Русанка Ляпова: "Преводът е мисловно пътуване"
30.09.2014
Разговор на Христина Мирчева с Русанка Ляпова по повод Международния ден на преводача - 30 септември.
Всеки, който се занимава професионално или любителски с литература, е чувал името Русанка Ляпова. С Русанка се запознахме през есента на 2012 година при представянето на трима писатели от Босна - Фарук Шехич, Миле Стоич и Фадила Нура Хавер, в къщата музей на Георги Божилов - Слона в Старинен град, Пловдив.
Русанка беше и един от първите автори в електронното издание на "Диаскоп" в рубриката "Български преводачи", а преди дни се съгласи, въпреки своята заетост, да отговори на няколко въпроса, свързани с мисията на преводача и не само.
Работиш ли върху нещо в момента?
Приключвам работата по разказите за босненския брой на сп. „Панорама“ и започвам превода на една хърватска книга „Адио, каубой“ от Оля Савичевич-Иванчевич.
Всяка книга ли е различна за превеждане?
Естествено, всяка книга си има своя специфика, език, стил… То е малко като с дрехите (усмивка). Все си облечен, но във всяка дреха се чувстваш различно, една те топли повече, друга те прави по-красив, трета ти е просто удобна. Разбира се, сравнението е безкрайно профанизирано, защото отношението към превеждания текст далеч не е същото като към дреха, но ми се видя бърз начин да обясня различието(усмивка).
Разкажи ни за твоя подход към книгите, които превеждаш.
Мисля, че подходът ми не е особено правилен, но за мен е важно първо да преведа бързо целия текст, за да съм някак по-спокойна, че съм отметнала грубата работа, а после следва много дълго сверяване, редактиране, оглаждане и изчитане по няколко пъти. Това е малко екстензивен подход, защото много често се случва да проверявам и превеждам едно нещо по няколко пъти, но като че ли се оказва единствено възможният за мен.
Синоним на преводач.
Медиатор, защото е връзката между различни литератури, култури, народи.
Твой образец сред българските, и не само, преводачи.
Чувствам се ужасно, когато трябва да изброявам имена, защото със сигурност някого пропускам или пренебрегвам незаслужено.
Възхищавам се от Валери Петров, Владимир Свинтила, Григор Ленков, запомнила съм от ученическите си години превода на Веселин Ханчев на „Сирано дьо Бержерак“, обикнала съм толкова книги и автори заради техните преводачи. Като студентка, в първите ми опити да осмисля работата на преводача, настолна книга ми беше „Непреводимото в превода“ на Симеон Влахов и Сидер Флорин.
Мисля, че всичко прочетено те учи на нещо.
Кой е любимият ти за преводи език?
Мисля, че най-комфортно се чувствам при превод от сръбски, но с все по-голямо желание превеждам от хърватски.
Излишно е да казвам, че финансово мисията прeводач е доста неблагодарна по тези географски ширини. Или?
Трудно се забогатява от преводи (усмивка). Факт е, че повечето от преводачите са принудени „да доработват“, за да закърпват дупките между отделните хонорари. На моменти това, че ми се налага да правя и други неща – главно да преподавам, ми се вижда добре, защото ме изкарва от постоянното висене вкъщи пред компютъра. Общо взето заплащам с липсата на лично време избора си, но не се отказвам от него.
И като превеждаш, не се ли изкушаваш да пишеш?
Достатъчно ми е да превеждам. Нямам капацитета за лично творчество, според мен това изисква друг тип нагласа, която не ми е присъща.
Залогът за съвършен превод!
Не знам дали съществува нещо такова като съвършен превод. Това би означавало, че повече никой не може да посегне към този текст, защото с него е постигнат максимума. Не мисля, че това е възможно, защото истински добрият текст винаги съдържа в себе си потенциала за нови преводи и интерпретации.
Кое най-много цениш и кое не одобряваш в преводите.
За мен е важен подборът на това, което превеждаш. След това езикът, стилът на превода. Не харесвам буквалния превод – буквалното следване на структурата на езика, от който се превежда, защото се получават едно „спънато“ звучене на български. Разбира се, когато става дума за експериментален език, там нещата са различни, но като цяло не харесвам преводи на беден, шаблонен и осакатен език.
Доколко са свързани преводаческата дейност и пътуването?
Преводът е мисловно пътуване, но според мен и реалното пътуване е от полза за преводача. Не говоря за пътуването в страната, от чийто език превеждаш. Няма две мнения, че е важно да познаваш особеностите на тази страна, нейните реалии, живия й език, хората. Искам да кажа, че и пътуването извън въпросната страна е важно за преводача, „проветрява“ и обогатява неговите възприятия, прави го повече човек на света, по-отворен и готов да разбира другостта, а в крайна сметка не е ли преводът и това – среща и преоткриване на различното.
Любимата ти, засега, твоя литературна рожба.
Обичам много първите си преводи – „Сараевско Марлборо“ на Миленко Йергович, защото ми е най-първо и „Сънища в Белград“ на Йовица Ачин, защото дълго копнях и мечтах излизането на тази книга.
Разбира се, скъпи са ми и преводите, за които съм получила признание – „Пейзаж, рисуван с чай“ на Милорад Павич, “Какво е мъж без мустаци“ на Анте Томич, „Кравата е самотно животно“ на Албахари ми донесе много радост. От последните – новия ми превод на Миленко Йергович „Мама Леоне“, „Баба Яга снесла яйце“ на Дубравка Угрешич. Тъжно ми е за онези книги, които са минали незабелязано. Май ми е трудно да отделя само една книга, защото по един или друг начин обичам всички.
Ти си и редактор и човек, който проследява целия процес на това чудно сътворяване – книгата, в което дейно е участието и на художниците. Кой е любимият ти художник?
Била съм редактор на сравнително малко книги и не мога да кажа, че имам цялостен поглед върху процеса на създаване на книгата. Все пак от съвместната ми работа с различни художници илюстратори мога да отлича Капка Канева. Допада ми стилът й, който е ярък и разпознаваем, както и това, че се грижи за цялостното оформление на книгата по един много изящен начин.
Много харесвам и Яна Левиева, макар че за съжаление никога не съм работила с нея.
Имам прекрасно оформени книги от Ина Бъчварова, Люба Халева, Веселин Праматаров… Естествено, възхищавам се от майстори художници като Ясен Гюзелев.
Харесвам илюстрациите на Майа Чолакова, защото подхожда с невероятно уважение към текста и винаги намира оригинални решения и съжалявам, че тя, както и ред други прекрасни илюстратори от нейното поколение, вече не са търсени от издателите.
След толкова четене и превеждане, лесно ли би могло да ти бъде да назовеш твой любим писател – съвременен, а също така и български или писателят на всички времена.
Писатели на всички времена са автори като Шекспир, Данте, Сервантес… те са известни на всички и разбира се, всеки от тях може да бъде оспорен, непризнаван или недолюбван от някого. Наскоро из социалната мрежа се въртяха списъци с десетте любими и важни книги и предизвикаха бурното, заслужено или недотам, недоволство на много запалени читатели. Не се наемам да посоча само един писател.
Може би лично за мен сред най-важните автори е сръбският поет Васко Попа, защото до голяма степен предопредели избора ми на език в университета, а оттам и на сегашната ми работа.
Какво четеш в паузите.
Какво чета в паузите между два превода или какво откривам в паузите в самия текст? Ако е първото – старая се да чета и книги, които не са на езиците, от които превеждам. Също български автори, но не ми остава много време.
Ако въпросът е какво откривам в паузите между думите - ритъма на речта, подтекста, въздишките на автора…
Има ли гилдия на снобите в България?
Не знам. Предпочитам да се държа по-далеч от този тип „сдружения“.
Патриот ли си? Тази дума има ли все още някакъв смисъл?
Мисля, че всеки открива своите смисли в тази дума. Като човек, който е толкова тясно свързан с българския език, смятам, че съм патриот, доколкото това означава споделяне на едно общо, българско културно пространство. В политическия смисъл на тази дума, не знам доколко бих се определила като патриот.
Твоята дефиниция за Балканите или за балканските народи.
Регионът, с който съм дълбоко свързана.
Какво е щастието. Има ли го? Сам ли да го изживее човек или с някой друг?
Съмнявам се, че бих могла да дам определение за щастието. За мен това са били мигове, в които съм се чувствала обичана, свободна или съдбовно важна за някого.
Твоето послание към читателите на „Диаскоп”.
Четете и обичайте истински добрите книги и хора.
Забележка:
Идеята за интервюто, с което трябваше да отбележим празника на преводача, е на Нева Мичева тук, която ми съдейства и за разговора с друг един интересен преводач - преводачът от китайски Стефан Русинов тук. Следващото интервю в тази поредица очаквайте скоро - с доц. д-р Жоржета Чолакова, бохемист, дългогодишен преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски", зам. ректор на университета (2011 - 2014)
КОЯ Е?
Русанка Ляпова
Русанка Ляпова е родена в Бургас, където завършва английска езикова гимназия. Следва сърбохърватска филология в Софийския университет и работи с южнославянски езици. Била е преподавател по сръбски език във Военното училище във Велико Търново, в университетите Пловдив и София, и във Военна Академия в София.
С литературни преводи се занимава от 1994 г., в момента е преводач на свободна практика. Превежда главно съвременни автори като Миленко Йергович, Слободан Селенич, Елена Ленголд, Владимир Арсениевич, Милорад Павич, Светислав Басара, Михайло Пантич, Радослав Петкович, Роберт Перишич, Едо Попович, Фарук Шехич, Татяна Громача, Анте Томич, Дубравка Угрешич, както и някои по-класически автори като Мирослав Кърлежа, Борислав Пекич, Данило Киш. За превода си на романа на Милорад Павич „Пейзаж, рисуван с чай“ е удостоена с наградата на Съюза на преводачите в България за 2010 година.
Член е на Съюза на преводачите в България и на Клуба на театралния преводач.