Христина Мирчева, литературен редактор на Диаскоп: "Изкуството е най-прекият път до познанието"

31.10.2022
image

ПОЕЗИЯ Христина Мирчева: "Вълнолом от насечени камъни" - из книгата с поезия "Риф" Христина Мирчева: "Акробат над гърмящите води нощем" Христина Мирчева: "Бензиностнация" Христина Мирчева: "Светещи кактуси" - "Бялата сянка" Христина Мирчева: "Мона Лиза" ПРОЗА Христина Мирчева: Скрити мисли Христина Мирчева: "Мъжът с балтон в една книжарница" Христина Мирчева: "За една несъстояла се среща" Христина Мирчева: "Грозното пате" Христина Мирчева: "Безкрайното днес" Христина Мирчева: "Ден като всички останали" "Категория С+Е, Голямата автомобилна гума и Зоната на изчезващите видове" "Напътствие за покой на ветровити места" "Разбрицаният диван и птицата" "Как не успях да стана писател на криминални...

прочети повече...

Интервюта в "Диаскоп" от света на изкуството

28.12.2023
image

2024 година Ангелина Василева: Най-голямата ми радост в новото време е възможността да се пътува по света и да се получава свободно информация 2023 година Христина Йорданова: Виждам знаци навсякъде. Вярвам, че новият свят трябва да започне да се строи от хората на духа и културата Иън Макюън на 75: Как написва романа „Амстердам“, получил наградата „Букър“ Уонг Мей: транснационален мислител, който постоянно изненадва Натали Диаз за езика Мохаве и къде английският език ни се изплъзва 2022 година Разговори на звука на сирени за въздушно нападение: Писатели от Одеса за литературата по време на война Стоил Рошкев: Приз "Орфей" е не просто възможност, а необходимост Людмила Миндова: "Чудото на...

прочети повече...

"Образ и слово": Проза в "Диаскоп комикс" 2013 - 2024 година

31.03.2024
image

2024 година Васил Кичуков: Една беда не идва сама Христина Мирчева: Последният етаж Ина Иванова: Моя малка Юпер Тодор Костадинов: "Какво са двеста години за Пловдив?" — "Разкази против забрава" 2023 година Иван Чолаков: Коледа е! Тодор Костадинов: Просто бъди мъж, смъртта е част от живота. Добромир Тонев (1955-2001) Камелия Панайотова: Ане Христина Йорданова: Асмàта Андерсен, Жан Реноар и Вазов: Бонбониерени сюжети в авангарден стил Духовната звезда на човечеството САТИРИЧЕН СКРЕЖ вместо честитка от Денчо Владимиров: "Обърнали внимание" или "След дъжд качулка" Васил Кичуков: ГОПИ Роуз Тримейн: "Къпинова зима" - "Американският любовник" "Дърво Йесеево": Родословното дърво на Иисус Христос...

прочети повече...

Христина Мирчева: Йордан Стубел и "Чудният свят" на българското детство

22.05.2024
image

Ето какво пише поетът Йордан Стубел по повод литературата за деца: „Някога нашето детинство измина на улицата под сливите и лястовичите гнезда. Замеряхме врабчетата, гонехме пеперудите и посрещахме първите щъркели все там — на улицата. Чак късно привечер идваха часовете на приказките от „Хиляда и една нощ” и странните приключения на „Робинзон”, „Тома Сойер” или „Крал Мидаса”. Детското ни въображение нелесно се насищаше и затова търсехме и четяхме каквото ни падне на ръка. Ненавреме, още твърде малки, увличаха ни романите на Майн Рид, живеехме с невъобразимите утопии и фантазии на Жул Верна или изтръпвахме от мистерията на Стивенсоновото „Пиратско гнездо”. Двете детски списания „Звездица” и...

прочети повече...

Христина Мирчева: Ной

12.04.2024
image

Дневникови записки от скука Животните се бяха настанили удобно на седалките на автобуса, съвсем кротки, да не повярваш. Вече дни пътуват по магистралата. Пейзажът се сменя, но не и времето. Дъждовно време, какво да е друго. Прозорците, по които се стичат струйки вода, се замъглят и размазват гледката. И тогава всички заспиват. Сън, закуска, сън, обяд, сън, вечеря, сън… Налага се често да спират. Напрегнати, животните се втурват навън. Пустош, няма кой да ги види. Добре, че случиха на търпелив шофьор. Казва се Ной и пътува със семейството си. Който се вслуша отрано в предупрежденията му, успя да тръгне. За присмехулниците, които не се качиха, нищо не знаят, а и няма откъде да научат. В онзи...

прочети повече...

Христина Мирчева: Последният етаж

29.02.2024
image

Както винаги пощата му е засипана с писма, но само едно от тях е в графа важни. Писмото от Оля беше пристигнало късно след полунощ. Необичайно дълго, придружено от няколко снимки. Нощни снимки от прозореца на нейния апартамент в един от най-скъпите квартали в София. Нещо като небостъргач, където тя обитава студио на последния етаж. Оттам се открива панорамна гледка към Витоша. Знае, че Оля обича да наблюдава върховете на планината – ту заснежени и потънали в мъгла, ту облени от силна светлина, или дъждовни и притихнали. Припомня му колко щастлива е била тези години с него. Оставяха детето ù при нейната майка, за да бъдат сами, когато той намираше време да се видят. Събличаха дрехите още от...

прочети повече...
1..15 от 3232