Христина Мирчева, литературен редактор на Диаскоп: "Изкуството е най-прекият път до познанието"

31.05.2024
image

ПОЕЗИЯ Христина Мирчева: "Вълнолом от насечени камъни" - из книгата с поезия "Риф" Христина Мирчева: "Акробат над гърмящите води нощем" Христина Мирчева: "Бензиностнация" Христина Мирчева: "Светещи кактуси" - "Бялата сянка" Христина Мирчева: "Мона Лиза" ПРОЗА Христина Мирчева: Кратки истории Христина Мирчева: Октомврийски ден Христина Мирчева: Ной Христина Мирчева: Последният етаж Христина Мирчева: От прозореца на автобуса Христина Мирчева: Залезите тук са най-красиви Христина Мирчева: Белези Христина Мирчева: Никой не тъгува за Продан Христина Мирчева: Дарба и проклятие Христина Мирчева: Камък и мекици Христина Мирчева: Скрити мисли Христина Мирчева: "Мъжът с балтон в една книжарница"...

прочети повече...

Интервюта в "Диаскоп" от света на изкуството

31.05.2024
image

2024 година Дженифър Франклин: Интервю с Даян Сюс Екатерина Костова: Свободна да се променям Ангелина Василева: Най-голямата ми радост в новото време е възможността да се пътува по света и да се получава свободно информация 2023 година Христина Йорданова: Виждам знаци навсякъде. Вярвам, че новият свят трябва да започне да се строи от хората на духа и културата Иън Макюън на 75: Как написва романа „Амстердам“, получил наградата „Букър“ Уонг Мей: транснационален мислител, който постоянно изненадва Натали Диаз за езика Мохаве и къде английският език ни се изплъзва 2022 година Разговори на звука на сирени за въздушно нападение: Писатели от Одеса за литературата по време на война Стоил Рошкев:...

прочети повече...

"Образ и слово": Проза в "Диаскоп комикс" 2013 - 2024 година

31.05.2024
image

2024 година Христина Панджаридис: Замяната Христина Мирчева: Октомврийски ден Александър Колев: Родопски щрихи Васил Кичуков: Дългата брада. Заточеници II С Богом, сър Здравко Попов (20 февруари 1939 - 30 април 2024) Васил Кичуков: Дългата брада. Заточеници Димитър Кенаров: "Царят на театъра" — "Диктатори, трактори и други приключения" Христина Мирчева: Ной Васил Кичуков: Една беда не идва сама Христина Мирчева: Последният етаж Ина Иванова: Моя малка Юпер Тодор Костадинов: "Какво са двеста години за Пловдив?" — "Разкази против забрава" 2023 година Иван Чолаков: Коледа е! Тодор Костадинов: Просто бъди мъж, смъртта е част от живота. Добромир Тонев (1955-2001) Камелия Панайотова: Ане Христина...

прочети повече...

Христина Мирчева: Ница

20.06.2024
image

Тераса с поглед към морето. Железните извивки на перваза са образ на вълни, но също и филизи на цветя като в рисунките от Хокусай – била е гордостта на архитекта със задължителното изобилие от виснали саксии. От мраморния под се извисяват двама влюбени: той е докоснал тънката ù шия, а тя – бодливото му рамо: опасни за останалия свят, един за друг са меки двата кактуса, израснали в саксия. Дори не подозират как ги гледа голото момиче от тъмната картина на стената, прегръща силно коленете си вместо любим и само вятърът я гали. NICE A terrace overlooking the sea. The iron curves of the ledge are an image of the waves, but also sprouts of flowers like in Hokusai’s pictures - it was the pride...

прочети повече...

Христина Мирчева: Октомврийски ден

01.06.2024
image

„Има идеално тяло за раждане“ – дочуваше като в мъгла думите на завеждащия отделението. Мъж на средна възраст – нито млад, нито стар, с впечатляваща осанка и дълбок глас. Ръцете му опипваха огромния ù корем, плъзгаха се по ханша. Пръстите на ръката му проникнаха в нея. Говореше за някакво разкритие, нямало разкритие. Дали това беше нещо лошо? Очакваше да я боли, да я заболи поне малко, но не изпитваше никаква болка. Не и като родилката на кушетката отсреща, която се мяташе в безсъзнание, а бедрата ù бяха целите в кръв. От часове лежеше в тази стая и гледаше през прозорчето точно над нея. В рамката съзерцаваше могъщия платан с жълти, охрови, лилави и сини листа. Октомврийският топъл ветрец...

прочети повече...

Христина Мирчева: Йордан Стубел и "Чудният свят" на българското детство

22.05.2024
image

Ето какво пише поетът Йордан Стубел по повод литературата за деца: „Някога нашето детинство измина на улицата под сливите и лястовичите гнезда. Замеряхме врабчетата, гонехме пеперудите и посрещахме първите щъркели все там — на улицата. Чак късно привечер идваха часовете на приказките от „Хиляда и една нощ” и странните приключения на „Робинзон”, „Тома Сойер” или „Крал Мидаса”. Детското ни въображение нелесно се насищаше и затова търсехме и четяхме каквото ни падне на ръка. Ненавреме, още твърде малки, увличаха ни романите на Майн Рид, живеехме с невъобразимите утопии и фантазии на Жул Верна или изтръпвахме от мистерията на Стивенсоновото „Пиратско гнездо”. Двете детски списания „Звездица” и...

прочети повече...
1..15 от 3232