09.10.2019
ПРОЗА Нели Лишковска: "Празно място" Нели Лишковска: "Перото на Маат" Нели Лишковска: "Липсващият сън" Нели Лишковска: "Железният мост" Нели Лишковска: "Автобус 280" Нели Лишковска: "Nota bene" Нели Лишковска: "Ключовете от Рая" II Нели Лишковска: "Ключовете от Рая" Нели Лишковска: "Безкрайна точка" ПУБЛИЦИСТИКА Нели Лишковска: "Вкоренени мълчания" Нели Лишковска: "По безкрая" Нели Лишковска: "Реставрации на смисъла" Нели Лишковска: "UNIVERSUM LUDENS" Нели Лишковска: "Няколко секунди живот" Нели Лишковска: "Карфици" Нели Лишковска: "Софийски ангели" Нели Лишковска: "Невидимите небеса" Нели Лишковска: "За необходимостта от рестарт" Нели Лишковска: "Сънна поезия" Нели Лишковска: "Памет за...
прочети повече...
16.08.2023
В банковия офис беше задушно, климатикът не работеше. Дойде ред на госпожа Петрова. Тя постави картата си в машината, но в този момент вратата се отвори. Нахлуха трима с чорапи на главите и единият кресна оглушително: – Всички на пода! Не мърдайте! Това е обир! Госпожа Петрова бе леко изнервена от дългото чакане в тая жега и без да се усети промърмори. Твърде високо, за съжаление. – „Не мърдайте!“ е глагол, младежо. Младежът светкавично застана до нея и изсъска: – Смяташ, че си интересна ли, бабче, а? А? – Аз съм учителка, младежо. Младежът замръзна за миг. После сниши глас: – Госпожа Петрова?!? Няма как, мамка му, вие да сте! – Аз съм, Иване. И внимавай в синтаксиса: „Няма как това да сте...
прочети повече...
29.06.2021
Той се ваксинира. Тя - не. Той вдигна висока температура и два дни не стана от леглото. На третия - излезе да разходи кучето. Чувстваше се чудесно. Тя го наблюдава с повишено внимание и от разстояние. Нищо обезпокоително не откри. До десетия ден. Той спеше. Тя се събуди рано. Отметна одеалото и сложи глава на гърдите му. Притаи дъх. Обикновено в това положение чуваше само дишането му и туптенето на сърцето. Ако поставеше ръка на слабините му - улавяше и пулса. Но сега. Нещо не беше наред. Тит, тит, тииит, тииит, тииит, тит... Вдигна глава. Отново долепи ухо до гърдите му. Тит, тииит, тииит, тит, тит, тит... Оприличи звука на морзовата азбука. Отначало. После си каза, че няма как да е това....
прочети повече...
09.10.2019
Нели Лишковска участва с "Главата на Франкенщайн" в конкурса за фантастичен разказ 2019. ► Беше отсъствал повече от година. Често пътуваше и при всяко завръщане се надяваше, че ще завари нещо променено, ново, интригуващо. Не би. Всичко си беше по старому. До днес. Беше пристигнал около полунощ и веднага се бе хвърлил в леглото. Когато сутринта дръпна завесите и погледна през прозореца, срещу него се облещи нещо променено, ново, интригуващо. Бетонен мастодонт. Новопостроената сграда заемаше целият хоризонтален и част от вертикалния хоризонт. Беше бяла със сива дограма и огледални стъкла. Имаше и стена без прозорци, точно срещу неговия апартамент. На нея – изображение на глава, решена в...
прочети повече...
13.01.2019
Той нямаше сърце. Добре си спомняше, че беше късна есен, когато установи, че няма сърце. Слагаше ръка на гърдите си, вляво, и не усещаше нищо. Внимателно се заслушваше от време на време. Нищо. Посети джипито с някакво скалъпено оплакване. Докторката го прегледа обстойно, като му направи кардиограма, измери му кръвното налягане и му засече пулса. Всички показатели бяха в норма. За около седмица беше спокоен. После си сряза бедрото до кокал. Искаше да провери от какво е направен. В смисъл, да не се окажеше робот. Андроид. От онези – усъвършенстваните, дето бяха снабдени с всякакви джаджи и сензори, различаваха аромати, пареха се от горещи фурни, измръзваха при минус 40 градуса, плачеха и...
прочети повече...
19.12.2018
Чакаше. Седеше и чакаше пред Вратата. Не знаеше колко дълго бе седял и чакал, нито колко още ще седи и чака. Тук нямаше време. След смъртта всичко, което беше чувствал – болка, студ, жега, жажда, страх, тъга – вече го нямаше. Тези емоции и усещания съпровождаха физическото тяло, не душата. Той беше вече само по душа, а тя представляваше светлина и мир. Хармония. Той беше грешник. Приживе беше вършил какви ли не дивотии още от дете. Лъжеше майка си за всичко. Биеше редовно по-малкия си брат с повод и без повод. На шестнайсет забремени две съученички. Едната направи аборт, но другата искаше да го ожени за себе си. Той не искаше и тя даде детето за осиновяване. В службата при всеки удобен...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!