Христина Мирчева, литературен редактор на Диаскоп: "Изкуството е най-прекият път до познанието"

31.05.2024
image

ПОЕЗИЯ Христина Мирчева: "Вълнолом от насечени камъни" - из книгата с поезия "Риф" Христина Мирчева: "Акробат над гърмящите води нощем" Христина Мирчева: "Бензиностнация" Христина Мирчева: "Светещи кактуси" - "Бялата сянка" Христина Мирчева: "Мона Лиза" ПРОЗА Христина Мирчева: Кратки истории Христина Мирчева: Октомврийски ден Христина Мирчева: Ной Христина Мирчева: Последният етаж Христина Мирчева: От прозореца на автобуса Христина Мирчева: Залезите тук са най-красиви Христина Мирчева: Белези Христина Мирчева: Никой не тъгува за Продан Христина Мирчева: Дарба и проклятие Христина Мирчева: Камък и мекици Христина Мирчева: Скрити мисли Христина Мирчева: "Мъжът с балтон в една книжарница"...

прочети повече...

Интервюта в "Диаскоп" от света на изкуството

31.05.2024
image

2024 година Дженифър Франклин: Интервю с Даян Сюс Екатерина Костова: Свободна да се променям Ангелина Василева: Най-голямата ми радост в новото време е възможността да се пътува по света и да се получава свободно информация 2023 година Христина Йорданова: Виждам знаци навсякъде. Вярвам, че новият свят трябва да започне да се строи от хората на духа и културата Иън Макюън на 75: Как написва романа „Амстердам“, получил наградата „Букър“ Уонг Мей: транснационален мислител, който постоянно изненадва Натали Диаз за езика Мохаве и къде английският език ни се изплъзва 2022 година Разговори на звука на сирени за въздушно нападение: Писатели от Одеса за литературата по време на война Стоил Рошкев:...

прочети повече...

"Образ и слово": Проза в "Диаскоп комикс" 2013 - 2024 година

31.08.2024
image

2024 година Васил Кичуков: По яворовски Владимир Соловьов: Късичка повест за антихриста Марк Твен: Добродушният писател Ангелина Василева: А и любовта Васил Кичуков: Изненада САТИРИЧНИ ЮНСКИ ПРОТУБЕРАНСИ с Денчо Владимиров: Храненето на българите през прехода Димитър Кенаров: "Отново по Дунав" — "Диктатори, трактори и други приключения" Христина Панджаридис: Замяната Христина Мирчева: Октомврийски ден Александър Колев: Родопски щрихи Васил Кичуков: Дългата брада. Заточеници II С Богом, сър Здравко Попов (20 февруари 1939 - 30 април 2024) Васил Кичуков: Дългата брада. Заточеници Димитър Кенаров: "Царят на театъра" — "Диктатори, трактори и други приключения" Христина Мирчева: Ной Васил...

прочети повече...

Христина Мирчева: Огнено око в снега

20.12.2024
image

По онова време живеехме в планината. Йоан беше нарисувал няколко картини по поръчка и вече мечтаехме какво ще купим. А имахме необходимост от много най-обикновени неща. Мечтаехме и за вкусна храна, принудени от постоянния глад. След срещата с клиента той се върна от града със солидна сума, чак се чудехме дали да вярваме. Обмисляхме как на следващия ден ще отидем вече заедно тримата с малката ни дъщеричка, която в края на октомври беше навършила 2 години, а ние - решили да я отглеждаме в дивото. За първи път от много време заспахме щастливи и спокойни. Щастливи и спокойни, да, но не задълго. На следващата сутрин парите, спечелени с толкова несигурност и усилие, не бяха нищо повече от купчина...

прочети повече...

Христина Мирчева: Ница

20.06.2024
image

Тераса с поглед към морето. Железните извивки на перваза са образ на вълни, но също и филизи на цветя като в рисунките от Хокусай – била е гордостта на архитекта със задължителното изобилие от виснали саксии. От мраморния под се извисяват двама влюбени: той е докоснал тънката ù шия, а тя – бодливото му рамо: опасни за останалия свят, един за друг са меки двата кактуса, израснали в саксия. Дори не подозират как ги гледа голото момиче от тъмната картина на стената, прегръща силно коленете си вместо любим и само вятърът я гали. NICE A terrace overlooking the sea. The iron curves of the ledge are an image of the waves, but also sprouts of flowers like in Hokusai’s pictures - it was the pride...

прочети повече...

Христина Мирчева: Октомврийски ден

01.06.2024
image

„Има идеално тяло за раждане“ – дочуваше като в мъгла думите на завеждащия отделението. Мъж на средна възраст – нито млад, нито стар, с впечатляваща осанка и дълбок глас. Ръцете му опипваха огромния ù корем, плъзгаха се по ханша. Пръстите на ръката му проникнаха в нея. Говореше за някакво разкритие, нямало разкритие. Дали това беше нещо лошо? Очакваше да я боли, да я заболи поне малко, но не изпитваше никаква болка. Не и като родилката на кушетката отсреща, която се мяташе в безсъзнание, а бедрата ù бяха целите в кръв. От часове лежеше в тази стая и гледаше през прозорчето точно над нея. В рамката съзерцаваше могъщия платан с жълти, охрови, лилави и сини листа. Октомврийският топъл ветрец...

прочети повече...
1..15 от 3232