11.11.2019
Мимоходом … Моят град е град край море. Плискат се вълните на далечини по пясъчния бряг. Дъжд – стича се и смутените прашни витрини мие усърдно. Щом спре да вали, ще видим в тях блясъка на новото море. … На Албена Попова Бурно море прелива над планината – художник рисува насред площада. Разхвърля и омекотява студени цветове в трескаво мълчание. С мигновени замахвания вглъбено бяга по лунната пътека. Което предстои, винаги има свободата. Вълните стръмно се издигат над платното и без да се замислят, отлитат. … Високият пейзаж издига погледа. Позволяваш ли движението да променя съществуващото само с любов? В мислите ти си ангел, цял превърнат в бдение. … Под небето на други планети са...
прочети повече...
27.01.2018
"Бялата сянка" на Христина Мирчева и моето усещане за нея. Своеобразна и увличаща е стихосбирката на Христина Мирчева „Бялата сянка”. Изпълнена е със странни образи и много поезия. Започва с три програмни стихотворения – диптиха „Бялата сянка” и „Изгнание”. Ето началото на първото: „Сърцето е „гнездо от атоми, „ядро от свръхенергия”. И веднага разбираш, че няма съмнение – то ще се взриви. Но очертанията от разлято кафе върху подносчето с чашата показват и друго сърце – сърце-сладък плод, политнало орле. В следващото стихотворение – „Изгнание” – сърцето „трепти и писка, въздуха люлее”. Но как да го утешиш? То е сърце на един „рицар от обречените на провал походи”. И ако любовта се руши...
прочети повече...
17.01.2018
*** С упорито вървене стигаме, тръгнали отдавна по избраните пътеки. Една жена на брега, един мъж на кораба – махат за сбогом. И как те, в моето сърце, със голите си рани заживяха – от началото до края да ги изстрадам. *** Тя върви, вглъбена в себе си. Бавно пристъпва по чезнещия път. На крачка от града, спира сред полето. Змията я дебне, но я прегръща вятърът – издига я над гребена на житните вълни и вижда тя сега чак до еделвайса в планината. *** И тревите, и уханните цветя не са за пипане понякога. Накацалите по дървото птици не са за слушане понякога. Защото помним дълги години после – зокума на една песен, гарвана над чашата любов, тъмния смисъл в стихотворението на приятел, посветено...
прочети повече...
23.09.2016
… Стоиш и ме гледаш. Смъквам презрамките на старите си дрешки и се плъзгам под водата на хиляди години. Тази амфора е още тук – тази Афродита. … И започва да се случва: тревожната свирка на дистанцията и сърдечният пулс, който тича по вълните. Морето се плиска до възглавницата. Корабът приближава – още една възможност да не отида никъде. … Нежно една и съща тайна светлината показва на началото и края. Унасям се в мечти: морето и морето в мен се гледат. … Докато чакам морякът да се върне, се превръщам в дъжд, събирам се в море, люшкам корабите и мечтая какво да направя след това. … Леко се повдига на пръсти Ева до новия плод. Сред падащата светлина блестят, забравени от отлива,...
прочети повече...
28.03.2022
Национален конкурс за поезия "Христо Фотев" Националният конкурс за поетична книга "Христо Фотев" е едно от най-значимите литературни събития у нас. Датата на връчване на наградата - 25 март, не е случайна. Тя съвпада с рождения ден на знаковия за Бургас поет Христо Фотев. Носител на голямата награда тази година е Пламен Дойнов. Поетът, писател, драматург и ректор на НБУ Пламен Дойнов бе отличен за книгата си "Влюбване в диктатора". Победителят получи парична премия и диплом от Община Бургас, както и пластика „Златно перо“ от Съюз на българските писатели. Официалната церемония се състоя навръх Благовещение в Драматичен театър „Адриана Будевска“. По време на церемонията по връчването на...
прочети повече...
31.03.2024
2024 година Стефан Иванов: безчувственият наблюдател всъщност беше записващ ангел — Без мен Екатерина Григорова: Отвисоко в печката пада дърво Стефан Иванов: Не може повече така — Без мен Стефан Иванов: Без мен Ейда Лимóн: Любовно стихотворение с извинение за външния ми вид Любовна лирика: Димитър Ганев. Подредих онези вечери... Ейда Лимóн: Новият химн на нацията Ейда Лимóн: Безкрайността Георги Николов: Разговорна поема Диана Ралева: Долита грак – и няма ответен отзвук на зова му Валери Валериев: "върховете на стрелите са счупени" — "мястото е свободно" ЛЮБОВНА ЛИРИКА: Борис Роканов и "Фонетично упражнение за любовта, или великолепно стихотворение за севилския бръснар и неговата мила леля"...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!