяха...

прочети повече...

Марлена Юрукова: "Акварел от Равногор"

17.05.2016
image

*** Откъдето изтича слънцето, натам върви белият път, за да стигне до храма. *** Почакай ме малко, юначе, да запея : "Бела съм, бела, цела съм света огрела". *** Пролетна светлина - на небето свети канделабър, на земята греят минзухари. *** Зимна картина- къщите гушат зачервени лица под снежна пелена. *** Лицето на параклиса, макар и остаряло, е ясно като на детенце. *** Животът - загадка, a ние в края му - питанки. Из книгата на Марлена Юрукова "Акварел от Равногор" Художник на корицата и акварелите : Марлена Юрукова На корицата: Бор край с. Равногор, акварел Издателство: ЕТ "Мозайка-92" Първо издание, 2016 Марлена Юрукова в "Диаскоп": Марлена Юрукова: "Какво ослепително място" Марлена...

прочети повече...
1..15 от 3232